Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София, 24.03.,2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 25.01.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №5981/2015 година
Производството е по член 295,ал.2 ГПК.
В образуваното пред ВКС производство по настоящото дело,предмет на касационно обжалване е било въззивно решение № 123/15.07.2015г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№227/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №111/18.04.2012г.,постановено по гр.д.№838/2010г. по описа на Добрички окръжен съд,в частите му,с които:1.е признато за установено по отношение на [фирма] и [фирма] правото на собственост на Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,върху поземлен имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],одобрена със заповед № РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ 182 570 кв.м и предназначение на имот в горска територия,2/отменен е нот.акт №150,том ІІІ,рег.№2416/нот.дело №478/09г. на нотариус с рег.№35 по регистъра на НК,с район на действие КРС,само в частта на констатираното право на собственост на [фирма],гр.С. върху поземлен имот с идентификатор 65543.31.92. по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],присъдени са разноски,като със същото решение е отменено горепосоченото решение на Добрички окръжен съд в частите му,с които:1/ [фирма] е осъдено да предаде на Държавата владението върху гореописания имот с идентификатор 65543.31.92 и в частта за разноските и вместо него е постановено:отхвърля предявения от Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните, иск с правно основание член 108 ЗС само в частта му за осъждане на [фирма],гр.София да предаде на Дьржавата владението върху гореописания имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],одобрена със Заповед № РД18-19./27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ 182 570 кв.м,като са присъдени разноски.
С определение №91 от 24.02.2016г.,постановено по делото, по реда на член 288 ГПК,касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,иск с правно основание член 108 ЗС, за осъждане на [фирма],гр.София да предаде на Държавата владението върху имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],с площ от 182 570 кв.м,като не допуска касационно обжалване на решението в останалата му обжалвана част,в която част решението е влязла в законна сила.
С решение №74 от 13.07.2016г. по настоящото дело е отменено решение №123/15.07.2015г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№227/2014г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,иск с правно основание член 108 ЗС, за осъждане на [фирма],гр.С. да предаде на Държавата владението върху имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],одобрена със заповед №РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГГК,с площ от 182 570 кв.м и е даден ход за разглеждане на делото по същество в тази част пред Върховния касационен съд.
Допусната е съдебно-техническа експертиза със задачи:да изготви схеми и скици,в които да бъдат очертани контурите на прилежащите площи само на сградите в имота,които сгради са били предмет на приватизационната продажба,като не се включват прилежащи площи на по-късно построени сгради и съоръжения,както и площи към сградите извън прилежащите;да се котират по дължина и широчина,както и се посочат дължините на границите,определящи прилежащите площи,както и отстоянията от сградите до контурите на прилежащите площ и се посочат площите на съответните прилежащи площи,като се обозначат с букви или цифри контурите на прилежащите площи.При определяне на прилежащите площи на обектите в процесния имот,вещите лица да имат предвид функционалното им свързване, с оглед осъществяване на едно общо предназначение,като изготвят комбинирана скица между ТУП и кадастралната карта за имота.
Приетото в съдебно заседание от 25.01.2017г. заключение на тройната съдебно-техническа експертиза,депозирана по делото с вх.№353/13.01.2017г.,от вещите лица:архитект Г. П. Г.,инженер конструктор Е. Т. Ш. и геодезист М. И. Х.,във връзка със задачата за очертаване контурите на прилежащите площи на сградите,представя със заключението приложения №4 и №5,в които се съдържат в намален мащаб копия от Приложения с аналогични номера,приложени към Комплексната съдебно-техническа експертиза с вх.№5459/30.09.2014г. и №2568/21.04.2015г.,приети от въззивния съд-Варненски апелативен съд,изготвени от инженер К. Т. С.-К. и инженер С. Н. К.,в които с е указана прилежаща площ в два варианта:Приложение №4-Комбиниран план за вариант 1/само сградите/ и Приложение №5-комбиниран план за вариант 2/ с тераси и стълбища/,като настоящите експерти ,считат че така поставената задача е изпълнена успешно и окончателно поддържат да се приеме по вариант 2,/съгласно Приложение №5 по Комплексната СТЕ/,а по отношение на размера на площта в тези очертания,дадени от варианта, поддържат цифрата -55 143 кв.м –включваща застроената площ на сградите заедно с тераси и стълбища,както и прилежащата им територия,определена като 3,00 метрова ивица околовръст.С очертанията на застроените обекти и прилежащите площи по този вариант,за който вещите лица по настоящата експертиза,считат че следва да се приеме,необходимата площ за обслужване на сградите,собственост на ответника е в този размер от 55 143 кв.м.По отношение на отстоянията от сградите до контурите на прилежащите площи и съответната прилежаща площ за всеки обект,които следва да се обозначат с букви и цифри,експертите по настоящата тройна съдебно-техническа експертиза,посочват че това е направено от комплексната СТЕ пред въззивната инстанция,което напълно поддържат,със съответните скици,комплектовани към тази експертиза,а именно в приложенията й с номера –Приложение №7-поединичини скици Вариант 1-само сградите и Приложение №8-поединичини скици Вариант 2-застроени площи на обектите заедно с прилежащи площи,тераси,стълбища и други.По отношение на предназначението на терена,експертизата посочва,че цялата територия на процесния имот съставлява единна курортна структура,съобразно предвиденото в териториално устройствения план на [община].
Въз основа на приетото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза по делото и предвид събраните доказателства,Върховният касационен съд,състав на ІІ гр.отд.,намира следното:
Съгласно постановеното с въззивното решение,в частта му,по отношение на която не е допуснато касационно обжалване и която е влязла в сила,а именно- за признаване за установено по отношение на [фирма] и [фирма] правото на собственост на Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,върху поземлен имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],одобрена със Заповед № РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ 182 570 кв.м и предназначение на имот в горска територия,ищецът Държавата се легитимира като собственик на горепосочения процесен имот.В този имот са изградени сгради,описани в Акт за частна държавна собственост №359/16.09.1997г. на Областен управител на област В.,от който е видно, че са били включени в капитала на търговско дружество”В. с. [фирма],които сгради са били предмет на приватизационната сделка,извършена през 1999г.,впоследствие преминали в патримониума на ответното дружество [фирма] ,по силата на договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №196/2009г.С оглед отразеното в точка ІІІ на тричленната съдебно-техническа експертиза,депозирана в настоящото производство,където са описани изградените в процесния имот сгради,съгласно АЧДС№359/1997г.,вещите лица посочват,че в същия няма сградни обеми,построени след 1997г.,когато е бил съставен горепосочения акт.
Така установените права на страните,отнасящи се до право на собственост върху терена-за ищеца и право на собственост върху построените в същия сгради-за ответното дружество,отношенията следва да се уредят по правилото на член 64 ЗС-собственикът на постройката може да се ползва от земята,доколкото това е необходимо за ползването й по предназначение.Както вече бе посочено по-горе,с оглед на уважената в установителната част ревандикационна претенция,в която част решението е влязло в сила,предмет на настоящото производство е претенцията на ищеца за предаване владението на имота,която претенция е частично основателна.Изхождайки от вида на застрояването,данните по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,която съдът приема като обективна и компетентна,следва да се се определи тази прилежаща площ,съгласно т.1.1 по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза-а именно по възприетия Вариант ІІ-втори на Комплексната СТЕ,депозираната пред въззивния съд/по гр.д.№227/2014г. по описа на Варненски апелативен съд/,чийто комбиниран план за този вариант е отразен в Приложение №5/пет/ към тази експертиза,което приподписано от настоящия състав на съда,се счита за неразделна част от решението.
Неоснователни са възраженията на ищеца-Държавата,че за ответното дружество не е налице правно основание да ползва процесния недвижим имот,поради наличие само на правото на собственост върху сградите,изградени върху чужд терен,тъй като е останало недоказано учредяване на валидно право на строеж на неговия праводател-т.е. за ответника не е налице суперфициарна собственост.Тези възражения за разгледани в тази част от въззивното решение,която е влязла в сила,и с която е прието за установено по отношение на настоящия ответник ,че ищецът е собственик на процесния недвижим имот,където изрично е посочено в мотивите му,че представлява земя от Държавния горски фонд,но се ползва от ответника в качеството му на суперфициарен собственик на изградените върху него сгради.
По отношение твърденията на ответника [фирма],че ищецът Държавата,няма право да иска да й предаде фактическата власт върху незастроената част от спорния поземелен имот,тъй като член 64 ЗС не се отнася само до „прилежащия терен” към сградите на ваканционното селище с ивица от 3 метра около контура на сградата,а за цялата незастроена част от имота,в който те се намират,за да бъда използвани по предназначението си като функционални свързани,същите са неоснователни.Целта на разпоредбата на член 64 ЗС е при разделна собственост на земята и постройките върху нея,както е в настоящия случай, да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик,като използването й от суперфициарния собственик не може да е безпределно,а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва,поради което законът определя,че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство.Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради,като според смисъла вложен в ЗУТ,прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ,необходима за обслужването на съответната сграда,включително и съществуващите сгради,което води до приложимост на Наредба №7/2003г.В тази връзка,при изпълнение на задачите,поставени на тройната съдебно-техническа експертиза за определяне и очертаване контурите на прилежащите площи,експертите са съобразили заключението си с изискванията на ЗУТ и Наредба №7/2003г.,както и с фунционалната свързаност на изградените обекти,а по отношение аргументите на ответното дружество за изпълнение на изисквания за нужната класа и комфорт на ваканционното селище като цяло,включващи озеленяване,площадки за игра и др.,то тези въпроси могат да бъдат решени по съгласие между собственика на земята и собственика на сградите,което не е предмет на настоящото производство.
При този изход на делото,с оглед частичната основателност на предявения иск по член 108 ЗС,относно предаване на владението на процесния имот,който се явява основателен до размер на 2/3 от заявената претенция,следва на ищеца Държавата,на основание член 78,ал.1 ГПК да се присъдят поисканите и направени деловодни разноски,съгласно представения списък по член 80 ГПК,чийто общ размер е 1 475 лева,съобразно уважената част от иска следва да се присъдят в размер на 983,34 лева.
Във връзка с направеното възражение от ответника [фирма], на основание член 78,ал.5 ГПК,за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор № РД 50-123/27.08.2015г.,за процесуално представителство на ищеца-Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,в размер на 30 000 лева за настоящата касационна инстанция,при заявената цена на иска-61 617,40 лева,минималното предвидено възнаграждение в Наредба №1/2004г.,съгласно член 7,ал.2,т.4 от същата,е в размер на 3 410,85 лева.С оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата касационна инстанция,както и предвид обстоятелството,че предмет на настоящото производство е само тази част от въззивното решение,която е била допусната до касационно обжалване,а именно по отношение заявената ревандикационна претенция,касационният съд преценява,че следва да се намали до размер на 15000 лева,поради което съобразно уважената част от иска следва да се присъди последното в размер на 10 000лева.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА [фирма],гр.С. да предаде на Държавата владението върху следния недвижим имот:част от поземлен имот с идентификатор 65543.31.92 по кадастралната карта на землището на [населено място], [община],одобрена със заповед № РД 18-19/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,целият с площ от 182 570 кв.м и предназначение на имот в горска територия,която част се намира извън прилежащия терен от 55 143 кв.м, към построените в имота сгради,очертан със син контур около всяка от сградите по Приложение №5/пет/ към Комплексната съдебно-техническа експертиза,извършена от вещите лица инж.К. С.-К. и инж.С. Н. К./по гр.д.№227/2014г. по описа на Варненски апелативен съд/,което приподписано от съда съставлява неразделна част от решението,като отхвърля иска,с правно основание член 108 ЗС, в останалата му предявена част.
ОСЪЖДА [фирма],гр.С. да заплати на Държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните,гр.София,разноски по делото в размер на 10 983,34 лева/десет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и 34 ст./
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |