Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 30.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1175 по описа за 2016 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Р. И. С. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 10.05.2014 г. присъда без номер от 24.04.2014 г. по н.о.х.д. № 950/ 2013 г. на Разградски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения С. в наказателното производство. Изложени са още съображения и за това, че в европейската заповед за арест българската държава е дала гаранции за възобновяване на делото пред френски съд, разглеждащ екстрадиционното производство срещу осъдения. В съдебно заседание осъденият Р. И. С. и неговият защитник адвокат С. П. поддържат искането по развитите в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, а и срокът за възобновяване изтекъл при предходно дело. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда без номер от 24.04.2014 г. по н.о.х.д. № 950/ 2013 г. Разградският районен съд признал осъдения Р. И. С. за виновен в това, че за времето от 6 до 21 септември 2010 год., в [населено място], общ. Разград, след предварителен сговор с И. Т. Н., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д. И. О. за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг бяло саламурено сирене във Федерална Република Германия, като с деянието причинил на [фирма], [населено място], имотна вреда на стойност 32 467.50 лева – големи размери, поради което и на основание чл. 211, пр. 2 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда молителят Р. И. С. бил осъден да заплати на [фирма], [населено място], обезщетение в размер на 32 467.50 лева за претърпени имуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва от 06.10.2010 г. до окончателното им изплащане. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото, както и държавната такса върху присъденото обезщетение по гражданския иск. Присъдата влязла в сила на 10.05.2014 г. Искането на осъдения Р. И. С. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Осъденият е предаден въз основа на европейска заповед за арест от 19.05.2015 г. за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Задържан е на 28.01.2016 г. на територията на Френската република, а от 15.04.2016 г. се задържа в затвора в гр. Белене. По делото не са налице други данни осъденият С. да е бил известен за постановената срещу него осъдителна присъда. Към материалите по делото е приложено прекратеното съдебно производство по н.д. № 1864/ 2014 г., по описа на Върховния касационен съд, Второ наказателно отделение, образувано със същия предмет на разглеждане. Искането за възобновяване е заведено в деловодството на Разградския районен съд на 14.11.2014 г. Осъденият С. не е бил намерен за известния по делото адрес, нито е бил задържан в затворите на страната. Не се е явил в проведеното на 28.01.2015 г. открито съдебно заседание пред касационната инстанция, поради което това първо по реда си производство по възобновяване е било прекратено, на основание чл. 423, ал. 3 от НПК. Разкритите данни по настоящото (второ) по ред производство представят, че през 2014 г. осъденият С. не е знаел за постановената против него осъдителна присъда и лично не е подавал писмена молба за възобновяване по прекратеното н.д. № 1864/ 2014 г. на Върховния касационен съд. По време на задържането му от френските власти осъденият С. не е разполагал с процесуалната възможност да поиска възобновяване – такава той придобива едва с предаването му на българските правозащитни органи на 14.04.2016 г. Следователно законовият шестмесечен срок за възобновяване на приключилото наказателно производство е спазен. Процесуално допустимото искане на осъдения Р. И. С. е основателно. Наказателното производство срещу осъдения С. е протекло изцяло при условията на задочно производство. Досъдебното производство е било образувано на 19.11.2010 г., но С. не е бил намерен, за да бъде призован за участие. Призовките до него били връщани в цялост с отбелязване, че не живее на адрес в [населено място], [улица], № ... и няма друга адресна регистрация. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 46215 от 24.10.2010 на ГД КП-София, като е търсен и по други наказателни производства (обвиняем по д.п. № В-363/ 2012 г. на ОД МВР-Разград и подсъдим по н.о.х.д. № 121/ 2010 г. на Районен съд – Бяла). Привлечен е като обвиняем в негово отсъствие с постановление от 03.11.2011 г., по д.п. № В-246/ 2010 г., по описа на ОД на МВР-Разград (л. 176, т. І д.п.), с участието на служебен защитник. Осъденият Р. С. не е взел лично участие в наказателното производство. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение, каквото нормативно изключение не е проявено по делото). Предвидената в закона хипотеза не изследва евентуално допуснато в хода на делото съществено процесуално нарушение спрямо осъдения. Тя гарантира спазването на въведения в чл. 6, т. 3, б. „а” от ЕКПЧОС принцип обвиненият в криминално престъпление незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, на разбираем за него език. Налице са процесуалните предпоставки по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото по отношение на задочно осъдения Р. И. С.. Постановената спрямо него осъдителна присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато на досъдебната фаза, от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало задочното производство (арг. от чл. 425, ал. 2 от НПК). Изложените в писменото искане аргументи по чл. 423, ал. 5 от НПК не следва да бъдат обсъждани, предвид мотивирано разрешения изход на делото. Съобразно изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, задължаваща Върховния касационен съд при възобновяване на делото да се произнесе с решението и по мярката за неотклонение, отчитайки данните за осъществено деяние при опасен рецидив, многобройните осъждания на молителя С., приема наличието на опасност от укриване, поради което мярката за неотклонение следва да бъде „задържане под стража”. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432, ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела присъда без номер от 24.04.2014 г. по н.о.х.д. № 950/ 2013 г., по описа на Разградски районен съд, и ВРЪЩА делото на фазата на досъдебното производство, от стадия на привличане на обвиняем. ВЗЕМА спрямо Р. И. С. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.