Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 29.05.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: 1. Светлана Калинова 2. Велислав Павков при секретаря Ани Давидова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1245 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. В. против решение № ІІІ-86/08.06.2011 г. по в.гр.д.№ 6/2011 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 72/30.01.2012 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е „приложима ли е разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ относно имоти, които вече са реституирани, в полза на техните собственици”. Правният въпрос е обосновал правната воля на съда относно основателността на предявения иск, респ. неоснователността на възражението за придобиване на правото на собственост на основание изтекла в полза на собствениците по реституция придобивна давност. Съдът е приел, че и по отношение на позоваването на собствениците, легитимиращи се като собственици с позитивно решение на поземлена комисия, е приложимо ограничението на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, което е в противоречие с възприетото по този правен въпрос в решение №241/25.06.2010 г. по гр.д.№ 775/2009 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема за установено следното: Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСВОНИ, въвежда ограничение във правната възможност за придобиването на имот на основание изтекла в полза на позоваващия се придобивна давност, по отношение на недвижими имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на реституционните закони, в т.ч. и по реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /в сила от 21.11.1997 г./ прекъсва срока на придобивната давност, изтекъл до момента на влизането в сила на тази разпоредба, но само по отношение на недвижими имоти, по отношение на които все още към този момент не е приключила административната процедура по възстановяването на собствеността на основание ЗВСВОНИ или изрично посочения в тази разпоредба ЗСПЗЗ. По аргумент от същата разпоредба, в сила от 21.11.1997 година, за имоти, за които реституционната процедура е приключила с решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници, са приложими разпоредбите на ЗС, касаещи приложението на института на придобивната давност. При отговора на правния въпрос и с оглед наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата по този въпрос, настоящият състав споделя разрешението, дадено в решения на ВКС - №1323/19.11.2008 г. по гр.д.№ 5575/2007 г., ІV г.о. , №556/18.06.2010 г. по гр.д.№ 1325/2009 г. ІV гр.отд., №1085/26.11.2008 г. по гр.д.№ 2898/2007 г. на ІІІ г.о., както и в постановеното по реда на чл.290 от ГПК и цитирано от касатора решение № 241/2010 г. по гр.д.№ 775/2009 г. на І г.о. на ВКС. В хипотезите, в които собственик на имот, придобил собствеността въз основа на приключила реституционна процедура или негов частен правоприемник, се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на трети лица, нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ е неприложима, тъй като тази разпоредба касае обратната правна хипотеза, при която позоваването е от лица, извън лицата, в чиято полза е реституцията. По касационната жалба, съдът приема следното: Въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е основателен. Съдът е счел възраженията на ответника, че е собственик на процесния недвижим имот за неоснователни. Първото възражение на ответника се е свеждало до твърдение за придобиване на правото на собственост въз основа на успешно проведена реституция по ЗСПЗЗ и позитивното решение на поземлена комисия от 04.01.1993 г., с което спорният имот е възстановен в стари реални граници на частния праводател на ответника по предявения иск. Съдът е провел косвен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото решение на поземлената комисия и е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяването на собствеността върху спорния имот, тъй като същия е бил отреден за осъществяване на мероприятие – изграждане на пионерски лагер, който е изграден към момента на постановяването на решението на поземлената комисия, като в този смисъл съдът е приел, че мероприятието е осъществено и неговото осъществяване е пречка, съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с пар.1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за възстановяване в стари реални граници на имота. Второто възражение на ответника е за придобиване на имота на основание осъществено давностно владение. Въззивният съд е приел, че изтеклата давност до 18.11.1997 г. не се зачита, на основание чл.5 от ЗВСВОНИ, поради което осъществяваното давностно владение за периода от тази дата до 29.10.2003 година от праводателите на ответника не е достатъчна, за да се приеме, че са придобили на това основание и собствеността върху имота. По съображенията, изложени в отговора на правния въпрос, ограничението на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ не следва да намери приложение в настоящата хипотеза, доколкото позоваването на изтекла придобивна давност е направено от частен правоприемник на собственик, който твърди, че е придобил собствеността въз основа на реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ. За да се определи необходимия срок на упражнявано владение, съществен е правния въпрос относно вида на осъществяваното владение. Страната твърди, че е добросъвестен владелец, тъй като е придобила имота на правно основание, годно да я направи собственик – правна сделка. Не се установява от доказателствата по делото наличието на явно и необезпокоявано владение за периода, необходим да доведе до придобиването на имота на основание прдобивната давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Фактическата власт върху имота е била отнета от касатора в периода декември 2006 г. – средата на 2007 г., като изтеклия до този момент срок – от придобиването на имота от праводателите на касатора – 1993 година, е достатъчен на основание чл.79,ал.2 от ЗС за придобиването на имота на това правно основание, при положение обаче, че са налице елементите за това – фактическа власт върху имота, както и намерение да се свои същия. Не се установява, че за този период е упражнявана фактическа власт върху спорния имот. По делото, както правилно е отразил и въззивният съд, ако е осъществявана фактическа власт, то тя е била върху малка част от имота, върху който е била разположена каравана, като останалата част от имота за същия този период се е ползувал от пионерски лагер, намиращ се в част от имота, както и върху съседните имоти. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че касаторът, както и неговите частни праводатели, не са придобили правото на собственост върху имота, на основание придобивна давност, с оглед разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имота на основание правна сделка. Праводателите на ищеца, за които се твърди, че са придобили правото на собственост въз основа на успешно проведена в тяхна полза реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Правилен е изводът на съда, че изграждането в спорния имот, както и в съседните имоти на комплекс от застроителни мероприятия, изразяващи се в изграждането на пионерски лагер, препятства възстановяването на собствеността в реални граници, съгласно разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ. Безспорно осъществените строителни дейности и осъщественото мероприятие по изграждането на пионерски лагер в имота не допуска възстановяването на собствеността в реални граници, като в тази насока е налице многобройна и едностранна практика на ВКС, в т.ч. и задължителна такава. Предвид изложеното, решението на въззивния съд, с което е отречено по отношение на ищеца [фирма] правото на собственост върху спорния имот е правилно, макар и по различни съображения относно направеното възражение за придобиването на имота на основание чл.79 от ЗС, като следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на [фирма] следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 462 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, изчислено на база цената на предявения иск така, както е и в представения списък на разноските, на основание чл.80 от ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІІ-86/08.06.2011 г. по в.гр.д.№ 6/2011 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. ОСЪЖДА П. В. В. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 чрез адв. З. М., да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, сумата 462 /четиристотин шестдесет и два/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.