Р Е Ш Е Н И Е № 106/2014 г. София, 08.01.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2654 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290-293 ГПК. В. М. Х. и Г. М. Г. и двамата от [населено място], представлявани от адв. С. К. - АК С. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 12 от 28.01.2014 година по гр.възз.д. Nо 441/2013 година на ОС- Габрово. Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация чрез адв.М.Д.- АК Г. с което оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на доводите и възраженията на страните и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК намира : С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил на първата инстанция по допускане на делбата на сънаследствени недвижими имоти- земеделска земя и УПИ с площ от 558 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, находящи се в [населено място] и е постановил ново решение, с което е отхвърлил исковете за съдебна делба, заявени от В. М. Х. и Г. М. Г.. За да отхвърли исковете за делбата между страните по делото, наследници на покойния Г. М. К., въззивният съд е приел, че Саморъчното завещание на М. Г. К., син на Г. К., от 6.12.1985 година в полза на „съпругата‘ е валидно, породило е своите правни последици в смисъл, че по силата на същото единствен наследник след смъртта на М. К. е преживялата съпругата Д./ Е./ И.. След като нейни наследници по закон са децата на покойните и братя - Г. и Д., които я наследяват респ. към тях по наследство преминават и процесните недвижими имоти , останали от М. К. , и при заявеното от същите нежелание да се делят, то не са налице предпоставките за съдебна делба. Исковете на В. и Г. М., инициирали иска за съдебна делба , деца на завещателя М. К. от предходен брак , по чл. 30 чл.1 ЗН за намаляване на саморъчното завещание и възстановяване на накърнена запазена част са приети за погасени по давност. Прието е , че давностният срок е започнал да тече от момента на обявяване на саморъчното завещание от съдията по вписванията на 15. 06. 2006 година и е изтекъл на дата 15.06.2011 година – а искът за делба е заявен през 2013 година. По изведения въпрос вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието и от този момент ли тече срокът на погасителната давност на иска по чл. 30 ал.1 ЗН и какво е значението, че за саморъчното завещание наследниците по закон са узнали в хода на делбения процес ,настоящият състав на ВКС намира: Завещанието като юридическо действие и правно релевантен факт съставлява лично , едностранно волеизявление, безвъзмезден акт, направен в установена от закона писмена форма. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част- чл.30 във вр. с чл.28 ал.1 от ЗН да поиска от съда да бъдат намалени/ отменени/ завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от наследството. Искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно постестативно / преобразуващо/ право. Чрез упражняване от наследника по закон на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН се търси защита и се реализира субективното му потестативно право на възстановяване на накърнена запазена част от конкретно наследство в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещателни разпореждания. Този иск се погасява с изтичане на общия давностен срок по чл. 110 ЗЗД. С разясненията на ПП ВС 7-73, т.3 б.“г“ е прието, че моментът , от който този срок тече в случаите на искане за отмяна на дарение е датата на смъртта на наследодателя, а в останалите случай- на искане за отмяна или намаление на завещателни разпореждания това е момента на упражняване правата по завещанието. Упражняване правата по завещанието изисква установяване на едно активно поведение от страна на бенефициера, което може да бъде изразено както с фактически, така и с правни действия или и двете. Съдилищата в своята безпротиворечива практика приемат , че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество. Разпоредбата на чл.112 б“и“ ЗС/ ДВ. бр.34/2000 година/ въвежда изискването за вписване на обявените завещания с предмет недвижим имот. Вписването на посочените в разпоредбата на чл. 112 ЗС актове има цел да осигури публичността им, когато се касае до конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната – титуляр по акта срещу всички права, придобити от трети лица , след вписването. Като фактическо и правно действие вписването е без отношение към съдържанието на акта и без да може да въздейства на установените по него вещни права. Н. на акта не се отразява на неговото съдържание и същност, защото дори и невписани , тези актове обвързват страните по силата на съдържащите се волеизявления, доколкото тези волеизявления не съдържат порок, но придобитите вещни права не ще могат да бъдат противопоставими на правата на третите лица, вписали своите актове. Извършеното вписване от съответната Служба по вписванията / арг. чл. 7 П./ на завещание с предмет недвижим имот по искане на заветника предполага:1/ обективна възможност на наследниците по закон с право да искат възстановяване на накърнена запазена част, засегнати от извършените със завещанието разпореждания, да бъдат своевременно информирани за завещанието, поради това и когато е налице такова вписване 2/ това е да се приеме , че е налице упражняване на правата по завещанието и съответно момента , от който следва да тече срока на погасителната давност на иска по чл. 30 ал.1 ЗН. Обстоятелството, че наследниците с право на запазена част са узнали за наличие на завещание с предмет спорния недвижим имот , не може да наложи друг извод, тъй като за тях е съществувала възможността при полагане на елементарни усилия-проверка в службата по вписвания, да узнаят за завещанието. По основателността на касационната жалба Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Правилен и законосъобразен е извода на въззивния съд , че исковете по чл. 30 ал.1 ЗН са погасени по давност и не са налице предпоставките на закона -69 ал.1 ЗН във вр. с чл. 34 ЗС да се допусне съдебна делба по искане на ищците в. Х. и Г. Г.. За да бъде надлежно упражнен иска по чл. 30 ал.1 ЗН завещанието респ. дарението , чиято отмяна или намаление се иска следва да е валиден и действителен акт. Данните по делото сочат , че със Саморъчно завещание от 06.12.1985 година наследодателя М. Г. К. е завещал на „съпругата си „ цялото си движими и недвижимо имущество . М. К. е почнал на 28.12.2005 година , оставяйки за наследници по закон- деца от предходен брак- ищците В. М. Х. и Г. М. Г. и съпруга Д. /Е. / И. Г. , с която е имал сключен граждански брак от 27.04.1969 година. При посочените данни по делото изводите на въззивния съд , че завещанието е универсално, действително и валидно и е породило правните си последици в насока, че само ‚съпругата “- наследник по закон Д. /Е. /И. Г. е единствен наследник на цялото имущество, останало след смъртта на М. Г. К. , са законосъобразни. За да зачетат завещанието, въззивният съд е приел, че липсата на име на бнефициера , посочен в завещанието като „съпругата ми“ не е съществен елемент на завещанието, след като това име може да се извлече от други документи по тълкувателен път и изводът не може да буди съмнение. Това становище следва да бъде споделено от касационната инстанция. Саморъчното изписване на името на лицето, което ще се ползва от завещаниелните разпореждания следва да бъде посочено с достатъчна степен на определяемост и рапознаваемост. В саморъчното завещание изписване на името на лицето, което ще се ползва от завещанието не е необходим елемент само когато това лице е посочено с негово друго, уникално качество като родствената или друга връзка- в случая съпруга. Съгласно българското семейно право бигамията е отречена , а полигамията е недопустима, поради което не може да има съмнение кое лице е преживял съпруг/съпруга на наследодателя към момента на неговата смърт. Когато това лице е имало качеството на съпруга на завещателя и към момента на съставяне на акта, то не може да има съмнение за лицето, което е посочено в завещанието като бенефициер- съпруга. След като не липсва основен елемент на саморъчното завещание без който да не може да се направи точен извод за лицето, ползващо се от завещанието, то саморъчното завещание не може да се приеме за недействително - чл.42 б.”б” ЗН, като противоречащо на формата по см. на чл.25 ал.1 ЗН. Разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН установява, че” наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.” При данните по делото е безспорно, че след като е налице универсално завещателно разпореждане в полза на един от преките наследници по закон- преживялата съпруга , то това разпореждане на наследодателя изключва останалите наследници по закон от наследството. Децата на наследодателя, като лица от кръга на лицата по чл.28 ЗН , не могат да получат онзи дял от наследството, който Закона за наследството брани и съставлява тяхната запазена част, без успешно проверен иск по чл. 30 ал.1 ЗН. Законосъобразен , с оглед на възприетата теза по въпроса за значение на вписването на обявеното саморъчно завещание с предмет недвижим имот, е изводът на въззивния съд , че исковете на В. Х. и Г. Г. по чл. 30 ал1 ЗН са погасени по давност , след като са заявени в хода на делбения процес и срокът е изтекъл след изтичане на 5 години от вписване на обявеното саморъчно завещание. След като иницииралите делбения процес не са установили , че имат права в съсобствеността на делбения недвижим имот по наследство, то решението на въззивния съд , с което искът им е отхвърлен е , законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Д. за приложимостта на чл. 9а ЗН по отношение на преживяла - втората съпруга на наследник , при възстановени недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследодателя му, е неотносим към спора по принцип, тъй като с разясненията на ТР 1/1998 на ОСГК на ВКС е дадено точно разяснения на употребеното от законодателя понятие „последващ съпруг“. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение Nо 12 от 28.01.2014 година по гр.възз.д. Nо 441/2013 година на ОС- Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: