Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 07 юни 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 197/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, подаден от Окръжна прокуратура – Ловеч срещу въззивна присъда № 11/26.10.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 375/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. В протеста и писменото допълнение към него се твърди, че са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като на тази основа се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста на окръжната прокуратура и изразява становище за това, че при постановяване на своя съдебен акт, въззивният съд е нарушил правилата, изискващи всестранен, обективен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Поради това прокурорът пледира за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. Защитникът на подсъдимия А. А. С. прави искане за оставяне в сила на въззивната присъда, като правилна и законосъобразна. Подсъдимият А. С., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 22/15.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 888/ 2021 г. по описа на Районен съд – Ловеч, подсъдимият А. А. С. е признат за виновен в това, че на 04.08.2021 г., около 10,45 ч, в гр. Ловеч, на [улица], в апартамент на третия етаж, държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 6,796 гр., със съдържание на активно действащия компонент – тетрахидроканабинол 14,73 %, на стойност 40,78 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.1, пр.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание една година и два месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и на глоба в размер на 2 500 лева. Със същата присъда на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК измежду така посочените санкции и тази по н.о.х.д. № 791/2021 г. по описа на РС – Ловеч, на подс. С. е определено едно общо наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1, от НК е отложено за изпитателен срок от три години, като съобразно чл. 23, ал. 3 от НК към него е присъединено наказанието глоба в размер на 2 500 лева. На основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д. № 791/2021 г. на РС – Ловеч. На основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК в полза на държавата са отнети веществени доказателства – части от черен найлонов плик и станиол, като е постановено да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. Първоинстанционният съд с присъдата се е разпоредил и по отношение на направените по делото разноски, като ги е присъдил в тежест на подсъдимия, съобразно чл.189, ал. 3 от НПК. С определение № 594 / 26.09.2022 г., постановено по същото дело по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, РС – Ловеч е отнел в полза на държавата на основание чл. 53, ал.1, б. „б“, вр. с чл. 354а, ал. 6 от НК полиетиленово пликче с коноп с нето тегло 6, 796 и бруто тегло 10,06 гр., предадено на съхранение на ЦМУ, отдел МРР – НОП, като е постановил след влизане в сила на присъдата веществените доказателства да бъдат унищожени. Подсъдимият С. и защитникът му останали недоволни от първоинстанционната присъда и я обжалвали пред ОС – Ловеч. С въззивна присъда № 11/26.10.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 375/2022 г., Окръжен съд – Ловеч отменил присъдата на РС – Ловеч, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал изцяло по повдигнатото срещу него обвинение. Въззивният съд на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК отнел в полза на държавата наркотичното вещество и вещественото доказателство – части от черен полиетиленов плик. Касационният протест, подаден срещу така постановената въззивна присъда, е допустим, тъй като е депозиран от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 от НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледан по същество, протестът е основателен. На първо място в протеста се изразява недоволството на касатора от заключението на въззивния съд, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като в него неправилно било посочено, че наркотичното вещество е държано в апартамент, намиращ се на третия етаж на [улица], а реално то било намерено на тротоара пред блока. До този извод контролираният съд достигнал, като незаконосъобразно игнорирал показанията на свидетелите за това, че подсъдимият е изхвърлил веществото през терасата на жилището, в което е било държано. Касаторът твърди и че въззивният съд неправилно се е позовал на протокол, изготвен по реда на чл. 83 от ЗМВР, съставен преди образуването на досъдебното производство, а в същото време изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед на местопрестъпление, приемайки незаконосъобразно, че същият е одобрен от РС – Ловеч в нарушение на чл. 161, ал. 2 от НПК, поради това, че в определението му не били посочени количеството и видът на наркотичното вещество. В протеста се възразява и срещу това, че като основание за оправдаване на подсъдимия въззивният съд е визирал не посочването на инкриминираното вещество като веществено доказателство в приложението към обвинителния акт и отсъствието на произнасяне на първоинстанционния съд по отношение на предмета на престъплението. Според касатора, неправилното изключване на доказателствата, посочени от обвинението, от доказателствената съвкупност е довело до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия. Така посочените твърдения от касатора са относими към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, тъй като сочат на допуснати нарушения на процесуалните правила при осъществената от въззивната инстанция доказателствена и аналитична дейност. Касационната проверка на обжалваната присъда налага извод за тяхната основателност. Общото между правомощията на въззивната инстанция, уредени от законодателя в глава ХХІ на НПК, като контролно – отменителни / чл. 335, вр. с чл. 334, т.1 от НПК/ контролно - решаващи правомощия / чл. 336 – 338 от НПК/ е, че въззивният съд първо дължи произнасяне по въпроса относно законосъобразността и правилността на съдебния акт, за чиято проверка е бил надлежно сезиран със съответната жалба или протест. Едва след упражняване на контролните си правомощия, за въззивния съд е налице възможност да действа като инстанция по същество, произнасяйки се по въпроса за отговорността на подсъдимия. При това той следва да се произнесе с въззивно решение /чл. 335, чл. 337 и ч. 338 от НПК/ или с нова присъда / чл. 336 от НПК/. Когато въззивният съд действа като втора първа инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК, съдържанието на съдебния акт, с който се произнася – въззивната присъда, следва да бъде съобразено с изискванията на чл. 305 от НПК. Това налага в мотивите на присъдата да бъдат посочени установените от въззивната инстанция фактически обстоятелства, доказателствата, въз основа на които са изведени и правните съображения за взетото решение. Принципно, когато въззивната инстанция изцяло възприема фактите, така както са установени от първостепенния съд, не е длъжна отново да излага подробно всяка приета от нея фактическа констатация и доказателствената основа, от коя е изведена. Достатъчно е ясно, недвусмислено и категорично да посочи, че приема фактическата обстановка, така както е установена от първата инстанция. Когато обаче, въззивният съд е достигнал до различни фактически положения, следва в мотивите на постановения от него съдебен акт да ги изложи подробно, посочвайки и доказателствените източници, въз основа на които е сторил това, като извърши дължимия всестранен, пълен и задълбочен анализ на същите. Прегледът на въззивната присъда, предмет на настоящата проверка, налага извода, че контролираният съд не е изпълнил нито едно от тези изисквания. В мотивите на постановения от него съдебен акт проверяваният съд е изложил фактическата обстановка, така както е описана в обвинителния акт и в първоинстанционната присъда, като е заявил, че „същата обвинителна теза е безкритично възприета и възпроизведена от решаващия съд, независимо, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК“. Аргументирал е това заключение с довода, че в обвинителния акт не е посочено точното място на извършване на местопрестъплението, тъй като не бил визиран номерът на апартамента, в който според обвинението е държано наркотичното вещество. Съзрял е допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в обстоятелството, че наркотичното вещество не било посочено в приложението към обвинителния акт, както и в това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с присъдата по отношение на вещественото доказателство, което било „директно нарушение на императивната норма на чл. 354а, ал. 6 от НК“. При така направените констатации /без значение дали са верни или не/ контролираният съд е бил длъжен да посочи дали допуснатите процесуални нарушения са отстраними или не от въззивната инстанция, доколкото това е от значение за реализирането на правомощията й по чл. 335, ал. 2 от НПК. Въззивният съд не е изложил аргументи в тази насока, което не позволява да бъде установена каква е била действителната му воля по отношение на констатираните от него процесуални нарушения. По - нататък при заявеното категорично неприемане на фактите, така както са описани в обвинителния акт и в първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция е била длъжна да посочи фактическите положения, до които сама е достигнала, което тя не е сторила. Не е изпълнила и задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като не е осъществила задълбочен, пълен и подробен анализ на доказателствената съвкупност. Въззивният съд подробно е анализирал / не е ясно защо/ единствено приложения на л. 16 от ДП „Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие“, като е приел, че този документ материализира действия на полицейските служители по реда на чл. 83 от МВР и не е писмено доказателство по смисъла на чл. 131 от НПК. Въпреки този извод, контролираният съд е използвал / л. 8 от мотивите на възз. пр./ отразеното в същия протокол за това, че в жилището /обитавано от подс. С./ не са намерени „вещи и предмети, обект на престъпление“, за да го противопостави на констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопрестъпление. За да изключи последният от доказателствената съвкупност, контролираният съд е приел, че определението на съда, с което той е бил одобрен не представлявало „надлежна съдебна санкция по реда на чл. 161, ал.2 от НПК“, тъй като в него не били посочени вида и количеството на наркотичното вещество. Последното не отговаря на действителното положение, доколкото в мотивите на съдебния акт са визирани тези обстоятелства, а отразяването им и в диспозитива на определението не е задължително. По -същественото обаче е, че въззивният съд не е изложил съображенията си относно това дали протоколът за оглед, като такъв, с който се слага начало на досъдебното производство, отговаря на разпоредбите на чл. 214, ал. 2, вр. с чл. 212, ал. 2 от НПК и най – вече какво е значението на изключването му от доказателствената съвкупност за отговорността на дееца. Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена /формална/ сила. Това означава, че фактите, които са отразени в един опорочен по някаква причина протокол за действие по разследването, могат да бъдат установени и чрез други доказателства и доказателствени средства. Иначе казано няма процесуална пречка да бъде установена чрез други годни доказателствени източници идентичността между намерените на местопрестъплението вещества и предмети и обектите на експертното изследване. Въззивният съд в нарушение на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, не е положил усилия да установи фактите, отразени в изключения от него от доказателствената маса протокол, чрез други доказателства /напр. разпит на поемните лица, участвали при извършване на огледа на местопрестъплението и др./. Контролираната инстанция всъщност не е извършила какъвто и да било анализ на останалите събрани по делото доказателствени източници, като дори не ги е посочила, макар и формално, в мотивите на присъдата. Не е анализирала гласните доказателства, приобщени по делото, не е посочила фактите, които те установяват и какви фактически и правни изводи налагат. Въззивният съд е изложил съображения единствено по отношение на показанията на св. И., констатирайки, че кредитирането на същите от първоинстанционния съд е „съществен порок при формиране на вътрешното му убеждение“. Не е съпоставил показанията на този свидетел с останалите събрани по делото гласни доказателства и не е изложил съображения относно тяхната достоверност и обективност. По този начин е пропуснал да установи важни обстоятелства, посочени в обвинителния акт, пряко ангажиращи отговорността на подсъдимия, лишавайки държавното обвинение от възможността да докаже тезата си. Като последна инстанция по фактите въззивният съд има задължението да положи усилия за събиране на доказателства, установяващи всички относими към предмета на делото обстоятелства, да ги анализира подробно и задълбочено, да съпостави отделните доказателствени източници, да изясни има ли противоречия между тях и на какво се дължат, да заяви категорично съображенията си относно тяхната допустимост, достоверност и обективност. Резултатът от тази доказателствена и аналитична дейност следва да бъде обективиран в мотивите на постановения от него съдебен акт, за да могат и страните, и касационната инстанция да проследят начина на формиране на фактическите и правните му изводи. Обжалваната въззивна присъда, изготвена по описания по - горе начин, на първо място не гарантира в достатъчна степен правото на страните да разберат какви са били съображенията на въззивната инстанция, за да отмени първоинстанционната присъда. На следващо място, като не е посочил приетите от него фактически констатации, не е извършил дължимия анализ на доказателствената съвкупност и не е изложил ясни правни съображения за оправдаването на подсъдимия, въззивният съд е поставил касационната инстанция в невъзможност да провери и оцени осъществената от него доказателствена и аналитична дейност и правилността на правните му изводи. В този смисъл заявената в касационния протест претенция за допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, е основателна. Съдебният акт, предмет на касационния контрол, не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и поради това представлява касационно основание, налагащо отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено чрез връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да се извърши пълноценен анализ на доказателствената съвкупност, да се посочат конкретните фактически положения, приети от въззивния съд за установени и обусловените от тях правни изводи, като се отговори и на възраженията, направени с касационния протест. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 11/26.10.2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 375/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.