Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
Гр.София, 16 юни 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ИВАНОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 529/17 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 99/10.11.16 г., постановена от ОС-Варна /ВнОС/ по Н.Д.1118/15 г., подсъдимите П. Б. и Я. К. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.354 А,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.26 НК за Б. и чл.354 А,ал.2,т.4 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.26,ал.1 НК за К.. На основание чл.54 НК са им наложени наказания лишаване от свобода за срок съответно от пет години и 30 000 лв.глоба за Б. и седем години и 30 000 лв. глоба за К.. Определено е наказанията лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален строг режим в затвор. И двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по повдигнато им с обвинителния акт обвинение по чл.213 А НК. На основание чл.70,ал.7 НК е постановено подсъдимият К. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наложеното му по Н.О.Х.Д.402/13 г.по описа на ВнОС наказание лишаване от свобода за срок от една година двадесет и два дни, при първоначален строг режим в затвор.
С присъда № 3/10.02.17 г., постановена от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.487/16 г., горецитираният съдебен акт е отменен в оправдателната част и подсъдимите П. Б. и Я. К. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления съответно по чл.213 А, ал.2,т.4 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК за Б. и чл.213 А,ал.3,т.7 вр.ал.2,т.4 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК за К.. На основание чл.54 НК са наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 3 000 лв.за Б. и пет години и 5 000 лв.за К.. Постановено е наказанията лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.23,ал.1 и 3 НК е определено подсъдимите да изтърпят по-тежкото измежду наложените им наказания, а именно: пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоби в размер на 30 000 и 3 000 лв.за Б. и седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоби в размер на 30 000 и 5 000 лв.за К.. В останалата част присъдата е потвърдена.
Недоволен от така постановения въззивен съдебен акт е останал подсъдимият К.,който го атакува чрез своя защитник с жалба и допълнение към нея. Развити са съображения, подведени под нормата на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата на ВнАС и в осъдителната, и в потвърдителната част с произтичащите от закона последици.
Недоволен е останал и подсъдимият Б.,който атакува присъдата на въззивната инстанция чрез своя защитник с жалба и допълнение към нея, с релевирани основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите, редовно призовани,не се явяват. Представляващите ги защитници поддържат жалбите с изразените в тях доводи.
Представителят на ВКП намира,че присъдата следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите, допълненията към тях с отразените аргументите, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Преди да вземе отношение по съществото на възраженията, които могат да бъдат обсъдени пред тази инстанция, последната се счита задължена да отбележи, че необосноваността и непълнотата на доказателствата не са касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК- поне при първо разглеждане на делото пред ВКС, каквото е настоящото такова. Казаното не се променя от факта, че втората инстанция е постановила присъда. Ето защо, аргументи по жалбите, огледани в подобен като споменатия съдържателен смисъл, въобще няма да бъдат разглеждани от този съд по правото, независимо от опит да бъдат приети като касационен повод по чл.348,ал.1,т.2 НПК /в сезиращия процесуален документ от подсъдимия К. дори има директно позоваване на непълнота на доказателствата/.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ К..
Същата е разделена на две части. В първата се атакува становището на въззивната инстанция, извело до заключение за необходимост този касатор да бъде осъден за извършено от него в съучастие с Б. престъпление по чл.213 А НК.
Най-важните оплаквания са свързани с показанията на свидетелите Д., Г., М., и П.. От една страна се оспорва свидетелстването на тези лица в съдебно заседание- по начин, че не може да се възприеме наличие на престъпна деятелност от страна на подсъдимите; от друга-набляга се на обстоятелството, че те самите са с изявено криминално минало и/или съмнителен начин на препитание.
ВКС не може да сподели лансираните тези. Прочитът на показанията на третираните свидетели в съдебно заседание пред ВнОС съвсем не потвърждава твърденията,че те са отрекли спрямо тях да е извършвана инкриминираната на касаторите престъпна дейност. Изводът,който може да бъде направен /и така е сторено от въззивната инстанция/, е,че и мъжете, и жените не са били така сигурни в изявленията си, както в хода на досъдебното производство. Което е обяснимо с оглед личните им отношения с подсъдимите, ужаса,който те изпитват от тях и разбираемия човешки страх да се замесват в наказателно производство спрямо тези лица. Съответно на колебателното им поведение депозираните от тях показания на ДП са приобщени по законосъобразен процесуален ред към годната за ценене доказателствена маса. Те обаче играят допълваща роля към казаното в съдебна фаза, а не са коренно различни. В този контекст въззивната инстанция подробно е разяснила становището си в коя част на съобщеното от третираните свидетели дава вяра и защо. Липсват възражения за годността на оценъчната дейност на съда по този повод, поради което ВКС намира за ненужно по-нататъшно обсъждане. Другите аргументи покриват претенции за неправилна кредитирумост на правилно присъединени за оценка доказателствени материали. Същата не може да бъде осмисляна,защото изводите по нея биха довели до разглеждане на възражения за необоснованост.
В светлината на последното казано се включва и обсъждането по другия посочен довод-свидетелите Д., П.,М. и Г. са ненадеждни, защото не могат да бъдат охарактеризирани като обществен пример. Като оставим настрана,че такъв довод отново води до заключение за необоснованост, трябва да се отбележи,че обвинителната власт не е в състояние да осигурява свидетели на престъпна деятелност, които винаги да се ползват с добро име в обществото. Не може да се очаква, особено предвид конкретните обстоятелства по вменената фактология по чл.213 А НК, че изнудването ще бъде осъществявано единствено спрямо лица, които следват безупречен от законова и морална гледна точка житейски път. Животът не е еднопластов и предполага възможността лица, които не се ползват с добро име в обществото, също да бъдат обект на престъпно посегателство. Това не води по правило до необходимост от недоверяване на заявеното от тях. Обратното би предполагало предустановена доказателствена сила на едни доказателства за сметка на други, което е забранено от нормата на чл.14,ал.2 НПК. Наред с казаното не бива да се забравя, че освен преценката на доказателствените материали поотделно, съдът оценява същите и във взаимовръзка, което осигурява възможност за пълно запълване на картината по престъпната деятелност.
В конкретния случай ВнАС се е доверил на показанията на коментираните свидетели, запълвайки определени празноти от казаното от тях чрез заявеното на досъдебното производство /при верен прочит на показанията им от подготвителната фаза/. Той е изтъкнал пространна мотивировка за своята позиция. Тя отговаря на процесуалните и логическите правила и този съд не съзира необходимост от корекция на същите.
По-нататък, в допълнението към жалбата е заявено, че не е установено по категоричен и безспорен начин участието на подсъдимия К. в инкриминираната му престъпна дейност по чл.213 А НК. Повече уяснения липсват, поради което, ако се цели доказателствена преценка от този състав на ВКС, той не я дължи предвид правомощията си на съд по правото. Общо казано, прегледът на мотивите към атакуваната присъда установява,че съставът на ВнАС е изразил акуратна аргументация относно поведението на този деец, което се субсумира под вменената му материалноправна норма.
Все във връзка с обсъжданото престъпление се повдига още едно възражение, излагано и пред решаващите съдилища- за това,че не присъства конкретизация на престъпното деяние по време, което от своя страна блокира възможността за адекватна защита, годна да се упражнява от подсъдимия К. и неговия защитник. Отговор на този въпрос е предоставен от ВнАС и ВКС се солидаризира с аргументите по него. Има достатъчно данни, които дават възможност за приблизително определяне на времето на осъществените от подсъдимите изнудвачески деяния и липсва възможност за по-нататъшна конкретизация. Приетата времева рамка не е дотолкова широка, че да води до невъзможност лицата да организират правото си за защита. Затова,при липса на допълнително мотивно противопоставяне на тезата на ВнАС, тази инстанция няма да продължи по-нататъшно обсъждане.
Втората част на жалбата е по отношение на потвърждаване на атакуваната присъда за касатора К..
Осъждането на същия за извършено от него престъпление по чл.354 А НК не страда нито от процесуални,нито от материалноправни пороци. Кредитируемостта на определени гласни доказателствени източници-било то полицейски служители или полски граждани /незнайно защо е забравен германският гражданин Д./, не е въпрос на незаконосъобразно приложение на процедурата, след като от съдебното решение става ясно защо са предпочетени съответните показания при формулиране на фактологията по престъпната дейност и в коя тяхна част. Простото позоваване на предполагаема зависимост на полицейските служители /свидетели на изявено престъпно поведение на дейците/ и целите на присъствието на полските граждани в България /алкохолен туризъм/ не са достатъчни за автоматично отхвърляне на депозираните от тях показания, а за негодност на показанията им като доказателствено средство не се и говори.
По-нататък, твърди се,че всички процесуални действия на органите на ДП са опорочени поради неспазване на правилата на НПК за тяхното събиране. Затова липсва пряко доказателство за вменената на подсъдимите престъпна дейност. Това твърдение е заявено, но не е доразвито. Не става ясно в какво се състоят претендираните пороци, нито следващите в тази връзка недостатъци на атакувания постановен съдебен акт. Видно от последния, ВнАС е взел отношение по развиваните пред него съображения в тази насока. Срещу тях не присъства противопоставяне в жалбите, което да е достатъчно конкретно и да даде възможност на настоящата инстанция да излага размишления по него.
Като съществено процесуално нарушение, допуснато и от двете инстанции по същество, се посочва отказът да бъде призовано лицето С. К.. Твърди се,че то фигурира като свидетел в обвинителния акт, участвало е във всички съдопроизводствени действия и би могло да установи основни елементи от обективната истина. Казаното не отговаря на проследимата процесуална действителност. Видно от приложението към обвинителния акт, К. не е поискан от държавното обвинение да бъде разпитван в качеството му на свидетел пред съда. В хода на съдебното следствие той не е участвал в съдопроизводствени действия,тъй като при направения съдебен опит да бъде намерен в Република Полша, установъчни данни за неговото местообитаване не са били открити. И на последно,но не по важност, място, в насока на потенциалното свидетелстване на този младеж са набавени данни, извлечими от други доказателствени източници- свидетелите М. и М., сравнени с показанията на полицейски служители, които лично са наблюдавали престъпното поведение на касаторите. Така че обективната истина се явява изяснена и без С. К..
На възражението в жалбата,че възприетата от АС-Варна фактическа обстановка е неправилна, необоснована и нелогична, този съд въобще няма да се старае да отговаря, не само предвид каквото и да е развиване на такава теза, но и предвид неколкократно вече заявената негова роля на съд по правото.
Все в този смисъл няма да се обърне мотивно внимание на отразеното в края на жалбата желание да бъде съобразено изложеното по същество от обсъждания жалбоподател и неговата защита пред предходните инстанции. Същите са такива по фактите и именно поради това пред тях е допустимо,а при реализиране на добра форма на защита- и желателно, да се взима отношение по същината на доказателствата относно инкриминираната престъпна деятелност. Във връзка с ролята на въззивния съд, проявяващ се като втора първа инстанция, няма пречка протестът или жалбата,с които се атакува присъдата на първостепенния съд, да съдържат възражения по съществото на обвинението и осъждането. На същите трябва да се отговори от втората инстанция и да е безпределно ясна нейната воля. ВКС от своя страна дължи отговори единствено в рамките на обстоятелствата по касационните основания, които той може да изследва. Те не включват произнасяне по всички фактори, развивани пред долустоящите съдилища, още по-малко по съществото на престъпната дейност- разбира се, при неналичие на предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК.
В съобразие с казаното, при липса на изведени процесуални нарушения, ВнАС е направил верни изводи по фактите и доказателствата относно К. и е достигнал до вярно приложение на материалното право спрямо него.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Б..
Генерално погледнато, според съдържанието на допълнението към същата се заявява, че наведените от защитата процесуални нарушения са довели до невярно възприемане на фактологията по престъпната дейност.
Най-напред, доколкото това се явява изключително съществен елемент, релевантен за по-нататъшното развитие на производството, е нужно да се обърне внимание на въздигнатия довод за липса на мотиви от страна на въззивната инстанция. Такъв порок, ако бъде приет, се явява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 НПК, което обезателно води до отмяна на атакувания съдебен акт. Общото изложение, макар и неуточнено, е, че ВнАС не е отговорил на всички направени от подсъдимите и техните защитници възражения и по този начин е нарушено правото им на защита.
Прочитът на материалите по делото установява, че за Б. за постъпили две въззивни жалби относно осъдителната част на присъдата на първостепенния съд, които са бланкетни. Към тях няма допълнение и не са изложени в писмен вид никакви аргументи срещу мотивите на атакувания съдебен акт на ВнОС. Няма и постъпило възражение срещу прокурорския протест в оправдателната част. Следователно, няма как да се изисква отговор по неотправени доводи. Що се касае до изложените възражения от страните пред ВнАС при анализа на доказателствените материали, мнението на тази инстанция е, че в мотивите към атакуваната присъда са дадени отговори по съществените въпроси, касаещи както доказателствения разбор, така и приетата въз основа на него фактическа обстановка и приложението на правото.
Всъщност, именно оплакването от неотговаряне на всички възражения навежда настоящата инстанция на извод, че с касационната жалба на Б. се атакуват както осъдителната част на присъдата на ВнАС, така и потвърдителната такава. По-повърхностният прочит на жалбата би могъл да говори по-скоро за атакуване на съдебния акт в осъдителната част,доколкото в допълнението към нея е взето отношение само за престъплението по чл.213 А НК.
Изключение от казаното представлява оплакването за допуснати съществени нарушения още на досъдебното производство, свързани с огледите на местопроизшествие- а те са относими към престъплението по чл.354 А НК. Твърди се, че не е ясно кой е правил тези огледи, кои са поемните лица, какво се свежда до тяхното знание и как се съхраняват доказателствата. Вярно е, че са разпитани всички поемни лица по огледите, осъществени на досъдебната фаза. Също така е вярно, че информацията, сведена от тях, интерпретирана комплексно предвид и другите събрани доказателствени материали, дава възможност да се изведе заключение за годно присъединяване на процесните веществени доказателства към ценимия доказателствен материал.
Все в контекста на коментираното престъпление по чл.354 А НК се твърди, че разпознаванията на ДП са били проведени в грубо нарушение на правилата на НПК, което се отнася и до разпитите на свидетелите-чужденци. Няма развиване на заетата позиция, а въззивната инстанция е отговорила на изложени пред нея такива съображения с мотиви,които се споделят от ВКС.
Тук е мястото да се заяви, че досъдебната фаза е подготвителна за един наказателен процес. Централната такава е съдебното производство- чл.7 НПК. Това е естествено,тъй като при втората намират проявление в пълнота всички принципи на наказателния процес и по състезателен начин страните отстояват пред арбитъра-съд своите позиции, базирани на непосредствено събрания пред съдебния състав доказателствен материал /има и изключения,които са изрично предвидени в НПК/.
В хода на процесното съдебно производство са били разпитани всички свидетели, чиито изявления са относими към разкриване на обективната истина, и при законосъобразно използване на техниката за прочит на показанията, депозирани от тях на ДП /повечето-дадени пред съдия/, е набавена необходима за преценка доказателствена маса. Извлечените от източниците данни са обмислени от ВнАС както поотделно,така и в съвкупност. Свидетелят М., който е най-важното разпознаващо лице, изрично е заявил при проведения разпит чрез видеоконферентна връзка със съд в Полша, че на ДП е разпознал лицата, които са му предложили и съответно дали наркотично вещество. Свидетелят Д. е разпознал подсъдимия К. и също държи на обстоятелството, че това е станало по отношение на верното лице. Нито те, нито пък присъстващите на разпознаванията поемни лица разясняват третираните свидетели да се били убеждавани па някакъв начин кого да посочат от органите на полицията. Не е имало и объркване поради незнанието на български език. Бил е осигурен преводач, който да превежда от познат нему и на разпознаващото лице език. От формална страна протоколите за разпознаване са изготвени законосъобразно.
Прегледът на делото по отношение твърдението за незаконосъобразно проведени разпити на лицата-чужденци, не води до извод за допуснати нарушения, на фона на липсата на конкретика в допълнението към жалбата в тази насока. Разпитите пред съдия на ДП, показанията по които са били приобщавани в хода на съдебното производство, са проведени в присъствието на преводач от полски език за полските граждани и от немски език за немските граждани.
По-нататък, вече и в светлината на обвинението по чл.213 А НК- твърди се, че е нарушено правото на защита на подсъдимите с оглед неспазване на изискванията на закона при повдигнато обвинение защитниците да бъдат уведомявани за извършваните следствени действия. Отново фокусът се измества от съдебното върху досъдебното производство, което би било разбираемо при положение, че не са събирани доказателства пред съда по общия предвиден процесуален ред за разглеждане на наказателните дела. Тъй като липсват допълнителни аргументи освен направения общ довод, този съд ще отговори по начина, по който той вижда същината на оплакването.
Същото е неоснователно. Следствените действия по процесното дело са извършени както пред орган по разследването, така и пред съдия. Относимите в тази връзка процесуални норми са поне три. Съгласно разпоредбата на чл.99,ал.1,изр.2 НПК защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие на обвиняемия,като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване, а отделно от това,съгласно ал.2 на цитирания законов текст обвиняемият може да упражнява лично правата си по чл.55 НПК независимо от участието на неговия защитник. Съгласно нормата на чл.224 НПК, когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия и неговия защитник при извършване на съответни действия по разследването, органът на ДП може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни разследването. Според текста на чл.223,ал.2 НПК при постъпило искане от орган на досъдебното производство за разпит на свидетел пред съдия, се осигурява възможност обвиняемият и неговият защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.
Съдържанието на цитираните разпоредби води до извод, че защитникът може да участва във всички действия по разследване, до които има достъп обвиняемият, не само при действията по разследване, извършвани лично с последния. Приложението на това правило изисква отразяване на изразено от защитника желание в документацията по делото и редовното му уведомяване от органа по разследване за предстоящо следствено действие,в което да се участва /при преценена липса на пречка/. Иначе казано, изисква се защитникът да генерира първоначална активност, която да предостави познание на органа на ДП за претенцията да участва и в незадължителни за него действия по разследване. Що се касае до разпита пред съдия обаче, активната страна трябва да е органът по разследване, който е длъжен да уведоми надлежно защитника /наред с обвиняемия/ за предстоящия разпит на свидетел, пък той е свободен да прецени дали ще присъства или не. По този начин се предоставя възможност, чиято реализация не е задължителна.
В конкретното производство първоначалното повдигане на обвинение на обвиняемите, съпътствано с предявяване на постановлението за това, е извършено на 30.07.15 г.и за двамата-в 16.50 ч.за Б. /л.24 и сл.от ДП/ и 16.52 за К. /л.33 и сл.от ДП/. След това и двамата обвиняеми са разпитани в присъствие на ангажиран защитник-адвокат за Б. и на назначен служебен такъв- за К.. В кориците на делото липсва каквото и да е отбелязване професионалните защитници, чието задължение е да познават своите права по НПК, да изявят желание да участват в провежданите по-нататъшни следствени действия.
Същевременно, претърсванията и изземванията, разпознаванията, разпитите на голяма част от свидетелите и всички разпити пред съдия, както и проведеният следствен експеримент, са извършени преди повдигане на първоначалните обвинения на двамата касатори- на 30.07.15 г.след 10.00 ч., но преди 16.00 ч. Именно набавените при тези действия по разследване данни са послужили за повдигане на надлежни обвинения на Б. и К.- след събиране на доказателства за осъществена престъпна дейност.
Свидетелите М. и П. са разпитани само пред орган на ДП на 05.08.17 г. /л.85 и сл.от ДП/, без на техните разпити да са присъствали защитници. Последните не са били уведомявани за провеждане на тези разпити, дори и да се е считало от разпитващия, че няма да се пречи на провеждане на разследването. Това не е било необходимо, тъй като липсва отразяване на желание защитниците да участват в провеждане на следствени действия, относими към техните подзащитни.
Изложените току-що са основните доказателствени материали, които при липса на допълнителни аргументи в жалбата биха могли да бъдат оспорвани от защитниците. Направеният анализ на поведението на органа по разследване довежда до извод, че не е накърнено правото на защита на жалбоподателите с неуведомяване на защитниците им. Още повече,както вече бе казано, ценимите доказателства са събрани в хода на пълноценно проведено съдебно следствие, при което уличаващите свидетели са били конфронтирани с Б. и К. и техните защитници. Съдът е имал предвид заявеното от свидетелите в хода на съдебното производство, а прочитът на показанията им от досъдебната фаза е допринесъл за доизясняване на някои детайли.
Като пример за законосъобразно обсъждане на доказателствения материал ВКС следва да посочи облягането на показанията на свидетеля М.,дадени да ДП, предвид заявеното пред съда от свидетелката Г.. ВКС отделя внимание на изтъкнатото, доколкото сочените показания са депозирани след повдигане на обвинение на подсъдимите на ДП и не пред съдия. Направеният извод обаче се отнася и досежно останалия събран доказателствен материал.
Оттук насетне допълнението към касационната жалба на К. е свързано с неправилна според защитата аргументация на решаващия второстепенен съдебен състав, кредитирал показанията на определени свидетели, включително и що се отнася до мотивацията на свидетелката Д. да сезира орган на ДП. Изтъкнатите доводи не касаят годността на доказателствената преценка, а достоверността на третираните източници. Следователно, отнасят се до несъгласие с преценката на решаващата втора инстанция, която е суверенна в упражняване на това си правомощие. Казано другояче, става дума за необоснованост, която ВКС няма да обсъжда. Само желае да отбележи, че по недоволството относно липса на безупречен житейски статус на разпитаните свидетели, в каквато връзка се оспорва кредибилността на техните показания, бе взето отношение в частта от настоящото решение, в която са развити съображения по жалбата на подсъдимия Б..
По отношение на оплакването за допуснато нарушение на материалното право ВКС подчертава,че в допълнението към жалбата на К. се допуска смесване между същината на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 и това по т.2 НПК. Говори се за липса на категорични доказателства, за неспазване на правила на процесуалния закон и т.н., все обстоятелства, които се отнасят към нарушение на процесуалния закон.
Единственото ценимо възражение е, че при една и съща приета фактология първата инстанция е постановила оправдателна, а втората-осъдителна присъда. Това е процедурно допустимо, тъй като НПК разрешава при идентично възприети факти съдилищата по тях да обосноват различна правна интерпретация. Отделен е въпросът доколко в процесния случай актът на ВнОС в оправдателната му част е законосъобразен и обоснован. Той е бил предмет на разглеждане от апелативната инстанция, чийто акт се ревизира от ВКС. А по отношение на него не се разкриват пороци.
Липсва въведено оплакване по наложените наказания, но това е и обяснимо, предвид желанието на страните да се извлече извод за нприсъствие на доказателства дейците да са извършили вменените им деяния. Ето защо тази инстанция ще отговори,че ВнАС внимателно е обмислил факторите, относими към определяне на дължимите наказания и в съобразие с материалните норми ги е отмерил правилно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3/10.02.17 г., постановена от АС-Варна по В.Н.Д.487/16 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|