5 Определение на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 София, 04.02.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 654 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. И. И., М. И. И., С. И. И. и А. П. Христова срещу Решение № 107 от 10.01.2020 год. по гр.д.№ 793/2019 год. на Софийски апелативен съд. С това решение въззивният съд е отменил Решение № 6003 от 20.09.2018 год. по гр.д.№ 10131/16 год. на Софийски градски съд в частта с която субективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на Р. И. И., М. И. И., С. И. И. и А. П. Х. срещу ЗК”Лев Инс”АД са били уважени и ги е отхвърлил. Потвърдил е решението на СГС в частта с която исковете им са били отхвърлени. Ответникът по касация ЗК”Лев Инс”АД е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изразил е и становище по съществото на спора. Ищците по делото са съпруга, синове и майка на И. М. И., починал на 26.08.2012 год. в резултат на ПТП, настъпило на 21.08.2012 год. И. И. е бил водач на влекач „Скания”, собственост на „Тони-88”ЕООД. Пътувайки по магистрала „Хемус” в посока София, преди десен завой в района на [населено място], поради внезапна повреда на лява предна гума влекачът разкъсал мантинелата, пресякъл по диагонал насрещното платно и се преобърнал на пътния банкет в дясно посока В.. Водачът е претърпял увреждания, бил е закаран в болница, където по-късно е починал, като няма спор, че смъртта му е настъпила в резултат на тези увреждания. Позовавайки се на това, че увреждащият влекач „Скания” мод.80 е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК”Лев Инс”АД, съпругата, майката и синовете на водача са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150000 лв. за всеки един от тях. Ответникът е оспорил изцяло исковете позовавайки се на това, че ПТП е настъпило по вина на водача И. И., който се е движел с несъобразена скорост и не е предприел спиране, усещайки нестабилност при движението на МПС, каквото би било налице при спаднала лява предна гума. Поради това вредите на виновното лице, респ. на неговите наследници не подлежат на обезвреда. Позоваването е на чл.257 ал.3 КЗ (отм.) при направеното с отговора възражение за прихващане, както и на изтекла погасителна давност по отношение на обезщетението за забава в случай, че исковете бъдат счетени за основателни. Позовал се е на разбирането, че специалната регламентация на КЗ изключва предвидената в общия закон (чл.50 ЗЗД) възможност за обезщетяване на вредите произтекли от вещи. Първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че настъпилото ПТП не се дължи на виновни действия на водача, а на техническа неизправност на влекача – прекомерно износени предни гуми. Водачът не е допуснал съществено нарушение на нарушение на ЗДвП, движейки се със 97 км/ч при разрешени 90 км/ч и застрахователното събитие е настъпило изключително по вина на собственика на вещта „Тони-88”ЕООД, който в нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП вр. чл.10 ал.1 т.9 б.”г” ЗДвП е допуснал да се движи технически неизправно МПС. Счел е, че справедливият размер на обезщетенията е по 120000 лв. на синовете на И. М., 100000 лв. за съпругата му и 90000 лв. за неговата майка. Счел е за частично основателно възражението за частично основателно възражението за изтекла погасителна давност за обезщетението за забава. Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивните жалби и на двете страни по делото – съответно в уважената и отхвърлената част на исковете. За да отмени първоинстанционния акт в частта с която исковете са били приети за основателни, съставът на САС е приел, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на автомобила, същият е има качеството на застраховано лице, но не и качеството на трето лице по смисъла на чл.257 (отм.), поради което претърпените от ищците вреди не подлежат на обезщетяване. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 свързват с противоречие с практиката на ВКС при произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1./ Следва ли въззивният съд да обсъди и извърши анализ на всички събрани по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност?; 2./ Следва ли въззивният съд да обсъди и се произнесе във въззивното решение по всички своевременно заявени доводи и възражения на въззиваемата страна; 3./ Когато страна по делото е направила възражение по достоверността на показанията на свидетел, следва ли съдът в решението си да обсъди основателността на това възражение? Следва ли достоверността на показанията да се преценява с оглед всички останали доказателства по делото; 4./ Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” покрива ли единствено отговорността на застрахованото лице по чл.45 ЗЗД или покрива и отговорността по чл.49 ЗЗД? Позоваването е на Решение № 239/2020 год. по гр.д.№ 4910/2018 год. на ВКС ІV г.о.; Решение № 240/2019 год. по т.д.№ 518/2018 год. на І т.о. на ВКС; Решение № 110/2018 год. по гр.д.№ 3763/2017 год. на ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 100/2018 год. по гр.д.№ 1737/2017 год. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 15/2012 год. по т.д.№ 279/2011 год. на І т.о. на ВКС и Решение № 113/2012 год. по т.д.№ 708/2011 год. на І т.о. на ВКС. Основанието по т.3 се свързва с въпроса: „Може ли пострадал при ПТП водач на застраховано със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” МПС да има качеството на трето лице по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ (отм.) и да претендира (респ. неговите близки при смърт) заплащането на застрахователно обезщетение по същата застраховка?” Становището на настоящия съдебен състав по предпоставките за допускане на касационен контрол е следното: Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол по отношение на първите три от посочените въпроси. Тези въпроси са риторични. Задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по доводите и възраженията на страните по делото пряко произтича от закона. Тези въпроси не са дискусионни. В случай, че съдът не е стори това, налице е нарушение на процесуалния закон, което съставлява предпоставка по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК. Характеристиката на правен въпрос, съобразно критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС има въпросът, посочен в п.4, но този въпрос няма характеристиката на обуславящ изхода на спора. Отхвърлителното решение на въззивната инстанция не се основава на тезата, че отговорността по чл.49 ЗЗД е изключена от обсега на отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” спрямо третите лица, а че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът (чл.45 ЗЗД), а той не е трето лице по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ (отм.). Отговорът на този въпрос би имал значение в случай, че би се приело, че отговорността за настъпилото ПТП е под режима на чл.49 ЗЗД и водачът има качеството на трето лице по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ (отм.). Оттук следва изводът, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК след преформулирането му съобразно правомощията на съда по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК е налице по отношение на въпроса: „Има ли качеството на трето лице по смисъла на чл.257 ал.3 КЗ (отм.) пострадалият при ПТП невиновен водач на увреждащото МПС, близките на който имат право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите?”. Дали водачът е виновен за настъпилото ПТП или вината е на трето неучастващо лице е въпрос по съществото на спора. Ищците-касатори са освободени от внасянето на държавна такса по реда на чл.83 ал.2 ГПК. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 107 от 10.01.2020 год. по гр.д.№ 793/2019 год. на Софийски апелативен съд. Делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.