Р Е Ш Е Н И Е №35 София, 18.05.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3422 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ш. П. чрез пълномощника й адвокат К. Б. против решение № 2128 от 15.04.2016 г., постановено по гр.д. № 36 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 2672 от 28.09.2015 г. по гр.д. № 224/2015 г. на Районен съд-Гоце Делчев в атакуваната му част и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. Ш. П. и Ш. М. П. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си А. С. П., С. Ш. З., Ю. Ш. П. и С. Ш. П./ против С. Я. К. иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на строеж, изграден в УПИ II-185 от кв.43 по плана на [населено място], обл.Б., представляващ реконструкция на жилищна сграда, в нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ, разположен на разстояние по-малко от 3 метра от страничната регулационна линия до границата със собствения на ищците имот пл. № 184 от кв.43 по плана на [населено място], обл. Б.. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. С. Я. К. е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 458 от 8.12.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за правното значение на нормите на отстояние, предвидени в чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ и чл.53 вр. с чл.50 ЗС при предявен от собственик на съседен имот иск по чл.109 ЗС и за значението за основателността на иска на обстоятелството, че за строеж в имота на ответника е налице разрешение за изграждане на сграда върху съществуващи основи и необходима ли е преценка дали същата пречи за пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е относим към спора по настоящото дело, по което, за да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на УПИ I-184, а ответникът С. К. – на съседния УПИ II-185 от кв.43 по плана на [населено място], урегулирани с единствения за населеното място регулационен план от 1990 г. и за което не е одобряван застроителен план. По кадастралния план имотът на ответника е отразен като 100% застроен. Със заповед от 3.12.2008 г. на началника на РДНСК е постановено премахване на извършен в имота на ответника незаконен строеж „реконструкция на жилищна сграда“. На 16.03.2011 г. е издадено разрешение за строеж № 25 на С. К. за изграждане на жилищна сграда върху съществуващи основи, на 16.12.2013 г. е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация на този строеж, като е констатирано, че е в съответствие с одобрените работни проекти за „Жилищна сграда върху съществуващи основи” от 11.03.2011г. Съдът е счел, че спорния въпрос е дали ответникът е пристроил съществуващата на място сграда, като ищците при условията на пълно и главно доказване следва да установят това неправомерно действие. Приел е, че такова доказване не е проведено, тъй като в подкрепа на тезата на ищците са единствено свидетелските показания на Д. Г. и Б. М., срещу които по реда на насрещното доказване стоят свидетелските показания на А. Г. и Ш. Х.. Съдебно-техническата експертиза не установява разширяване на жилищната сграда,защото вещото лице не е могло да прецени по външните белези на сградата. Същото обаче е заявило по обективни данни-изготвения кадастрален план от 1990 г.,че още към този момент в имота на ответника е обозначено пълно застрояване върху цялата площ на имота, което е дало основание на съда да кредитира показанията на свидетелите на ответниците. По отношение на отстоянията въззивният съд е формирал извод, че същите не са били налице още при извършване на строителството на всяка една от сградите, което е било в един много отдалечен период от време и с оглед разпоредбата на чл.303 ал.1 ППЗТСУ /отм/, сградите не подлежат на събаряне. По отношение на спорния въпрос разрушен ли е незаконния строеж въз основа на заповедта от 3.12.2008 г. ОС Благоевград е приел, че е било осъществено събаряне през 2011 г., като не е установено обстоятелството дали събарянето е било изцяло или частично - съществуват противоречия между свидетелските показания, но същевременно в административната кореспонденция се сочи, че е било такова, което да удовлетвори ищцата, за да подпише протоколите, като без значение е твърдението й, че е била заблудена и е подписала на доверие, тъй като по делото са представени доказателства, че в момента съществуващия строеж е изграден със строително разрешение, както и е въведен в експлоатация, при което е удостоверено, че строежът е в съответствие с одобрените работни проекти „за жилищна сграда върху съществуващи основи”. Въззивният съд е изложил съображения, че с оглед Тълкувателно решение № 31 от 6.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС негаторния иск е представен на разположение на собственик дори и при наличието на строителни книжа за обекта на неоснователното въздействие, когато той е построен в отклонение на разрешението за строеж или строителните книжа, а по делото няма твърдения и доказателства за подобно обективно състояние на строежа. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: за правното значение на нормите на отстояние, предвидени в чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ и чл.53 вр. с чл.50 ЗС при предявен от собственик на съседен имот иск по чл.109 ЗС и за значението за основателността на иска на обстоятелството, че за строеж в имота на ответника е налице разрешение за изграждане на сграда върху съществуващи основи и необходима ли е преценка дали същата пречи за пълнощенното упражняване правото на собственост на ищеца. Съгласно чл.50 ЗС, собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. В. критерий в законовия текст е обективен, целящ съобразяване интересите на всеки собственик. Нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл.50 ЗС /като такъв характер има и нормата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ/. Ако изискванията им не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл.109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск. В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми, като е възприето, че указанията по приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС са приложими и при действието на ЗУТ /Решение № 324/21.06.2010 г. по гр.д. № 1320/2009 г., II г.о./. По основателността на касационната жалба: Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е преценил съответствието на строежа в имота на ответника с одобрените проекти, както и че не е осъществил косвен съдебен контрол върху строителните книжа /в каквато насока са доводите, че обективно невъзможно е строежа да е законен, при положение, че ищцата никога не е давала съгласие за извършване строежа на намалено отстояние от имотната граница, като извършването на административните процедури по ЗУТ и снабдяването със строителни книжа не е в състояние да дерогира нормата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ и когато строежът, независимо дали е разрешен от администрацията е в нарушение на закона, то строителството е незаконно, както и издадените административни актове, които са в нарушение на горепосочената разпоредба/, поради което е стигнал до необосновани изводи. Окръжният съд е приел неоснователност на иска въз основа на изводите си, че осъщественото незаконно строителство е било съборено, а съществуващия в момента строеж в имота на ответниците е разрешен със строително разрешение и е въведен в експлоатация, като е констатирано в удостоверението за въвеждане в експлоатация, че строежът е в съответствие с одобрените работни проекти „за жилищна сграда върху съществуващи основи“. Не е изследвал дали при издаването на строителните книжа са спазени строителните правила и норми и по специално изискванията на чл.36 ЗУТ за запазване на заварени сгради въз основа на работен устройствен план, при което фактическото им разположение не отговаря на изискващото се разстояние и при отчитане констатациите в съдебно техническата експертиза, че за населеното място не е одобрен застроителен план, поради което не е ясен градоустройствения статут на жилищната сграда, както и статута на улицата-тупик, нереализирана, но предвидена по плана в имота на ищцата /макар и в нарушение на действалия към момента на одобряване на плана чл.55 ППЗТСУ, доколкото дава достъп до урегулиран поземлен имот, който има достъп от друга улица/. Не е изследвано и дали самите работни проекти за изграждане на жилищна сграда върху съществуващи основи отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, което обстоятелство е релевантно за преценка действителността на издаденото строително разрешение и съответно за законността на строежа, както и дали при изработването на проектите и строителните книжа е извършено заснемане на старата сграда и дали новата сграда е построена върху основите на старата /или е разширена, както поддържа ищцата/ и дали визата за проектиране съдържа всички изискуеми от чл.140, ал.2 ЗУТ елементи – обхват на поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и допустимите отклонения по чл.36 ЗУТ. Установяването на тези обстоятелства е било включено в задачата на вещото лице с въпроса съобразен ли е строежа със строителните правила и норми, със законовите и подзаконовите актове, регламентиращи строителството на сгради и ако не е – кои норми нарушава. Вещото лице е дало заключение само въз основа на констатациите за начина на отразяване на застрояването в кадастралния план от 1990 г., по който имотът на ответника е отразен като 100 % застроен и без да извърши оглед поради липса на достъп на осъщественото застрояване, поради което заключението е било непълно и съдът е следвало да постави допълнителна задача за изясняване на релевантните за спора обстоятелства. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд-Благоевград, който да допусне съдебно-техническа експертиза за изясняване на посочените по-горе обстоятелства, относно които заключението на изслушаната експертиза е било непълно. Едва след изясняване на тези обстоятелства съдът ще може да прецени достоверността на събраните по делото противоречиви гласни доказателства и да формира извод дали осъщественото в имота на ответниците строителство е законно и подходяща ли е исканата мярка за премахване на цялата сграда с оглед установеното обстоятелство, че пречките, които създава на ищцата се изразяват в оттичане на вода върху съществуващия каменен зид между имотите на страните, водеща до неговото разрушаване, както и с оглед твърдението на ищцата, че строежа засенчва къщата й, съответно основателен ли е /изцяло или частично/ предявения иск. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2128 от 15.04.2016 г., постановено по гр.д. № 36 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: