5 Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 17 февруари 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 1162/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия Т. Р., чрез защитника му адвокат С., срещу въззивно решение № 375/09.10.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 740/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Подсъдимият Т. Р., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 41/21.05.2019 год., постановена по н.о.х.д. № 317/2018 г., Окръжен съд - Видин е признал подсъдимия Т. Р., сръбски гражданин, за виновен в това, че на 31.03.2018 г. на ГКПП „Връшка чука“, област Видин, при влизане от Република Сърбия без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната 4 500 бр. таблетки „Rivotril“ - 2 mg, съдържащи рисково наркотично вещество - „клоназепам“, на обща стойност 2250 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 2, пр. 2 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на 10 000 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК с присъдата е отложено изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години, считано от влизането й в сила. На основание чл. 242, ал. 7 от НК инкриминираното вещество е отнето в полза на държавата, а в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските по водене на делото. Подсъдимият е останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Софийски апелативен съд. С въззивно решение № 375/09.10.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 740/2019 г., по описа на САС присъдата на окръжния съд е изменена, като подсъдимият е оправдан за разликата между стойността на предмета на престъплението – 2250 лева и тази посочена в обвинителния акт – 11 475 лева. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна, която има право на това, в законния срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На първо място касаторът сочи, че с въззивното решение е потвърдена присъда, която не е мотивирана, съгласно изискванията на чл. 305 , ал. 3 от НПК, като с нея е преповторен обвинителния акт. При извършената касационна проверка не се констатира такъв недостатък на първоинстанционния съдебен акт. В мотивите на присъдата окръжният съд е посочил фактическите констатации, до които е достигнал и доказателствата, въз основа на които ги е установил, както и правните си съображения за взетото решение за осъждане на подсъдимия. Отговорил е на всички възражения на защитата и е изложил доводите си относно вида, срока и размера на наложените санкции. Първоинстанционната присъда отговаря изцяло на стандартите, заложени в разпоредбата на чл. 305 от НПК, поради което възражението на касатора е неоснователно. На следващо място в касационната жалба се сочи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като не се оспорват фактическите констатации на предходните съдебни инстанции относно времето и мястото на осъществяване на деянието, вида, количеството, стойността и начина на пренасяне на инкриминираното вещество. Основният аргумент, който се излага в подкрепа на заявеното касационно основание е, че лекарството „Rivotril“ не е включено в списъците на наркотичните вещества, съставени в съответствие с изискванията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което деянието е несъставомерно. Твърди се, че неправилно подсъдимият е обвинен в пренасяне на лекарство, което не е включено в тези списъци, а не на веществото „клоназепам“, което фигурира в тях и чието количество и стойност е установена по делото. Пред касационния съд се поддържа и твърдението, че подсъдимият не е знаел, че лекарството „Rivotril“ съдържа „клоназепам“ и че то е включено в забранителен списък, т.е. деянието не е осъществено от субективна страна. Следва да се отбележи, че същите възражения защитата е правила и пред предходната съдебна инстанция. Въззивният съд е изложил в обжалвания съдебен акт подробен и добре аргументиран отговор на тези възражения на защитата, който изцяло се споделя от касационната инстанция. За да е съставомерно деянието по чл. 242, ал.2, пр. 2 от НК е необходимо да бъде установено от обективна страна, че деецът е пренесъл през границата на страната рискови наркотични вещества. Веществата от този вид са посочени в Списък 3 „Рискови вещества“ към Приложение 3 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотични вещества и прекурсорите. В посочения списък фигурира химическото вещество „клоназепам“, което е активно действащият компонент на лекарството „Rivotril“. Последното е търговското наименование на веществото „клоназепам“ и не е от значение за съставомерността на деянието, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗКВНВП, в списъците по чл. 3, ал. 2 наркотичните вещества могат да фигурират с общоприетото международно непатентно наименование на веществата /INN/, както и с други наименования: непатентни, тривиални, акроними, кодови и/или наименования съгласно номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия /IUPAC/. Следователно, достатъчно е пренасяното през границата вещество да е включено в съответния списък, съставен съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, като е без значение какво е търговското му наименование „Rivotril“, „клоранакс“ или някакво друго. Поради това, възражението на касатора, че деянието е несъставомерно, тъй като лекарството „Rivotril“, съдържащо „клоназепам“ не е включено в посочения списък, е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че коректно е повдигнато обвинение на подсъдимия за пренасяне на 4500 „Rivotril“, съдържащи наркотичното вещество „клоназепам“, като именно по това обвинение подсъдимият е признат за виновен от предходните инстанции. Доводите на въззивния съд за това, че е без значение факта, че лекарството „Rivotril“ освен активният компонент съдържа и инертни вещества, необходими за получаването на лекарствена таблетка, както и къде е произведено и под какво търговско наименование, са логични и добре обосновани, изцяло се приемат от настоящата инстанция и поради това е излишно да бъдат повтаряни. Напълно споделяеми са и аргументите на контролирания съд дали основание на същия да приеме, че деянието е осъществено и от субективна страна. При проверката на доказателствата и доказателствените средства са взети предвид комплексно установените по делото фактически обстоятелства, които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, обективно и коректно, според действителния им смисъл без да е допусната превратна интерпретация на което и да е от тях. По несъмнен начин по делото е установено, че подсъдимият е пренасял през границата на страната, без да има разрешително за това, лекарството „Rivotril“, общо 4500 таблетки, поставени в различни опаковки - блистери, картонени кутии, стъклени шишенца, като върху всяка от тях е посочено съдържащото се в таблетките активно вещество „клоназепам“ - 2 mg. /видно от протокола за оглед и албума със снимки към него – л. 6 – л. 17 от дос. пр./. Въз основа на това правилно е изведено заключението, че подсъдимият обективно е знаел не само търговското наименование на пренасяното лекарство, но и какъв е неговият активен компонент – рисковото наркотично вещество „клоназепам“. Наясно е бил и с действието му, предвид факта, че е държал множество листовки с упътвания за съдържанието на лекарството и неговия ефект върху човешкия организъм, както и че медикаментът се продава само срещу рецепта – обстоятелство също отразено върху всяка опаковка. Поведението на подсъдимия по време на митническата проверка - непредставянето на митническите служители на носените от него лекарства, въпреки поканата за деклариране на вещи, количеството на таблетките – 4500 бр. разпределени в различни по вид опаковки, поставени на различни места в дрехите и багажа на Р., изключващи възможността да са били предназначени за негова употреба, обуславят правилността на заключението на контролирания съд за това, че той е съзнавал както вида на веществото, така и факта, че пренася същото през границата на страната без да притежава разрешително за това. Логична последица от посоченото е и изводът на предходната инстанция за това, че деянието е осъществено не само от обективна, но и от субективна страна. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на материалния закон, от вида на посочените от касатора, които да налагат отмяната на същия и оправдаването на подсъдимия. Отсъствието на заявените касационни основания обуславя оставянето в сила на атакуваното с жалбата въззивно решение, поради което и съобразно чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 375/09.10.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 740/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Препис от настоящото решение да се изпрати на подсъдимия Т. Р., след като бъде преведено на сръбски език. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.