О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 125 гр. София, 21.11.2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: TAТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч. н. дело № 1012 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3 НПК за разрешаване на повдигнат спор за подсъдност между Софийския градски съд и Районен съд–гр. Бургас. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намери следното: В Софийски градски съд е внесен обвинителен акт от съответната прокуратура срещу А. И. Е., регистриран като кандидат за общински съветник от кандидатска листа на ПП „Солидарност“ към датата на извършване на деянието, за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2, предл. 1-во НК. С разпореждане от 13.07.2016 г. по н.о.х.д. № 3135/2016 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд–гр. Бургас. В тази връзка са изложени съображения, че към момента на разглеждане на делото основанието, определящо специалната подсъдност по чл. 35, ал. 3 от НПК, е отпаднало, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК, регламентираща общата подсъдност на делата. С протоколно определение от 20.09.2016 г. по н.о.х.д. № 3970/2016 г. Районен съд–гр. Бургас е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност с аргумент, че последващата промяна в обстоятелствата, свързани с изброените в чл. 35, ал. 3 НПК качества на дееца, е ирелевантна за приложението на това правило, тъй като процесуалната разпоредба свързва качеството на личността с момента на извършване на деянието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намира, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НПК е специална спрямо общите разпоредби за определяне на подсъдността на делата, като предвижда, че на Софийски градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпление от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако не се прилагат особените правила на глава тридесет и първа и глава тридесета и първа „а” от НПК. Визираната разпоредба е специална и дерогира приложението на общите правила по чл. 36 от НПК при определяне подсъдността на делата при наличие на предпоставките за приложението й. Меродавен за решаване на въпроса дали дадено лице е с имунитет или друго от изброените качества по чл. 35, ал. 3 от НПК е моментът на извършване на деянието. Ако деецът е имал съответното качество към този момент, то подсъдността на делото следва да се определи по този ред. Последваща промяна или отпадане на обстоятелствата, свързани с изброените в чл. 35, ал. 3 от НПК качества на дееца, е неотносима към приложението на правилото, тъй като процесуалната разпоредба свързва качеството на дееца с момента на извършване на деянието. По силата на чл. 160 от Изборния кодекс, от деня на регистрацията до обявяването на резултатите от изборите регистрираните кандидати не могат да бъдат задържани или привличани като обвиняеми, освен за извършено престъпление от общ характер и с разрешение на ЦИК въз основа на мотивирано искане на главния прокурор. Текстът на чл. 160 ИК възпроизвежда разпоредбата на чл. 53 от Закона за избиране на народни представители /ЗИНП/ (отм., ДВ, бр. 9 от 2011 г.), която е била предмет на проверка за противоречието й с Конституцията в Решение на КС № 12 от 22.05.2001 г. по к.д. № 12/2001 г. В това решение е изследван въпросът за правните последици на чл. 53 от ЗИНП (отм.). Прието е, че законът предоставя на регистрираните кандидати срочна наказателна неприкосновеност и не прегражда възможността за образуване на наказателно производство спрямо тях, както и не изключва осъществяването на наказателната им отговорност. В решението е направено разграничение между конституционно установените имунитети, определени като „имунитет” в същинския смисъл на думата, обединяващ наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност, и имунитетът по чл. 53 от ЗИНП (отм.), който е уреден със закон и установява наказателна неприкосновеност в полза на лица, извън посочените от Конституцията. Посоченото тълкуване на правната защита, която кандидатите за изборна длъжност придобиват по силата на чл. 160 от ИК, я определя като вид имунитет, независимо от ограничения му характер, което пряко рефлектира и върху правното положение на същите лица в случаите, когато са привлечени към наказателна отговорност, а това определя подсъдността на водените спрямо тях дела. Специалният режим очертава правното положение на кандидата за общински съветник, което законодателят е приравнил на статуса на лице с имунитет, с оглед на което в конкретния случай следва да се приеме, че към момента на извършване на деянието, лицето се е считало за лице с имунитет по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НПК. В конкретния случай, от обстоятелствената част на обвинителния акт и посочените в него решение № 110-МИ от 21.09.2015 г. на ОИК - Бургас и решение № 163 от 23.09.2015 г. на ОИК - Бургас е видно, че към момента на извършване на инкриминираното деяние – 16.10.2015 г. обвиняемият А. И. Е. е бил кандидат за общински съветник за [община]. Поради това, към този момент той се е ползвал от установената по силата на чл. 160 ИК временна наказателна неприкосновеност. Посочената законова разпоредба установява правилото, че в периода от деня на регистрацията до обявяване на резултатите от изборите, регистрираните кандидати не могат да бъдат задържани или привличани като обвиняеми. Допуснато е изключение единствено в случай, че е извършено престъпление от общ характер, като в тези случаи възможността лицето да бъде задържано или привлечено в качеството на обвиняем е предпоставена от условието въз основа на мотивирано искане на главния прокурор да е дадено разрешение на Централната избирателна комисия за това. Посочената забрана, макар и временна, и специалният режим, който е установен в допустимите изключения, очертават правното положение на кандидата за общински съветник, което законът приравнява на статута на лице с имунитет, с оглед на което в конкретния случай следва да се приеме, че към момента на извършване на деянието, лицето – кандидат за общински съветник се е считало за лице с имунитет по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НПК. Освен това, в настоящия случай не намират приложение правилата на глава тридесет и първа и глава тридесет и първа „а“ от НПК, което обуславя приложението на чл. 35, ал. 3 от НПК. С оглед изложеното, на основание чл. 35, ал. 3 НПК, който текст създава специално правило за определянето на родовата подсъдност по дела за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет, компетентен да разгледа делото е Софийският градски съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.о.х.д. № 3970/2016 г. по описа на Районен съд–гр. Бургас за разглеждане и решаване от Софийския градски съд. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд–гр. Бургас - за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.