Р Е Ш Е Н И Е № 436 гр. София, 18 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1335/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на задочно осъдения Л. Е. К. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 209 от 22 юни 2010 година на Районен съд – гр. Червен бряг, постановена по нохд № 68/2010 година по описа на този съд. Със саморъчно изготвеното искане осъденият К. претендира отмяна на посочената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като съдебното разглеждане на делото е проведено в негово отсъствие. В производството пред ВКС осъденият К. участва лично и с назначения му служебен защитник - адв. М. Т. от С. адвокатска колегия, който поддържа искането. В лична защита осъденият К. моли делото да бъде възобновено, за да участва лично в съдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Л. Е. К. за това, че на 24. 12. 2009 година, в [населено място], Плевенска област, извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – З. Г. С., като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 157, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Осъден е да заплати на З. С., чрез неговата майка и законна представителка Т. Б. С., сумата 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, заедно със законните последици. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения К.. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й, на 08. 07. 2010 година. Не е проверявана по касационен ред. Искането на осъдения К. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо – направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения на влязлата в законна сила присъда по настоящето производство, от този на привеждане на присъдата в изпълнение, което е станало на 12. 06. 2012 година (писмо на Районна прокуратура – гр. Червен бряг, приложено на л. 60 от съдебното дело). Искането за възобновяване на делото е депозирано в първоинстанционния съд на 03. 07. 2012 година. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Наказателното преследване срещу осъдения К. е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и изцяло в негово отсъствие – в съдебната фаза. Осъденият К. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 18. 02. 2010 година (л. 41 от сл. д.) и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Разследващият орган му е разяснил нейното съдържание и последици от неизпълнението й. Надлежното извършване на това процесуално-следствено действие е удостоверено чрез подписване на постановлението лично от К., освен от разследващия орган. Проведеното дознание е предявено на К. на същата дата - 18. 02. 2010 година (л. 47 от сл. д.). Обвинителният акт срещу него е внесен в съда на 26. 02. с. г. На 22. 03. 2010 година е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19. 04. 2010 година и е разпоредил връчване на преписи от обвинителния акт и от разпореждането на осъдения К.. Това разпореждане на съда обаче не е могло да бъде изпълнено, тъй като той не е намерен на посочения от него на досъдебното производство адрес в [населено място], Плевенска област и по сведения на съседи се намира в чужбина (призовка на л. 20 от съдебното дело). В съдебното заседание на 19. 04. 2010 година осъденият К. не се е явил. Съдът е отложил разглеждането на делото за 22. 06. 2010 година и е разпоредил събиране на данни за актуалния му адрес и местонахождението му чрез справки в НБД „Население”, в ГД „Изпълнение на наказанията”, в Националната следствена служба, в ОД на МВР – [населено място] и чрез кмета на [населено място], където е било последното известно местопребиваване на осъдения. В следващото съдебно заседание К. отново не се е явил. В отговор на изисканата от съда информация са получени съответните справки, от съдържанието на които е установено, че постоянният и настоящ адрес на К. е известният вече по делото такъв, на който той не пребивава, не се намира в арестите или затворите на страната и наличните данни сочат на негово влизане в страната на 23. 07. 2005 година, със забележката, че след 01. 01. 2007 година данните за пътуванията на българските граждани в държавите-членки на ЕС са непълни (писма на л. 37, 38, 46, 47, 48, 49 от съд. дело) . Така установените обстоятелства, надлежно обсъдени от съда, са послужили като основание за неприсъственото по отношение на осъдения К. съдебно разглеждане на делото в съдебно заседание на 19. 04. 2010 година, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК и при участие на назначен от съда за служебен защитник адвокат В. Г. от Плевенската адвокатска колегия. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения, съдът е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 година), която се прилага от влизането й в сила, вкл. за предстоящи процесуални действия. Според посочената норма в тази й редакция, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК), какъвто несъмнено е настоящият случай. Осъденият К. е участвал лично в цялата досъдебна фаза на наказателното производство. При определяне на мярката му за неотклонение „подписка” е бил уведомен за задълженията си да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на съответния орган, да съобщава за всяка промяна на адреса си, да се явява при всяко призоваване, а също така е бил уведомен и за последиците от неспазване на тези изисквания (л. 42 от сл. д.). Въпреки това, осъденият К. се е отклонил от известния по делото адрес без съответно разрешение, не е уведомил за това и не е съобщил новото си местопребиваване. Така той сам се е поставил в условия, при които да не може да бъде осигурено личното му участие в съдебната фаза на процеса. Съдът е направил всичко необходимо за установяване на местонахождението на осъдения и след като той не е бил намерен, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство и е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. В тази връзка ВКС намира за необходимо да отрази констатациите си по повод възражението на защитата на осъдения К., направено по съществото на делото пред тази инстанция, за формална и неефективна защита на доверителя му пред първоинстанционния съд. Това възражение не намира опора в данните по делото. От съдържанието на съдебния протокол е видно (л. 29 и сл. от съдебното дело), че след посочване на адв. Г. за служебен защитник на осъдения К., на същата е предоставена възможност за запознаване с делото, чийто обем позволява това да бъде извършено за отразения в протокола период от време. По-важното е, че внимателният прочит на този протокол дава основание за извода за активно и адекватно участие на защитника - чрез отправени конкретни въпроси към пострадалия и към останалите свидетели, чрез изразени становища по поставените процесуални въпроси. Затова ВКС приема, че правата на осъдения К. в процеса са били надлежно и професионално защитени, в рамките на необходимото според процесуалния закон и на възможното при отсъствието на осъдения от съдебното разглеждане на делото. При изложените съображения, искането на осъдения К. за отмяна на атакуваната присъда следва да бъде преценено като неоснователно и оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Е. К. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 209 от 22 юни 2010 година на Районен съд – гр. Червен бряг, постановена по нохд № 68/2010 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.