6 Р Е Ш Е Н И Е № 20 С., 13 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 646/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на Окръжна прокуратура Благоевград, срещу въззивна присъда № 268 от 02.07.2010 г., постановена по ВНОХД № 151/10г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. Сочи се касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, като дадените с отменителното решение указания от предния състав на ВКС са изпълнени. Счита, че съдът е направил правилен анализ на доказателствата и е достигнал до верни правни изводи. Частните обвинители М. К., У. К. и Б. Н., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. От частния обвинител М. К. са постъпили допълнителни съображения и писмена защита. Адвокат Г., защитник на подсъдимия К., намира протеста за неоснователен и се присъединява към изказаното от представителя на касационната прокуратура становище. Представя писмено възражение. Защитата на подс.Д., адв. Т. моли протеста да бъде оставен без уважение. Поддържа становището на прокурора от ВКП и депозираните в писмена защита възражения срещу протеста. Подсъдимите Д. и К., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда от № 41 от 11.02.2008 г., постановена по НОХД № 887/2006 г., Районен съд-Сандански е признал подсъдимите В. Д. и И. К. за виновни в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и 4 от НК, като им е наложил при условията на чл.54 от НК съответни наказания. С въззивна присъда № 195 от 08.05.2009 г., постановена по ВНОХД № 199/2008 г., Окръжен съд-Благоевград е отменил изцяло атакуваната пред него присъда, като е постановил нова, с която подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по предявеното им обвинение. С решение № 94 от 24.03.2010 г. по н.д. № 708/2009 г. състав на ВКС - второ наказателно отделение е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Благоевград с указания по приложението на закона. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция е постановила атакуваната пред настоящия състав на ВКС присъда № 268 от 02.07.2010 г. по ВНОХД № 151/2010 г., с която е отменена изцяло горепосочената присъда на РС-Сандански и двамата подсъдими В. Д. и И. К. са признати отново за невиновни в това, че за периода от 10.05.2005 г. до 14.05.2005 г. в[населено място], в съучастие, първият като извършител, а вторият като помагач, самоволно, не по установения от закона ред, са осъществили едно оспорвано от О. К. свое действително право на собственост върху ресторант “Я.” в С., като са го разрушили изцяло и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.323, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за подс.Д. и чл.20, ал.4 от НК за подс.К.. ВКС намира касационния протест за подаден в законния срок, срещу нова въззивна присъда, подлежаща на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК, но по съществото си за неоснователен, като същият не се поддържа и от представителя на ВКП. В него се релевира оплакване за нарушение на материалния закон, което се обосновава с наличен към момента на извършване на инкриминираното деяние спор за право на собственост върху ресторанта, който следвало да се разреши по общия исков ред, което пък изключвало извършване на действия по събарянето му от двамата подсъдими. След връщане на делото за ново разглеждане въззивната инстанция е положила необходимите усилия за събиране и проверка на доказателствената маса в пълния й възможен обем. Провела е съдебно следствие с приобщаване на нови доказателства, както и проверка на събраните от първия съд, чрез съответните доказателствените способи. В резултат на самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност е приела за установена фактическа обстановка, която всъщност не е спорна между страните по делото. В изпълнение на указанията, дадени с отменителното касационно решение са изведени фактическите констатации при спазване правилата на чл.13 и чл.14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение по фактите. Аналитичната дейност на въззивния съд е в унисон със задълженията му и по чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК. При установената фактология, правилни са правните му изводи, че не би могла да се ангажира наказателната отговорност на двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение за самоуправство в съучастие, като извършител и подбудител. С това в пълнота са изпълнени указанията на касационния съдебен състав във връзка с правилното приложение на закона, в каквато насока е отправен упрек в протеста. Самоуправството е престъпление против установения от закона ред относно уреждане на взаимоотношения между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко засягащо дейността по решаване на възникнали помежду им спорове, със съответните правни последици за спорещите страни. В наказателноправен аспект то се характеризира с два момента - наличие на претендирано от дееца действително или предполагаемо негово право и действие по самоволното му осъществяване, в нарушение на реда, установен със закон. Не всички действия във връзка с неуредени правоотношения обаче могат да бъдат определени като самоуправни. Теоретичният аспект при тълкуване на престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК не изключва задължението на съда да преценява въпроса за съставомерността на деянието в контекста на конкретно инкриминираното обвинение. От значение е да се отбележи, че предметът на доказване се определя от обвинителния акт, където фактологически и правно е очертана рамката на обвинението, предявено на дееца от прокуратурата. В случая, обвинението е за самоуправни действия във връзка с действия на подсъдимите по разрушаване на ресторант “Я.” в С. през 2005 г., по отношение на който имот пострадалата О. К, вече покойница, през 2000г. е била въведена във владение на възстановените й по силата на ЗВСОНИ в собственост 5/9 идеални части от терен и построената върху него временна постройка, процесният ресторант, бивша столова за работниците при строителството на хотел в центъра на града. Събраните доказателства установяват, че самата К не е имала възражения по провеждане на процедурата по чл.195 от ЗУТ, противно на това, предприела е заедно с подс.К. действия по нейното стартиране (подадена молба с вх.№ 94-00-1177/20.09.2004 г. до кмета на [община]). Според тях, претендиращите собственост върху имота - О. К и дружеството [фирма] с управител и представляващ подс.К., като инвеститор, не само не са имали спор във връзка със събарянето на ресторанта, напротив, искали са това да стане възможно най-бързо, за да осъществят проект по застрояване на нова жилищна сграда, във връзка с което са уредили договорно претенциите помежду си. Впоследствие, третият легитимирал се като собственик на временната, а според частното обвинение и незаконна постройка - дружеството [фирма], представлявано от подс.Д., също е декларирало съгласие за разрушаване на ресторант “Я.”, при постигнати със споразумение с подс.К. като представляващ “С. перла”-ЕООД определени условия. Именно във връзка с това споразумение и действията от страна на подс.К. по изпълнение на залегналите в него условия подс.Д. също е подал уведомление до [община] за предприемане и от негова страна на действия по събаряне на сградата. Като краен резултат, посочената като пострадала О. Костова, респективно нейните наследници са придобили съобразно договореното с подс.К. като представляващ “С. перла”-ЕООД имоти в новопостроената сграда, за които тя е била сключила още през 2004 г. договори за покупко-продажба. Нито в тези договори, нито в свидетелските показания има изложени обстоятелства, че О.К. има претенции и ще бъде по някакъв начин удовлетворена с част от материалите от постройката, чието разрушаване като нейна съсобственичка е пожелала или ще получи част от тяхната равностойност. Свидетелят М.К., който е бил и нейн пълномощник, изрично е заявил, че всички договорености с подс.К. са били коректно изпълнени от него и че към него те (покойната му майка и наследниците й) нямат никакви претенции. Очевидно, такива са били налице спрямо външния на техните облигационни взаимоотношения правен субект – “С.- инвестмънт”-ООД в лицето на представляващия го подс.Д., но за тези претенции това дружество е било удовлетворено съгласно сключеното между “С. перла”-ЕООД в лицето на подс.К. и “С. инвестмънт”-ООД чрез представляващия го подс.Д. споразумение, без това да е довело до някаква вреда за О. Костова и да е засегнало правото й на собственост върху терена и постройката, съответно правото й на разпореждане като един от елементите на това й материално право (в каквато насока е обвинението съобразно диспозитивната му част). При очертаното обвинение и установените факти, въпросите за начина, по който претендиращите ще уредят собственическите си отношения във връзка с процесния имот в гражданско-правен аспект са неотносими към съставомерността на деянието, за което двамата подсъдими са привлечени към наказателна отговорност. Също така, обективните действия, реализирани от подсъдимите и тези на пострадалата О.К. не обуславят и извод за наличие на пряк умисъл у тях за извършване на самоуправство, особено при декларираната от св.М.К. коректност на подс.К. при изпълнение на договореностите им, като “добросъвестен” извършител на самоуправството, без да е установено чрез някакви противоправни действия той да е бил подпомогнат в тази насока от подс.Д.. Обстоятелството, че подс.К. е удовлетворил незаконосъобразни, според частното обвинение, претенции на представляваното от подс.Д. дружество не прави деянието му противоправно и наказуемо, а движещите го съображения са правно ирелевантни за наказателната му отговорност и са в синхрон с установената в Конституцията свобода на договаряне, щом това не е в разрез със законите и морала. Всякакви други обстоятелства извън ангажираните от прокуратурата като обем на обвинението, коментирани от частното обвинение, нямат необходимата наказателноправна стойност за постигане на осъждането им по предявеното им обвинение. Предвид гореизложената, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като е правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 268 от 02.07.2010г., постановена по ВНОХД № 151/2010г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: