Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
София, 14 май 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Елена Величкова
Пламен Петков
при секретар Аврора Караджова ..................................... и с участието
на прокурора Антони Лаков ........................ изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ..................................................... наказателно
дело № 2162/2013 год.
Осъденият Г. Г. Ц. иска с жалба, вх. № 2233/23.ІХ.2013 г. по реда на възобновяване на наказателните дела – чл. 423, ал.1 от НПК, да се отмени влязлото в сила протоколно определение от 4.ХІ.2011 г. по нчд 6857/2011 г. на РС-София и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. В по-късна жалба, вх. № 2676/12.ХІ.2013 г. насочва недоволството си и към въззивно решение № 496/10.ІV.2012 г. по внчд 6277/2011 г. на ГС-София с доводи за нарушение на чл.2, ал.2 от НК, като съображенията му се отнасят до недоказаност на престъпна дейност. В съдебно заседание защитникът навежда и основанието за явна несправедливост на наложеното наказание.
Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение.
Осъденият и защитата му поддържат искането.
След преценка на доводите в искането, становището на прокурора и проверка на материалите по делото, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
Първото искане на осъдения е като задочно осъден, но въпреки това сочи за допуснати нарушения по чл. 348, ал.1 от НПК – нарушен е чл. 2, ал.2 от НК, което вече е единственото основание по втората „жалба”.
Независимо, че делото за определяне на общо наказание за 29-те осъждания е образувано по молба на осъдения Г. Г. Ц. първоинстанционното определение от 4.ХІ.2011г. по нчд 6857/2011г. на РС-София е постановено в задочно производство – след щателно издирване осъденият не е намерен нито на адреса в молбата, нито на постоянния му и делото е разгледано и определението постановено в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
По въззивен протест от прокурора против определението в частта за формираната под пореден № 3 съвкупност на престъпленията по нохд № 2010/2002 г. на РС-Варна, нохд № 2709/2009 г., нохд № 2596/2002 г., нохд № 2566/2002 г., нохд № 3351/2002 г., нохд № 672/2001 г., нохд № 3867/2002г., нохд № 4486/2002 г., нохд № 3867/2002 г., нохд 4486/86/2002 г., нохд 2520/2002г., нохд № 810/2002 г., нохд 3471/2003 г., нохд № 1259/2005 г., нохд № 560/2008 г., нохд № 560/2008 г., нохд 7014/2010 г., всички на РС-Варна, нохд № 12/ 2007 г. на Военен съд-Варна, нохд № 314/2002 г. на РС-Бургас и нохд 437/2010 г. на РС-София с доводи за нарушение на закона – § 90 от ПРЗИДНК (ДВ 92/2002 г.) е образувано внчд № 6277/2011г. на Градски съд-София.
С решението по него първоинстанционното определение е изменено в необжалвана част и без съответната жалба – за наказването на съвкупността с пореден № 1, като е отменено приложението на чл. 24 от НК.
Протестът е приет за неоснователен с оглед чл. 2, ал.2 от НК. Изменението на закона, който позволява в съвкупността да се включват и престъпления извършени при опасен рецидив изключва наказанието за това престъпление да се търпи самостоятелно, каквато беше разпоредбата на § 90 от ПРЗИДНК.
Искането за възобновяване на основание чл. 423, ал.1 от НПК е неоснователно – Ц. се е укрил, както е посочил в молбата си до Градски съд-София, вх.№ 96792/27.08.2013 г. пребивавал в Гърция, но за това не е уведомил съда.
Неоснователно е и искането на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Съвкупностите от престъпления, за които е осъден са формирани при най-благоприятно за осъдения съчетание и с прилагане на чл.2, ал.2 от НК за наказването по нохд 2010/2002г. на РС-Варна. Всички изтърпени наказания са приспаднати с правилното прилагане на чл. 25, ал.2 от НК.
Невярно е твърдението на осъдения, че изтърпяното наказание по присъдата по нохд 2787/2000 г. на РС-Варна не е приспаднато – изрично в т.см. е определението на СРС, пункт осми за втората съвкупност.
Доводите за явна несправедливост на наказанието са несъстоятелни, след като няма нарушение на закона – чл.23, чл. 24 и чл. 25 от НК, признато от защитника в настоящето производство. В него нямат място и оплакванията на осъдения за недоказаност на престъпна дейност.
По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 354, ал.1 от НПК ВКС, І-воР Е Ш И: Оставя без уважение исканията на осъдения Г. Г. Ц. по чл. 422, ал.1, т.5 и по чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на нчд № 6857/2011 г. на РС-София и внчд 6277/2011 г. на ГС-София.
Решението не подлежи на обжалване.Председател:
Членове: |