Р Е Ш Е Н И Е № 151 С о ф и я , 01 октомври 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 с е п т е м в р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА БОНКА ЯНКОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 656/2019 година. Касационното производство е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимия В. Р. А. от Пловдив адв.М.Н. от АК-Пазарджик против решение № 88 от 13.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 88/2019 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с алтернативни искания за отмяната му и оневиняване на подсъдимия от касационната инстанция, връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд и накрая изменяне на решението с намаляване на размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частната обвинителка А. Н. А. от Пловдив чрез повереника си адв.Т.К. от АК-Пловдив в писмено възражение оспорва основателността на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Подсъдимият В.А. и защитникът му адв.Н. поддържат жалбата и отправените в нея алтернативни искания. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 122 от 15.12.2016 г. по НОХД № 1327/2016 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия В. Р. А. от Пловдив за виновен в това, че на 31.01.2015 г. в Пловдив при управляване на МПС – лек автомобил „БМВ 730Д” с рег.№ РВ-15-91-АР, без да има необходимата правоспособност е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на малолетната Р. А. А. от Пловдив и на основание чл.343, ал.3, пр.7-мо, б.”б”, пр.1-во вр. ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като го е оправдал по част от предявените му в обвинението нарушения на правила по ЗДвП и ППЗДвП. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднат срокът на предварителното му задържане. Разпоредено е вещественото доказателство – 1 бр.СД, да бъде унищожен след влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 1008 лева, както и направените от частната обвинителка разноски за правна защита в размер на 1000 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.М.Н. с искане за оневиняването му, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд или намаляване на срока на лишаването му от свобода. С решение № 88 от 18.04.2017 г. по ВНОХД № 115/2017 г. Пловдивският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото на Окръжна прокуратура-Пловдив за отстраняване на констатираните допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. След внасяне на делото с нов обвинителен акт и образуване на НОХД № 587/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с присъда № 80 от 23.10.2018 г. подсъдимият В. А. отново е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.7-мо, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е признат за невинен и оправдан да е допуснал част от включените в обвинението нарушения на ЗДвП и ППЗДвП в причинна връзка с ПТП. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато от размера на наказанието предварителното задържане на подсъдимия. Разпоредено е с вещественото доказателство, което да се съхранява по делото до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати направените по водене на делото разноски общо в размер на 1 746 лева, както и да възстанови сторените от частната обвинителка разноски в размер на 1 500 лева. Така постановената втора осъдителна присъда е била протестирана от прокурора само досежно оправдаването на подсъдимия за нарушение и на правилото за движение по чл.116 от ЗДвП, за което е имал предявено обвинение, с искане то също да бъде включено в осъдителния диспозитив за постановената му виновност. Въззивна жалба е била подадена и от защитника на подсъдимия адв.В.Н. от АК-Пловдив с оплаквания за неправилността на присъдата, нейната необоснованост и незаконосъобразност с искания за допълнително въззивно съдебно следствие за постигане обективната истина и оневиняването му на основание чл.15 от НК, алтернативно за чувствително намаляване на размера на наложеното му наказание под предвидения в закона минимум. С решение № 88 от 13.05.2019 г. по ВНОХД № 88/2019 г. Пловдивският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е признал подсъдимия за виновен и за допускане на нарушение на правилото за движение по чл.116 от ЗДвП, но като го е оправдал по обвинението да е допуснал в пряка причинна връзка с ПТП на нарушение на правилото по чл.150 от ЗДвП, а в останалата част е потвърдил присъдата на окръжния съд. В касационната си жалба защитникът адв.Н. оспорва извършената от апелативния съд въззивна проверка на първоистанционната присъда, правилността на решението като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в разрез с материалния закон и като явно несправедливо с утвърждаване на осъждането на подзащитния му на явно несправедливо наказание с излагане на три алтернативни искания – за оневиняването му от ВКС, за отмяна и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд или за чувствително намаляване на срока на наказанието му. В писменото си възражение повереникът на частната обвинителка А.А. адв.К. възразява срещу подадената касационна жалба и поддържа искане въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за допустима, подадена в законния срок от страна с право на жалба, срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт, но разгледана по същество за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Съществените процесуални нарушения, освен бланково заявени, се извеждат от неправилния, според жалбоподателя, анализ на съда на двете групи свидетелски показания, претендирайки истината за случилото се да бъде съзряна в тези на ползващите позицията на подсъдимия свидетели А.Х. и Кр.С. и близките му, които били последователни и непроменени „през цялото производство”. На тази основа се оспорва даденото от съда доверие на показанията на „другата група” свидетели, близки на пострадалите, включително на сестрата на пострадалата малолетна Р.А. св.А.А. /Б./, както и възприетото заключение на КСМАТЕ, която защитникът счита за „погрешна”, излагайки собствени възприятия и изводи от личен оглед на местопроизшествието. От тези съображения се извлича непълнота на доказателствата, без коментар на отхвърлената и от въззивния съд теза на подсъдимия да не е автор на деянието. Неправилното приложение на материалния закон се обосновава с доводи за липсата на причинно-следствена връзка между вменените на подс.А. нарушения на правилата за движението и настъпилото ПТП и необходимостта от приложението на чл.15 от НК за неговото оневиняване. Последната алтернатива в искането на жалбоподателя се свързва с недостатъчна оценка на тежестта на смекчаващите отговорността му обстоятелства с оглед оказаната от него помощ на пострадалото дете, като се настоява за възприемане на извод за съпричиняване на вредоносния резултат, без обаче да се конкретизира в чие лице. Всички тези възражения са правени и пред двете инстанции по фактите и са получили обоснован и законосъобразен отговор, особено от въззивния съд. Те не са съобразени с пространното му изложение (стр.10-16 от решението), в което всяко едно от свидетелските показания на ДП и пред ОС, всеки извод на експертите са обсъдени самостойно както за тяхната логичност, последователност, вътрешна и взаимообвързано с останалите събрани по делото доказателства непротиворечивост при проверка на достоверността им, така и относно научната обоснованост и компетентност на експертните заключения по СМЕ и по двете КСМАТЕ. По този начин съдът е изградил изводите си по фактите, като обосновано е отрекъл необходимостта от събиране на нови доказателства относно главните факти на доказване по делото, касаещи механизма на осъществяване на деянието и неговия автор, отказвайки да възприеме тезата на подсъдимия това да е непълнолетният му син св.Г. А. и то при придвижване на автомобила назад за прибирането му в двора на дома им. Наведените в касационната жалба доводи против този доказателствен анализ на апелативния съд всъщност са такива за неговата необоснованост, което не е касационно основание, но и не сочат на процесуални пропуски на съда в тази насока, включително и с оглед доводът на жалбоподателя за непълнота на доказателствата и неоснователен отказ на съда за събиране на нови. Още по-малко защитникът може да ги обосновава със собствени възприятия от мястото на ПТП и съждения относно достоверността на някои гласни доказателства, голословно отричайки научната стойност на експертните изводи. Право на инстанциите по фактите е да ги установят по реда на НПК и когато той е спазен няма основание за намеса на касационната инстанция. ВКС намира, че въззивната инстанция е изпълнила в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, извършила е собствен обективен, всеобхватен и взаимообвързан анализ на доказателствената съвкупност, няма превратно оценени или пренебрегнати доказателствени източници и всички те са ценени според действителното им съдържание. Възникналите противоречия са старателно изяснени и отстранени с ясни и убедителни съображения въз основа на кои от възприетите и при отхвърляне на кои други от относимите доказателства, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивната инстанция. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Апелативният съд е извел законосъобразно нарушените от подс.А. правила на ЗДвП и ППЗДвП, запълващи бланкетния текст на чл.343, ал.3 вр.чл.342, ал.1 от НК, а именно тези по чл.25, ал.1 и чл.116 от ЗДвП и чл.77, ал.1 от ППЗДвП и следващите се от тях задължения за водачите на МПС, с които той не се е съобразил. Правилно е утвърдено оправдаването му за останалите вменени му с обвинението нарушения на ЗДвП и ППЗДвП и при липса на въззивен протест или жалба не се дължат повече съображения от ВКС. В касационната жалба акцентът е поставен върху приложимостта на чл.15 от НК доста непрофесионално, като деянието на подсъдимия няма как да бъде квалифицирано като „случайно”, за което апелативният съд е изложил законосъобразни и убедителни съображения (стр.20-21 от решението). Не просто заради липсата на съответна правоспособност при отнетото му СУМПС заради извършени множество нарушения на правилата на ЗДвП, а заради проявената от него груба небрежност при допускане на посочените по-горе нарушения на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП е причинил смъртта на детето Р.А., при категорично доказателствено и научно изяснен механизъм за настъпването й. На този фон доводът на жалбоподателя, че от „житейска гледна точка кой водач на МПС преди да се качи в автомобила си и да потегли го обикаля от всички страни и се навежда отдолу да погледне” (където в конкретния случай не е имало човек, дете) е най-меко казано некоректен, в разрез с коментираните законови задължения за водачите на МПС, с които подс.А. не се е съобразил и е нарушил. При тази фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В жалбата не се навеждат други съществени доводи в тази насока и няма основание за излагане на повече съображения. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за намеса на ВКС, още по-малко за оневиняване на подсъдимия от касационната инстанция. При обсъждане на въпроса за индивидуализация на наказанието на подсъдимия и двете съдилища са отдали прекомерна тежест на отегчаващите вината му обстоятелства и са приели техен превес над смекчаващите. Особено значение е отдадено на съдебното му минало, но при непредпазлива форма на вина на осъществяване на инкриминираното деяние и на множеството му санкционирания за нарушения на правилата за движение, довели до отнемане на правоспособността му, което пък е квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК и което е довело до оправдаването му за нарушение по чл.150 от ЗДвП. В случая освен тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение, от съществено значение е и механизмът на причиняване на вредоносния резултат, който обаче не е свързан при започване и извършване на маневрата за потегляне напред с допускане на други сериозни нарушения на правилата за движение, касаещи безопасността на движението. Не без значение е увреждането на дете на негов непосредствен съсед, което го поставя в деликатно положение за съвместното им съжителстване, но безспорно има своето значение за бъдещата му превенция като човек и водач, ако възстанови правата си по ЗДвП. Не може обаче да се говори за някакво съпричиняване на вредоносния резултат от родителя на починалото дете, което си е играло на тротоара пред дома му, но където неправомерно е бил качил колата си подс.А. и откъдето е потеглил, без да се огледа за опасност от маневрата за пешеходци и деца, при видимата за него сестра св.А.А. и друго съседско дете. И макар правилно да е отсъдено, че не са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание под законовия минимум на лишаването от свобода, определеното от съдилищата наказание от 7 години лишаване от свобода е неоправдано сурово. Безспорно, управляването на МПС с отнета правоспособност е особено грубо нарушение на ЗДвП, но като се има предвид местоживеенето на подсъдимия в непосредствена близост до дирекцията на сектор „ПП и КАТ” в Пловдив говори, от една страна, за неговата наглост, а от друга, и за липса на дължимата се контролна дейност от компетентните органи за пресичане на дейността му по управляване на МПС. При тези обстоятелства ВКС в настоящия си състав намира, че справедлива би била санкция от 5 години лишаване от свобода, определена при известен превес на тези смекчаващи вината му обстоятелства, изтърпяването на която би допринесла за поправяне и превъзпитание на подс.А.. В тази насока жалбата се явява частично основателна и обжалваното решение следва да бъде изменено, като наложеното му наказание се намали от 7 години на 5 години лишаване от свобода. В останалата му част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 88 от 13.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 88/2019 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия В. Р. А., със снета по делото самоличност, наказание от 7-седем на 5-ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :