6 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1146/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е № 896 гр.София, 08.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Цветанка Найденова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 1146/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 132 от 19.02.2009 год. по гр.дело № 755/2008 год., с което е оставено в сила решение № 18 от 15.05.2008 год. по гр.дело № 351/2006 год. на Сливнишкия районен съд за отхвърляне предявения от Т. В. Д., И. П. Л., Л. П. Л., Й. Л. Я., Д. К. Д., К. С. Н., С. С. С., С. С. Н., Н. Б. А. и Л. Б. Л., всички със съдебен адрес[населено място], Софийска област, [улица] против П. гимназия по транспорт „Н.Й.В.”-гр.С., с адрес[населено място], [улица], Министерство на образованието и науката и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за предаване на владението на недвижим имот, представляващ имот с площ от 9 530 кв.м., пл.№ 1844, УПИ-І в кв.49 по действащия план на[населено място], при граници: имот пл.№ 782, попадащ в УПИ-І Е. в кв.49 по плана на[населено място], предоставен на П.”Н.Й.В.”, улица с ОК 93-99-98 и улица с ОК 97-98 по действащия план на[населено място]. Недоволни от въззивното решение са част от ищците, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като Н. Б. А. и Л. Б. Л., представлявани от адвокат А. Д. от С. адвокатска колегия считат, че е неправилно поради допуснати съществени и сериозни съдопроизводствени нарушения с оглед необсъждане на всички доказателства, при което твърдят за доказано, че наследеният от И. Г. Г. имот не е бил принудително отчужден, а е завзет незаконно и без никакво основание от държавата, а вещото лице „доказвало”, че има идентичност на придобития през 1927 год. от наследодателя им с процесния имот, освен това вещото лице „установявало” след проучване на аерофотоснимките, че към 1940 год. и 1952 год. двете училища са съществували, а проведеното съдебно реституционно производство, по което ответниците не са били страни, е „безспорно доказателство и едно съдебно решение не може да бъде отхвърлено и да не бъде взето предвид, така както го повелява чл.220 ГПК/отм./”. Твърди, че незаконосъобразно съдът „изисква да са налице условията по чл.1 З.”. Претендира за направените по делото разноски. Постъпила е жалба и от Й. Л. Я., представлявана от адвокат Л. А. А. от С. адвокатска колегия като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила – чл.6, ал.6 ЗОСОИ, чл.2, ал.2 З., чл.108 ЗС във връзка с чл.224 и чл.220, ал.1 ГПК/отм./. Ответницата по касация Т. В. Д. не оспорва жалбите. Останалите ответници по касация И. П. Л., Л. П. Л., Д. К. Д., К. С. Н., С. С. С., С. С. Н. не вземат становище. От процесуалният представител адвокат П. Т. са постъпили писмени бележки със становище за основателност на жалбите. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез старши юрисконсулт С. Ч. Г. заявява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Министерство на образованието, младежта и науката чрез главен експерт З. И. П. взема становище за неоснователност на двете касационни жалби. Ответникът по касация-П. гимназия по транспорт „Н. Й. В.”,[населено място], представлявана от адвокатите Й. Г. и В. М. от С. адвокатска колегия в отговор по чл.287, ал.1 ГПК оспорват касационните жалби. Процесуалните представители поддържат оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. Претендират за направените разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците са наследници на В. Г. Г., починал на 15.05.1954 год., който е признат за собственик по давностно владение на недвижими имоти в землището на[населено място], между които и нива с площ от 12.300 дка в м.”Н. с.” както е по нот.акт № 1, т.ХVІ, рег.№ 351/1927 год., а с влязло в сила решение на 23.05.2002 год. по адм.дело № 231/2001 год. Софийският окръжен съд в производство по чл.6, ал.6 ЗОСОИ на същите е възстановена реално собствеността върху част от имот пл.№ 782, парцел І, в кв.49 по регулационния план на[населено място] от 1977 год. с площ от 9530 кв.м., при което със заповед № 48 от 10.03.2003 год. на кмета на [община] е одобрено попълването на кадастралния план на[населено място] като е нанесен нов имот с пл.№ 1844, представляващ югозападната част от гореописания имот. Проследен е регулационния статут на имота по плановете от 1912 год., 1952 год., 1977 год. и по действащия към момента от 1991 год., а от констатациите на неоспорената експертиза е прието, че липсват данни за отчуждаване като одържавяването е станало с актове за завземане на недвижим имот за държавен с № 20 и № 21 от 28.04.1960 год., а според допълнителното заключение с оглед приложената към делото аерофотоснимка от 1940 год. и направените между нея комбинирани схеми и КРП на[населено място] двете училища са съществували и към 1940 год. и към изготвяне на плана от 1952 год. Прието е за безспорно, че ответното училище владее имота и същият е актуван като държавна собственост, поради което не е установена първата предпоставка по чл.108 ЗС за ревандикиране на процесния имот. Взето е предвид, че решението по административното дело притежава сила на пресъдено нещо, но между страните по административния спор, а съгласно чл.220 ГПК/отм./ то не е задължително за ответниците, които не са били страни по него. Направен е извод, че имотът не е одържавен по някой от законите, изчерпателно изброени в чл.1 и чл.2 З., а липсват данни и да е одържавен при условията на чл.2, ал.2 З., при което към момента на завземането му от държавата не е установено да е бил в патримониума на праводателя на ищците. Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С определение № 824 от 23.09.2010 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като противоречи на представеното решение № 1392 от 27.11.2006 год. по гр.дело № 2055/2005 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: необходимо ли е да се изследват предпоставките за реституция, когато липсва отчуждаване или само се констатира липсата на такова. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, същото съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Писмените и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност относно релевантните за спора факти, при съобразяване констатациите на изслушаните съдебни експертизи, приети при отчитане тяхната незаинтересованост като е съобразено процесуалното поведение на ищците пред въззивния съд, съгласно чл.188, ал.1 и чл.157, ал.3 ГПК/отм./. Притежанието на правото на собственост предполага придобиване по първичен или производен способ, като в процеса за собственост ищцовата страна следва да проведе пълно доказване на правопораждащия юридически факт – основанието, от което извежда претендираното абсолютно вещно право. Искът за ревандикация предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената. При посочените факти въззивният съд е направил законосъобразен извод, че ищците не са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС относно спорния имот, а именно, че са собственици на този имот, че ответниците го владеят и то без правно основание. П. в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка. Взето е предвид, че основанието на иска за собственост не е самото право на собственост, а фактическите обстоятелства, от които произтича това право. Съдът по ревандикационния иск на основание чл.108 ЗС за възстановена земя е преценил самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан от действието на административния акт, ако той противоречи на закона. При постановяване на обжалваното решение съдът е отчел правомощието си на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт за възстановяване на процесната земя. Отделен е въпросът, че решение № 1392 от 27.11.2006 год. по гр.дело № 2055/2005 год. на ІV-Б гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено по негаторен иск с правна квалификация чл.109 ЗС във връзка с чл.1 и чл.2 З.. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответната гимназия се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 500 лева. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, І гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 132 от 19.02.2009 год., постановено по гр.дело № 755/2008 год. на Софийския окръжен съд. ОСЪЖДА Н. Б. А. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], Л. Б. Л. ЕГН [ЕГН] от[населено място], ж.к.”Лагера” бл.42, ет.3, ап.11 и Й. Л. Я. ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица] да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на П. гимназия по транспорт „Н. Й. В.”,[населено място] сумата 500/петстотин/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: