Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * земеделски земи * право на възстановяване * право на изкупуване от ползвател * трансформация на правото на ползване в право на собственост * оспорване на истинността на документ * необходимо другарство * съпружеска имуществена общност * придобиване по време на брака * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

№ 909/2009г.

София, 23.03.2010 година

       

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо   гражданско отделение  , в съдебно заседание на  осемнадесети ноември      две хиляди и девета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           

                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

                                                              

                                                             

при участието на секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 4037/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Н. В. С. е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд № 408 от 14 април 2008г. по гр.д. № 10/2008г.

Ответницата Й. К. Н. е подала възражение по реда на чл.287 ГПК, в което изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

Й. К. Н. е предявила срещу Н. В. С. отрицателен установителен иск за собственост. Твърденията на ищцата в исковата молба са, че е собственик на земеделска земя в землището на гр. В., кв. ”В” местността „А” , представляваща имот пл. № 2* по К. план от 1956 г. , части от който по плана на новообразуваните имоти са включени имоти с пл. № 2* Според ищцата ответникът е придобил по дарение от родителите си с нот.акт № 186 том ХVІ нот.дело № 5626/1994г. дворно място от 600 кв.м., което се идентифицира с новообразуван имот 363 от кадастрален район № 5* но тъй като праводателите му не са били собственици поради отсъствие на предпоставките за изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, той също не е придобил противопоставими на ищцата вещни права.

С обжалването решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 3* от 30.11.2007г. по гр.д. № 1745/2007г., с което е прието за установено по иска на Й. К. Н. , че Н. В. С. не е собственик на недвижим имот, представляващ имот пл. № 363 по плана на новообразуваните имоти на СО”А” гр. В. с площ от 975 кв.м.

Решението е валидно и допустимо. Неоснователен е доводът на касатора, че ищцата няма правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск след като не е във владение на имота. При конкретните данни по делото, че е постановено решение на ОСЗ, с което е признато на ищцата правото на възстановяване на земеделски земи в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и позоваването на ответника на придобиване на собственост върху същия имот чрез изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, е налице спор за материално право , който следва да бъде разрешен извън административната процедура по възстановяване на собствеността и преди издаването на заповед по § 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ , тъй като пред административния орган не могат да се повдигат спорове за собственост.

Във връзка с изводите на съда по същество, че праводателят на ответника не е придобил валидно правото на ползване, за да може да изкупи собствеността на земята на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ касаторът възразява срещу допустимостта да се оспорва от ищцата валидността на учреденото право на ползване на В. К. С. като поддържа, че това може да стане единствено чрез иск по § 4и ПЗРЗСПЗЗ , преклузивният срок за предявяване на който е изтекъл и правото е погасено. Следващият довод на касатора , също свързан с нарушение на процесуалните правила е, че съдът е следвало да конституира като страна в процеса и съпругата му, която се легитимира като собственик на част от имота с нот.акт № 186/2007г. Направени са и доводи за незаконосъобразност на изводите на съда във връзка с материалноправната легитимация на ищците.

По тези доводи и във връзка с въпроса по чл.280 ал.1 ГПК, по който е допуснато касационното обжалване за приложението на §4и ПЗР ЗСПЗЗ Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Съгласно § 4и ПЗР ЗСПЗЗ собствениците на земята или техните наследници могат да предявят иск за възстановяване правото на собственост, когато върху нея е било предоставено право на ползване по реда на § 4 и следващите или е била прехвърлена не от собственика й, ако предоставянето на това право или придобиването на имота е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Нарушението на нормативни актове като елемент от фактическия състав на §4и ПЗР ЗСПЗЗ е свързано с материалноправните предпоставки съдържащи се в съответния акт на Министерския съвет по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, които е следвало да са налице , за да бъде предоставено правото на ползване. В случая такива възражения не са правени от ищцата по отрицателния установителен иск, тя е оспорила по реда на чл.154 ГПК/отм./ истинността на подписа положен за председател на протокола на ИК на ОНС гр. В. № 20 от 04.11.1968г., за за раздаване на пустеещи земи по реда на ПМС 21/1963г. по списък – приложение, в което фигурира и В. К. С. . Изслушаната графологическа експертиза е дала заключение, че подписът на протокола не е положен от Х. Т. , който по това време е изпълнявал длъжността П. на ИК на ОНС. Този протокол е представен по делото, за да удостовери предоставяне на право на ползване върху земеделска земя като елемент от фактическия състав на изкупуване на земята при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Оспорването на автентичността на подписа на един документ не може да се квалифицира като твърдение за нарушаване на нормативен акт в изпълнение на който той е издаден, следователно възраженията, които ищците са направили не се обхващат от фактическия състав на §4и ПЗР ЗСПЗЗ . Отговорът на този въпрос поставен в изложението за допускане на касационното обжалване и определението по чл.288 ГПК обосновава извод за неоснователност на доводите на касаторите, че е разгледано недопустимо възражение за валидност на учреденото право на ползване като предпоставка за възстановяване на собствеността.

Основателен е обаче доводът, че като страна по делото-необходим другар на ответника е следвало да участва и съпругата му С. Г. С. , която е титуляр по нот.акт № 186/2006г. за 376 кв.м. от имот № 3* Т. част е изкупена от двамата съпрузи по време на брака въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и издадена заповед на кмета на район „П”-Община В. на основание § 4к ал.7 ЗСПЗЗ, изкупена от двамата съпрузи на основание §4з ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ. Бездяловата съпружеска имуществена общност по време на брака е основание за задължително другарство и налага съвместна процесуална легитимация на съпрузите, предявени по искове срещу тях с предмет общи вещи поради неразделност на техните дела по смисъла на чл.172 ал.2 ГПК /отм./. Ето защо при данните по делото за придобиване на идеална част от имота по време на брака на възмездно основание , съдът е следвало да конституира и съпругата като задължителен другар в процеса, което е условие за неговата допустимост. Въпросът дали е вазникнала съпружеска имуществена общност за частта от имота, която подлежи на изкупуване по § 4з ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ е по съществото на спора, не може да се разглежда в производството по допустимостта на процеса и затова ВКС не може да се произнесе по него без участието на двамата титулари по акта за собственост. Доводите на ищцата за отсъствието на предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на собствеността са относими и към непротивопоставимостта на придобитите права при условията на § 4з ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ. Разпоредбата дава възможност на бившия ползувател, който е упражнил правото си по §4а ПЗР ЗСПЗЗ да изкупи и фактически ползваната земя над лимитирания размер по ал.1 - 600 кв.м., когато за разликата не може да се образува нов имот. Следователно предпоставка за изкупуване по реда на §4з ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ е осъществяването на фактическия състав на § 4а ПЗРЗСПЗЗ и поради това всички възражения на ищцата следва да бъдат разгледани при участието на двамата задължителни другари, а това обуславя необходимостта при условията на чл.293 ал.4 във връзка с чл. 270 ал.3 ГПК решението да се обезсили изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 408 от 14 април 2008г. по гр.д. № 10/2008г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друт състав на Варненския окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: