8 Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 11 септември 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на осми февруари две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Николай Дърмонски Мина Топузова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Явор Гебов ................... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 72/2013 год. Производството е касационно по протест на прокурор от АП-София против въззивно решение № 296/2012г. от 17.Х.2012г. по внохд 740/2012г. на АС-София в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда спрямо И. Й. Г. с доводи за нарушения на материалния закон по съображения, че ...„ От всички доказателства по делото – преки и косвени може да се наложи само един извод, а именно, че на въпросната вечер – 03.06.2008г. на пострадалия П. А. е бил нанесен един удар с юмрук в лявата област на тялото от подс. И. Г., вследствие на който се е получило счупване но девето ребро и спукване на слезката /далака/ с последващ летален изход.”. Искането на прокурора е на основание чл. 354, ал.1, т.4 във вр. с ал.3, т.3 от НПК въззивното решение да се отмени в протестираната част и делото върне за ново разглеждане. Постъпила в срок е и касационна жалба от другия подсъдим Е. Т. А. с доводи за всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК в частта, с която е потвърдено осъждането му по чл. 123, ал.1 във вр. с чл. 54 и чл.2, ал.2 от НК на 3 години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 години и да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв. на И.П.А., баща на убития П.И.А.. Съображенията в жалбата са, че решението противоречи на закона и т.6 на ППлВС №2/1979г., че Кодексът на професионалната етика на лекарите не е нормативен акт; че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – правото на защита, като неоснователно е отказано събиране и проверка на нови доказателства, които имат значение за правилното решаване на делото, че с присъдата съдът е излязъл от срока на обвинението по обвинителния акт; че наложеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на степента на вината на А. и съпричиняването от други лица, включително и пострадалия. А последното се отразява и на присъденото обезщетение. В съдебното заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста, но не аргументира наведеното касационно основание – нарушение на материалния закон, а по отношение жалбата от подс. А. не изразява конкретно становище. Защитата на оправдания И. Й. Г. е на становище,че протеста е формален, а присъдата правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимият Е. Т. А. и защитата му поддържат своята жалба и искат присъдата да се отмени и делото върне за ново разглеждане, или – 1. да бъде оправдан, или – 2 наказанието и присъденото обезщетение да се намалят значително. След преценка на протеста и касационната жалба от подсъдимия Е. Т. А., становищата по тях и след проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Решението, предмет на настоящето дело е съобщено на страните по реда на чл. 340,ал.2, алт. последна от НПК – на прокурора на 22.Х.2012г.; на сл. защитник на И. П. и като съдебен адрес за същия подсъдим – на 30.Х.2012г.; на подс.А. – на 28.Х.2012г.; на защитниците му – на 29.Х.2012г.; на Иван П. А. – на 23.Х.2012г. и на повереника му – на 29.Х.2012г. Протестът е постъпил на 31.Х.2012г., а жалбата от подсъдимия А. – на 5.ХІ.2012г., така че срокът по чл. 350, ал.2 от НПК е спазен. И след като са подадени от лица с право на протест/жалба и в законния срок – те са допустими. Протестът обаче не може да предизвика касационна проверка, защото по съдържание не отговаря на изискванията по чл. 351, ал.1 от НПК – наведено е едно, единствено касационно основание – нарушение на материалния закон, а в какво се състои то няма никакви съображения. Няма и допълнение на протеста в срока по чл. 351, ал.3 от НПК. Такова значение не могат да имат нито съображенията за неправилна преценка на доказателствата, нито неправилните изводи за фактите, изложени в протеста, нито аргументите на прокурора от ВКП в съдебното заседание. По тези съображения протестът следва да остане без разглеждане като производството по него се прекрати. Предмет на настоящето касационно производство остава проверката на въззивното решение само по касационната жалба от подсъдимия А.. По съдържание тя повтаря Допълнителното изложение към въззивната жалба, приложено на л.68 – л.73 от внохд 740/2012г. на АС-София. Доводите са обсъдени внимателно и в съответствие с чл. 339, ал.2 от НПК съдът е посочил основанията, поради които не ги приема за основателни. По фактите не се спори, а и те са установени без нарушение на процесуалните правила за това. Правилно е прието, че при възприетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства, подсъдимият Е.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК, че направените във връзка с това изводи от първата инстанция са обосновани и законосъобразни. Посочени са и правилата, които той е нарушил при осъществяване на лекарската професия и които стоят в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт на пациента му П.А.. Неоснователни са доводите на защитата и пред касационната инстанция, че допуснатите от подсъдимия нарушения не са на норми, които регламентират лекарската дейност, а са само правила на професионалната етика. И това е така, защото ако прегледът на задържания А. е бил надлежен, а не формален, би се стигнало до друго състояние на здравето му, задължение изведено от чл. 86, ал.1, т.3 от Закон за здравето (ЗЗ), чл. 2, т.1 и т.9, чл. 3 и чл. 11 от Кодекса за професионална етика (ДВ, бр.79/2000 г.) и нормите на Х. клетва. И както се изразява първоинстанционния съд – л.38 от мотивите: ...„Лекарската немара намира своя израз в това, че подсъдимият А. не е извършил нужния преглед и така не е определил състоянието на пациента като спешно и налагащо незабавното му отвеждане в здравно заведение за оказване на бърза помощ. Това определя оказаната от доктор А. медицинска помощ като напълно формална, привидна, и по съдържание абсолютно некачествена.”, което, според настоящия състав на ВКС, е достатъчно за отговорността на лекаря А. по чл. 123, ал.1 от НК. Неоснователни са и доводите, че правото на защита на подсъдимия е ограничено с отказа за събиране и проверка на нови доказателства. Въззивният съд е посочил аргументирано и правилно защо тези искания на защитата не следва да се уважат – решението, респективно първоинстанционната присъда, са постановени при събрани достатъчно доказателства, които изясняват всички значими за отговорността на А. обстоятелства. Това, че той не е съгласен със заключението на съдебно-медицинската експертиза, не дава основания за друг извод. Даден е правилен и верен отговор и на довода за съществено нарушение на процесуалните правила с приетото от съда различно от обвинението време на извършване на престъплението. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, защото в случая липсва очевидното несъответствие между извършеното от А. престъпление и наложеното му за това наказание. То е определено правилно при лек превес на отегчаващите обстоятелства, а установената завишена степен на обществена опасност на деянието и неособено високата на личността на дееца не налагат проява на повече снизхождение към подсъдимия. Наказанието, с прилагане на условното осъждане по чл. 66 от НК, е съответно на извършеното престъпление. И в гражданската част няма основания за промяна на въззивното решение. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определен по справедливост, като са съобразени всички обстоятелства във връзка с това – отношенията в продължителен период приживе между починалия и неговия родител, преживените от последния отрицателни емоции. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 296/2012г. от 17.Х.2012г. по внохд 740/2012г. на АС-София по отношение на подсъдимия Е. Т. А.. Оставя без разглеждане протеста на прокурора от АП-София против посоченото по-горе решение в частта, с която е потвърдено оправдаването на И. Й. Г. по чл. 124, ал.1, предл.І-во във вр. с чл.128 от НК за убийството на П. И. А. и прекратява касационното производство в тази част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: