О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6 София, 8 януари 2014г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар при становището на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова ч.н.дело № 2263/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл. 351, ал.5 от НПК и е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на Г. В. И. – подсъдим по ВНЧХД № 480/2013 г., против разпореждане от 28.10.2013 г. на съдия от Окръжен съд – Хасково, с което е била върната касационната жалба против постановеното по делото въззивно решение № 137/15.10.2013 г. В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като касационната жалба е насочена срещу съдебен акт, представляващ по съществото си нова присъда на окръжен съд, която подлежи на обжалване съобразно чл. 346, т. 2 от НПК. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното : С присъда № 48/12.06.2013 г., постановена по НЧХД № 257/2013 г. от Районен съд - Хасково, подсъдимият Г. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, но тъй като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение, на основание чл. 12, ал.4 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК не е наказан. Уважена е гражданската претенция за неимуществени вреди на ищеца Т. Т. до размера на 2000 лева. Срещу така постановената присъда са постъпили жалби от подсъдимия Г. И. и от частния тъжител Т. Т.. С въззивно решение № 137 от 15.10.2013 г., постановено по ВНЧХД № 480/2013 г., окръжният съд е изменил присъдата в наказателно –осъдителната част, с която подсъдимият е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и при приложението на разпоредбата на чл. 12, ал.4 от НК не е наказан и вместо това е признал подсъдимия И. за виновен в престъпление по чл. 132, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание – пробация със следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по шест месеца. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият е бил оправдан по първоначалното обвинение по чл. 130, ал.1 от НК. Въззивният съд е обявил, че решението подлежи на обжалване пред ВКС. Срещу така постановеното решение, подсъдимият Г. И. е подал касационна жалба, която е била върната с атакуваното сега разпореждане. Съображенията за това са, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт – решение. Цитираните съдебни актове не са единствените по делото (виж присъда № 137/07.12.2012 г., постановена по НЧХД № 699/2012 г. от Районен съд – Хасково, с която е ангажирана отговорността на подсъдимия И. за извършено престъпление по чл. 132, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, съответно отменителното въззивно решение по ВНЧХД № 62/2013 г., постановено по жалба на същия). Разпореждането е незаконосъобразно. Съгласно чл. 32, ал.1, т. 1 от НПК, съдът постановява присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия. Съдебният акт на окръжния съд, като въззивна инстанция (макар и наименован решение) по съществото си е присъда, с която в рамките на новото разглеждане на делото за първи път е прието, че извършеното от подсъдимия е наказуемо деяние (тоест, отречен е изводът на първата инстанция за наличието на чл. 12, ал.4 от НК - обстоятелство, изключващо наказуемостта) и той следва да носи наказателна отговорност за това деяние. Дали един съдебен акт подлежи на обжалване не зависи от неговото наименование (в случая решение), а от въпросите, разрешени с него и това не е спорно в съдебната практика. Приемайки, че касационната жалба е недопустима, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като е ограничил правото на защита на подсъдимия. Това налага отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото във въззивната инстанция за администриране на касационната жалба. Предвид на изложеното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане от 28.10.2013 г. на съдия от Окръжен съд – Хасково по ВНЧХД № 480/2013 г., с което е била върната касационната жалба на подсъдимия Г. В. И. против постановеното по делото въззивно решение № 137/15.10.2013 г. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Хасково за по-нататъшното администриране на жалбата. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.