Р Е Ш Е Н И Е № 60175 София, 17.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Биляна Чочева Членове: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 854 за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. Г., чрез неговия защитник адвокат Г. К., против въззивно решение № 260108 от 28.06.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 468/ 2020 г., по описа на Пловдивския апелативен съд. С жалбата се навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на отговор по направените от него възражения и на обективен доказателствен анализ. Навежда конкретни примери от събраните по делото доказателства и доказателствени изводи. С касационната жалба настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият А. Г. Г. и неговите защитници адвокат К. адв. Г. В., не изразяват лично становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което да бъде оставено в сила. Излага съображения за доказаност на извършеното от подсъдимия престъпление и липса на претендираните с жалбата съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 50 от 06.07.2020 г. по н.о.х.д. № 90/ 2019 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия А. Г. Г. за виновен в това, че в периода от месец март 2007 г. до 15.06.2009 г., при условията на продължавано престъпление, като посредствен извършител, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „П. АТ“ Е. в размер на 174 941,83 лв. – в особено големи размери, включващи ДДС в размер на 129 547,47 лв и годишен корпоративен данък в размер на 45 394,36 лв, като използвал документи с невярно съдържание и потвърдил неистина в подадени данъчни декларации, които се изискват по Закона за данък върху добавената стойност и с правилника за приложението му (чл.125 ал.1 от ЗДДС, чл.116 ал.1 от ППЗДДС и чл.92 ал.1 от ЗКПО), поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода, за чието изпълнение определил първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и наказание конфискация на наличните парични суми по 3 банкови сметки ва „П. и. б.“ АД и по 2 банкови сметки в „Т. б.“ АД. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение за данъчен период за м.юни 2007 г. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 260108 от 28.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 468/ 2020 г. Пловдивският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като намалил наказанието на подсъд. Г. на три години лишаване от свобода и приложил условното осъждане по чл. 66 от НК с изпитателен срок от пет години. Касационната жалба на подсъдимия А. Г. Г. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Жалбоподателят счита, че Пловдивският апелативен съд не е отговорил на всичките му възражения, направени с въззивната жалба, с писменото допълнение към нея и в хода на съдебните прения, с което е допуснал съществено процесуални нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – липсата на мотиви в въззивния съдебен акт. В преобладаващата си част касационната жалба всъщност представлява почти буквален препис на писменото допълнение към жалбата, адресирана по въззивната инстанция и прил. на л. 27-45, том І от въззивното наказателно дело. Затова и съображенията на касатора не могат да бъдат повод за касационна проверка, защото се отнасят до обосноваността на въззивното решение и до обсъдените с него доказателства и фактическа обстановка. Въззивният съд е изложил собствени съображения за кредитираните с доверие доказателства и доказателствени средства и е приел идентична на описаната в първоинстанционните мотиви фактическа обстановка. Извел е по същество правни изводи защо приема част от сделките за несъществуващи, предвид липсата на съпроводителни документи, присъщи за извършваните доставки по транспортиране на строителните материали, липсата на работещи служители в дружествата-доставчици, отсъствието на реална търговска дейност от тях и назначаването на фиктивните им управители, издаването на фискални касови бонове (вместо банкови преводи) от устройства, които не били регистрирани по съответния законов ред от фирмите-доставчици и др. Съобразил е заключението на допуснатата в хода на въззивното съдебно следствие счетоводна експертиза и по подобие на първоинстаницонния съд кредитирал частично дадените от подсъд. Г. обяснения в края на следствието. Апелативния съд не е имал основания да разгледа част от възраженията на касатора, защото те не са относими към разглеждания предмет на делото или не биха спомогнали към правилното му изясняване и разкриване на обективната истина, като например: че част от събраните по делото писмени доказателства били заверени копия на оригинални документи, представени от държавни органи, но не било установено кой е заверил с печат за вярност и съответствие; че предназначените за НАП документи (справки-декларации на управляваното от подсъдимия Г. търговско дружество „П. АТ“ О.) не били подавани лично от свид. С., въпреки договорните отношения със счетоводната къща на свидетеля и изпратените до приходната агенция задължителни месечни декларации чрез електронния му подпис; че счетоводните документи на „П. АТ“ О. били носени на служители от счетоводната къща, а не лично на управителя, поради което показанията на свид. С. и на разпитаните други негови счетоводители не следвало да се кредитират; както и др. под. С касационната жалба се предлага различен прочит на част от събраните по делото гласни доказателства, за което са поместени цитати от проведените разпити на свидетелите С., И. и Т.. В хода на касационната проверка не бе установено проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, поради което касационна жалба е неоснователна. Обжалвания въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260108 от 28.06.2021 г., по в.н.о.х.д. № 468/ 2020 г., по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.