Р Е Ш Е Н И Е
№ 398/2013 г.
гр. София, 06.08.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 28 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1933 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника О. [населено място], чрез адв. Д. Г. срещу решение № 1416/03.12.2012 г. по в.гр.дело № 1033/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 232/14.06.2012 г. по гр.дело № 620/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното е осъдена [община] да заплати на [фирма] гр. Ст.З. обезщетение за лишаване от ползване в общ размер на 121 920.45 лв. за периода 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземанията и обезщетение за забавено плащане в общ размер на 29 971.40 лв. за периода 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г. за ползване без основание на недвижимите имоти, описани в решението.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е определил правната квалификация на предявения иск. Поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, тъй като след [община] се е разпоредила с процесните имоти преди началото на периода на претендираното обезщетение и не е ползвала реално имотите за този период, то не е налице обогатяване жалбоподателя, без да има основание за това, че ищецът не е установил увеличаване на имуществото на жалбоподателя. С оглед на това счита, че исковата претенция с пр.ос.чл.59 ЗЗД е неоснователна. Поддържа също, че са неправилни изводите на въззивния съд относно основателността на иска с пр.осн.чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като съдът е приел, че е налице забава на ответника, като не е обсъдил периода за който се отнася, както и дали има отправена покана от страна на ищеца до ответника, от получаването на която според жалбоподателя е налице забава. Неправилно според жалбоподателя съдът е оставил без разглеждане възражението за погасяване на претенцията по давност, като преклудирано.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв. Кр.М. в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 998/26.07.2013 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК относно фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД – за наличието на обогатяване на едната страна и обедняване на другата при иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, ако ответника не е ползвал имота лично или чрез друг и не го е държал или владял.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът [фирма] [населено място] претендира присъждане на обезщетение в общ размер на 121 920.45 лв. за лишаване от ползване за периода от време от 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г., заедно със законната лихва от 30.09.2011 г. до окончателното изплащане и обезщетение за забавено плащане на посочената главница общо 29 971.40 лв. за периода 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г. за недвижимите имоти – обособена част от недвижим имот, представляващ кафе-аператив с площ от 107.26 кв.м., обособена част от недвижим имот, представляващ допълнително право на строеж от 15.60 кв.м. – за покрита лятна градина, обособена част от недвижим имот, представляващ площ с размери 2.10 кв.м., ведно със съответното право на строеж и служеща за изграждане и монтиране на вентилационна система-въздуховод, обособена част от 12.56 кв.м., част от едноетажна масивна сграда, обособена част от 122.40 кв.м., част от едноетажна масивна сграда, находящи се в [населено място].
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят О. [населено място] в посочените периоди от време е продала на трети лица - [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] обособени части от недвижим имот от 435 кв.м., представляващ идеална част от УПИ № 1- 106 от кв.19 по плана на [населено място], целият с площ от 1666 кв.м. с адрес [улица], [улица], ведно с изградените в него сгради от 187 кв.м., от 129 кв.м., от 67 кв.м. и от 18 кв.м.
Прието е, че с решение № 97/25.02.2010 г. по гр.дело № 99/2009 г. на ВКС, I г.о.ищецът – [фирма] е признат за собственик на дворно място от 435 кв.м., представляващо идеална част от УПИ № 1- 106 от кв.19 по плана на [населено място], целият с площ от 1666 кв.м. с адрес [улица], [улица], ведно с изградените в него сгради от 187 кв.м., от 129 кв.м., от 67 кв.м. и от 18 кв.м. при участие на трето лице – помагач [фирма] [населено място].
Като е взел предвид влязлото в сила съдебно решение съдът е приел, че жалбоподателят се е разпоредил с процесните недвижими имоти, собственост на ищеца. Прието е, че имотите са обособени части от сградите, собственост на ищеца, чието право на собственост е признато с постановено решение на състав на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Приел е, че процесните имоти са част от възбранените имоти по определение от 05.12.2005 г. по гр.дело № 1674/2005 г. на Районен съд [населено място] и издадена обезпечителна заповед, вписана на 08.12.2005 г.
Въззивният съд е приел, че към 30.09.2006 г. ищецът е бил лишен от правото да ползва имотите, за които е признат за собственик с влязло в сила съдебно решение, поради това, че към този момент [община] се е разпоредила с тях. Прието е, че е налице фактическия съставна чл.59 ЗЗД. Според съда за периода от време от 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г. ищецът е бил лишен от правото да ползва имотите, за които е признат за собственик, тъй като [община] се е разпоредила със собствеността, че за ищеца е установено обедняване за сметка на обогатяване на жалбоподателя и е установена причинна връзка между обедняването и обогатяването. По отношение възраженията на ответника за погасяване на претенцията по давност съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Последният е преценил възражението за неоснователно, като направено след срока по чл.367,ал.1 ГПК.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващи изводи за основателност на исковите претенции.
По правния въпрос:
С решение № 304/27.04.2009 г. по гр.дело № 5774/2007 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е застъпено становището, че предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД са ищцата да е собственик на процесните имоти и ответникът да ги е ползвал за исковия период без основание. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 433/22.05.2009 г. по гр.дело № 5902/2007 г. на ВКС IV г.о., решение № 483/03.06.2009 г. по гр.дело № 6280/2007 г. на ВКС III г.о., решение № 131/18.02.2009 г. по гр.дело № 6346/2007 г. на ВКС IV г.о., всички постановени по реда на ГПК/отм./.
Настоящият съдебен състав възприема разрешението на правния въпрос в цитираните решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./.
Съгласно разпоредбите на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл.59,ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД обхваща елементите – 1. ищецът да е собственик на имота/вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този функционален тип имоти.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон – чл.59 ЗЗД. Решаващите фактически и правни изводи на въззивния съд не са основани на установените по делото факти.
Установено е по делото, че с договор за покупко - продажба на обособена част – „кафе-аператив”, находящо се в гр.Ст.З., [улица] на 14.12.2000 г. на осн.чл.3,ал.1,т.4 от ЗППДОбП//отм./ , както и решение № 296, протокол № 15 от 23.11.2000 г. на Общински съвет Стара Загора жалбоподателят [община] продала на [фирма] [населено място] на лицето К. Н. А. недвижимия имот – обособена част – „Кафе-аператив”, находящ се в гр.Ст.З., [улица] със застроена площ от 107.26 кв.м., заедно с 49.56% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място, като в същия договор е уговорена продажната цена и начина на изплащането й.
Видно от договор № 814/20.06.2001 г./л.41/ на 20.06.2001 г. [община] отстъпила на [фирма] гр.Ст.З. на лицето К. Н. А. допълнително право на строеж върху общински поземлен имот, представляващ парцел „Жил.строителство и магазини”, кв.19 по плана на гр.Ст.З. за преустройство на Кафе аператив, находящ се в двуетажна масивна сграда на [улица], ет.1-ви и пристройка в кафе-аператив от 15.60 кв.м.
Установено е също, че с договор за замяна на недвижими имоти от 02.02.2006 г. [община] учредила на [фирма] гр.Ст.З. право на строеж с площ 2.10 кв.м. за изграждане и монтиране на вентилационна система – въздуховод по одобрен архитектурен проект, което право на строеж е учредено върху североизточния ъгъл на покрива на масивна сграда – частна общинска собственост, представляваща ПИ 2487, находяща се в гр.Ст.З., [улица].
От приложения по делото договор за продажба на недвижим имот /стр.47/ се установява, че на 19.01.2006 г. [община] продала на [фирма] недвижим имот – дял № 3, находящ се на [улица] [улица] със застроена площ 12.56 кв.м, съставляващ част от едноетажна масивна сграда с пл.№ 2487, изградена в УПИ I – жилищно строителство и магазин в кв.19 по плана на гр.Ст.З..
Установява се по делото, че с договор за продажба на недвижим имот на 19.01.2006 г. [община] продала на [фирма] [населено място] недвижимия имот – дял втори, находящ се на [улица] [улица] със застроена площ от 122.40 кв.м., съставляващ част от едноетажна масивна сграда с пл. № 2487, изградена в УПИ I – жилищно строителство и магазини в кв.19 по плана на гр.Ст.З..
С решение № 97/10/25.02.2010 г. по гр.дело № 99/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК е отменено решение № 219/31.07.2008 г. по гр.дело № 23/2008 г. на Старозагорски окръжен съд и вместо това е признато за установено по отношение на [община], че [фирма] [населено място] е собственик на дворно място от 435 кв.м., съставляващо идеална част от УПИ I – 106 от кв.19 по плана на [населено място], отреден за имоти 2490, 2487, 2486, целия с площ от 1666 кв.м. с идентификатор № 68850.505.106, находящ се в [населено място] на [улица], [улица], ведно с изградените в него сграда на 187 кв.м., идентиф. № 68850.505.106.2, сграда със застроена площ 129 кв.м. с идентиф. № 68850.505.106.3 и сграда със застроена площ 67 кв.м. с идентиф. № 68850.505.106.4 и сграда на 18 кв.м. с идентиф. № 68850.505.106.5. Решението е постановено при участие на трето лице помагач [фирма] гр.Ст.З..
Установено е също възоснова на приета по делото комплексна технико-икономическа експертиза, че процесните недвижими имоти представляват обособени части от съществуващи сгради, описани с идентификатори и с предназначение. Установено е също, че процесните имоти са част от сградите, за които ищецът [фирма] е признат за собственик с влязлото в сила решение на ВКС от 25.02.2010 г. Същите имоти са част от възбранените имоти съгласно определение от 05.12.2005 г. по гр.дело № 1674/2005 г. на Районен съд [населено място] и обезпечителна заповед от същата дата, вписана на 08.12.2005 г. с вх. Рег.№ 12925, том XI, № 44, парт. № 9273 и № 37894 при СлВп при АВп [населено място]. Посоченото гражданско дело на Старозагорския районен съд е с предмет предявен положителен установителен иск от [фирма] срещу жалбоподателя [община], производството по който иск е приключило с посоченото по-горе решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
Периода от време, за който ищецът-сега ответник по касационната жалба [фирма] [населено място] претендира присъждане на обезщетение за ползване без правно основание от [община] на описаните имоти по-горе е от 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г.
От събраните по делото доказателства не се установява [община] да е ползвала процесните имоти за посочения период от време. Както се посочи [община] се е разпоредила с описаните имоти – сключени са договори за продажба и замяна преди началния момент на периода за, който се претендира обезщетение. Разпореждането е извършено на 14.12.2000 г., на 20.06.2001 г., на 02.02.2006 г. и на 19.01.2006 г.
Като взема предвид приложените по делото доказателства настоящият съдебен състав преценява, че по делото не е установено за периода от време от 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г. жалбоподателят [община] да е ползвала процесните имоти без да има правно основание за това. Обстоятелството, че са извършени разпоредителни сделки с недвижимите имоти, предмет на исковата претенция, преди периода от време, за който се претендира обезщетение за ползване без правно основание, за които имоти ищецът е признат за собственик с влязло в сила решение не обуславя извод, че за целия период от време от 30.09.2009 г. до 30.11.2011 г. [община] е ползвала същите имоти и е възпрепятствала ищеца да ги ползва.
За да е основателна исковата претенция то следва да е установен посоченият по-горе фактически състав - ищецът да е собственик на недвижимите имоти, ответникът да ползва фактически имотите без наличие на правно основание за това и размера на вредата.
В настоящият случай не е установено жалбоподателят ответник да е ползвал фактически процесните недвижими имоти без правно основание за това за времето от 30.09.2009 г. до 30.11.2011 г. При липса на един от елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД се налага извода за неоснователност на исковата претенция. Този извод не се променя от обстоятелството за наложена възбрана върху процесните имоти, което е допуснато като обезпечение на предявения положителен установителен иск от [фирма] с определение от 05.12.2005 г. по гр.дело № 1674/2005 г. на Старозагорския районен съд. С определение от 22.07.2008 г. по гр.дело № 349/2008 г. Старозагорския окръжен съд е отменил определението на Районен съд [населено място] и е оставил без уважението искането на [фирма] гр.Ст.З. за допускане на обезпечение на предявения иск по гр.дело № 1647/2005 г. на Старозагорския районен съд. Целта на възбраната е да се запазят недвижимите имоти, предмет на исковата претенция, но налагането й не води до извода, че тези имоти са ползвани от ответника за процесния период от време.
Поради неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за ползване без правно основание на описаните по-горе имоти от жалбоподателя [община] за процесния период от време, което обезщетение е в размер на сумата общо 121 920.45 лв. е неоснователен и искът за присъждане на законна лихва за забава върху тази главница от 30.09.2011 г. до изплащането, както и на обезщетение за забавено плащане в размер общо на 29.971.40 лв. за периода от 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г. Тези искове са акцесорни и неоснователността им е обусловена от неоснователността на главния иск. Поради неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД съдът не излага съображения относно възражението на жалбоподателя-ответник за погасяване по давност на претендираните обезщетения.
Като е приел, че в случая е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД и предявените искове са основателни въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение което следва да се отмени изцяло. Вместо отменената част предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя-ответник [община] следва да се присъди сумата 19 145.17 лв. разноски по делото за всички инстанции, в която сума е включено и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 1416/03.12.2012 г. по в.гр.дело № 1033/2012 г. на Пловдивския апелативен съд и вместо това постановява
Отхвърля предявените искове от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против [община], [населено място], [улица] за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване в общ размер 121 920.45 лв. за периода 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за забавено плащане в общ размер 29 971.40 лв. за периода 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г. както следва:
За обособена част от недвижим имот, представляващ кафе-аператив с площ от 107.26 кв.м., обезщетение за лишаване от ползване в размер на 53070.83 лв.. за периода 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва от 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забавено плащане в размер на 13 052.56 лв. за периода 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г.
За обособена част от недвижим имот, представляващ допълнително право на строеж от 15.60 кв.м. за покрита лятна градина обезщетение за лишаване от ползване в размер на 5 790.11 лв. за периода 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва от 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забавено плащане в размер на 1 424.30 лв. за периода 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г.
За обособена част от недвижим имот, представляващ площ с размери 2.10 кв.м. ведно със съответното право на строеж и служеща за изграждане и монтиране на вентилационна система – въздуховод, обезщетение за лишаване от ползване в размер на 779.46 лв. за периода 30.09.2006 г. – 30.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забавено плащане за периода 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г. в размер на 189.46 лв.
За обособена част 12.56 кв.м., представляваща част от едноетажна масивна сграда обезщетение за лишаване от ползване в размер на 6 522.23 лв. за периода 30.09.2006 г. -30.09.2011 г., ведно със законната лихва от 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забавено плащане в размер на 1 593.21 лв. за периода 30.09.2008 г. – 30.09.2011 г.
За обособена част от 122.40 кв.м., съставляваща част от едноетажна масивна сграда обезщетение за лишаване от ползване в размер на 55 757.82 лв. за периода 30.09.2006 г. – 30.11.2011 г., ведно със законната лихва от 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и обезщетение за забавено плащане в размер на 13 711.87 лв. за периода 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г.
Осъжда Л. п.” АД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [община], [населено място], [улица] сумата 19 145.17 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |