Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 31 август 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 667/2015 година. Производството е образувано по касационен протест от прокурор при ОП-Благоевград против присъда № 545 от 04.02.2015год. по внохд № 420/2014год. на ОС-Благоевград. В него е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Излагат се доводи, че въззивната инстанция неправилно е приложила закона като е признала подсъдимата Л. Р. М. за невиновна по предявеното й обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства, безспорно са установени фактически положения, от които е видно наличието на обективните и субективните елементи от състава на престъплението. Пред касационната инстанция протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура по основанието и доводите в негова подкрепа. Назначеният служебен защитник на подсъдимата изразява становище за неоснователност на протеста и моли той да се остави без уважение, а постановената въззивна присъда, като правилна и законосъобразна се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 545 от 04.02.2015год. постановена по внохд № 420/2014год. по описа на Благоевградския окръжен съд, на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, е отменена присъда № 4090 от 07.10.2014год. по нохд № 222/2014год. на РС-Разлог и подсъдимата Л. Р. М. е призната за невиновна в това, че за периода от м. октомври 2013год. до м. февруари 2014 год. включително, в [населено място], след като е била осъдена с влязло в сила решение по гр. д. № 958/2013год. на РС-Разлог, да изплаща месечна издръжка в размер на по 80/осемдесет/лв. на свои низходящи-Д. Г. А. с ЕГН [ЕГН] и С. Г. А. с ЕГН [ЕГН], чрез техния баща и законен представител - Г. С. А. от [населено място], съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски-5/пет/ месечни вноски в общ размер на 800/осемстотин/лв., поради което е оправдана по обвинението по чл. 183, ал. 1 от НК. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за неоснователен. Въззивната инстанция обективно е изследвала обстоятелствата, свързани с предмета по чл. 102 от НПК и според тяхното действително съдържание, е извела фактическите си и правни изводи. Събраните по делото доказателства сочат, че М. е безработна, няма доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество. Твърдението, че придобитият по времето на брака с Г. А. лек автомобил м. „марка.” с рег. [рег.номер на МПС] е в режим на съсобственост между бившите съпрузи и ако М. е извършила продажба на своята идеална част, би изпълнила алиментните си задължения, не кореспондира със съдържанието на справка изх. № 20361/24.07.2014год. от ОДВР-Благоевград, сектор”Пътна полиция” /л.49 от н.д./. Според справката /данните от нея не са опровергани от страна на обвинението в проведеното съдебно заседание/, към 23.07.2014год. няма регистрирани ППС на името на Л. Р. М.. Доводът, че след развода М. е напуснала страната и към настоящия момент пребивава в страни, чийто жизнен стандарт е по-висок от този в Р.България, ерго-реализира доходи и има възможност да изплаща присъдената издръжка, не се основава на обективно събрани факти, а става въпрос за предположение от страна на представителя на държавното обвинение. Изложената в протеста аргументация не е съобразена с изискването по чл. 106 от НПК -доказването в наказателното производство да се извършва чрез способите, предвидени в НПК и задължението, което лежи върху прокурора, да докаже обвинението по дела от общ характер/чл. 103, ал. 1 НПК/. Впрочем, същият този довод е бил поддържан и във въззивното производство, което Благоевградският окръжен съд правилно не е възприел, като се съобразил с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, която повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Въз основа на представените от обвинението доказателства, които са изтълкувани според точното им съдържание, фактическият извод на въззивния съд, че подсъдимата няма никакви материални възможности за плащане на издръжката, поради което, от субективна страна деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е несъставомерно, отразява правилно приложение на закона. Ето защо, касационният протест не може да бъде уважен, тъй като подсъдимата Л. Р. М. не се e отклонила съзнателно от задължението да плаща издръжка, а обективно не се e намирала в състояние да стори това. Окръжният съд правилно е преценил поведението на подсъдимата свързано с липсата на трудова реализация и е стигнал до законосъобразните изводи, че не е доказано умишлено противоправно поведение, насочено към засягане интересите на двете й деца. В изложения смисъл, законът е приложен правилно и поради това, не е налице соченото в протеста основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 545 от 04.02.2015год. по внохд № 420/2014год. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: