Р Е Ш Е Н И Е № 488 гр. София, 09.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1634/2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на защитника на осъдения В. П. А. за възобновяване на производството по нохд № 1784/2011 г. по описа на Районния съд в гр. Стара Загора / внохд № 1261/2012 г. по описа на Окръжния съд в същия град/. В искането се сочи, че въззивното решение, както и потвърдената с него първоинстанционна присъда, са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, в рамките на приетите за установени факти материалният закон е приложен неправилно, а определеното наказание е явно несправедливо, тъй като е последица от посочените недостатъци на съдебния акт. В съдебното заседание пред настоящата инстанция прокурорът пледира искането да бъде отхвърлено, тъй като изложените в него в него оплаквания се опровергават от данните по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на наказателното производство, установи следното : Районният съд в гр. Стара Загора с присъда №92 от 26.04.2012 г. по нохд № 1784/2011 г. признал подсъдимия В. П. А. за виновен в това, че на 27.07.2011 г. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.345б, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години съгласно чл. 66, ал.1 от НК. На основание чл. 343г във връзка с чл. 343б ,ал.1, и чл.37, ал.1,т.7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца, като приспаднал времето , през което той бил лишен от това право по административен ред. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Стара Загора с решение № 13 от 25.01.2013 г. по вход № 1261/2012 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е насочено към съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Ето защо то е допустимо, но неоснователно по следните съображения: Защитата твърди, че концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения не е установена по несъмнен начин, тъй като са налице няколко химически изследвания с различни резултати, които обаче останали извън обсега на съдебния коментар и мотивите на въззивния съд. Подчертава се също така, че съдът неоснователно отказал назначаването на тройна химическа експертиза, като се акцентира върху настойчивостта, с която обвиняемият искал повторно изследване на иззетата му кръвна проба. Така поддържани оплакванията се свеждат до отменителното основание по чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, ал.1, т.2 от НПК - съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия . Настоящият съдебен състав не споделя тази позиция. Окръжният съд, след като провел самостоятелно съдебно следствие за събиране на допълнителни доказателствени средства относно годността на апарата, с който е изследвана кръвната проба на подсъдимия, подложил на самостоятелен анализ целия доказателствен материал без да пренебрегва информацията, съдържаща се в съдебномедицинската експертиза, изпълнена от вещите лица Д. , Т. и д-р М., както твърди искателя. Напротив, в мотивите на въззивното решение /на стр.5/ могат да се прочетат съображенията, поради които съдебният състав не намерил в нея подкрепа за позицията на подсъдимия , че концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на изследването е била 0.55 на хиляда. Безспорно е, че по делото има две химически изследвания на кръвната проба на искателя, които показват различна концентрация на алкохол – първото - 1,3 на хиляда , а второто - 0.55 на хиляда. С помощта на вещите лица съдът е изяснил липсата на съвпадение в крайните резултати, като се позовал на продължителния период от време / осем месеца и 14 дни/ между двата анализа, отварянето на пробата, темперирането и отнемането на част от кръвта, довели до образуване на „въздушна камера”, повлияла върху наличния етанол. При оценката на експертното заключение от комплексната експертиза обаче е особено важно да се подчертае, че престъпният състав на чл. 343б от НК изисква концентрацията на алкохол в кръвта на управляващия моторно превозно средство да бъде установена „по надлежен ред” ,т.е. съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/ДВ, бр.63/2001 г./. Предметът на доказване по делото включва констатация за точно спазване на описаната в посочената Наредба процедура от всички лица и органи, участващи в нея. Наказателното производство и събраните в неговите рамки доказателства не могат да опровергаят резултатите от извършената проверка, ако надлежният ред не е нарушен. Възраженията на осъденият за ограничаване на правата му поради отказ да се извърши повторен химически анализ биха имали значение до степен да обосноват несъставомерност на деянието, ако искането му за такъв анализ бе направено в предвидения в чл.20, ал.3 от Наредба № 30 седмодневен срок от предявяване на обвинението. Видно от досието по делото предявяването на обвинението на обвиняемия чрез запознаването му с постановлението за привличане станало на 01.08.2011 г. в 11 часа и 20 минути, в присъствието на неговия защитник, а искането за повторен анализ е направено едва на 18.08.2011 г.След изтичане на срока по чл.20, ал.3 от Наредба № 30 изследваното лице не може да претендира за нарушение на правото му да бъде извършен повторен химически анализ без да обосновава необходимост за това, произтичаща от нарушение на надлежния, нормативно определен ред. Обобщено, изводът на предходната инстанция, че в кръвта на подсъдимия по надлежния ред е установена концентрация на алкохол над 1, 2 на хиляда, е изграден върху логичен , обективен и всестранен анализ на доказателствените факти при точно спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съда.Твърденията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост са посочени в искането единствено в релация с оплакването за съществени процесуални нарушения, поради което отхвърлянето на последните обуславя и тяхната неоснователност. Водим от горното и на основание чл.424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл.422,ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. П. А. за възобновяване на производството по нохд № 1784/2011 г. по описа на Районния съд в гр. Стара Загора / внохд № 1261/2012 г. по описа на Окръжния съд в същия град/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.