2 Р Е Ш Е Н И Е N 191 София, 29.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 2299/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 376 от 10.06.2014г., постановено в производство по чл.288 ГПК, е допусната за разглеждане по същество касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 580 от 12.12.2013г. по гр.д.№ 930/2013г. Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение като обсъди доводите на страните по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и по въведените в касационната жалба основания по чл.281 ГПК, намира следното: С въззивното решение в обжалваната част, Пазарджишкият окръжен съд е обезсилил решението на Велинградския районен съд № 143 от 26.04.2012г. по гр.д.№ 635/2011г. , с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати съобразно своята квота на Лагуна Лукс О. сумата 68 189.95лв. и е отхвърлен иска за разликата от 455 332.43лв., както и решенията № 239 от 12.07.2013г. и № 260 от 12.07.2013г. за допускане на очевидна фактическа грешка в основното решение и за допълване на решението. Въззивният съд е приел, че в мотивите на първоинстанционното решение не са изброени поотделно отделните претенции, а в диспозитива на решението в осъдителната и отхвърлителната му част сумите са посочени общо, което води до недопустимост на решението, защото съдът не се е произнесъл по исковете, така както са предявени и липсва яснота кои от претенциите и в какъв размер съдът е счел за основателни. Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос има ли правомощия въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по предявена претенция по сметки в делбата за извършени подобрения, ако в обжалваното първоинстанционно решение липсва дадена правна квалификация на иска и в мотивите и диспозитива липсва произнасяне по всяка една от претендираните строителни дейности , за които се уважава и отхвърля иска. По така поставения правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Предявяването на искания за сметки по реда на чл. 346 ГПК представлява обективно съединяване на искове във втората фаза на делбеното производство за вземания между съсобствениците – съделители, произтичащи от съсобствеността. В 346 ГПК е посочено, че в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Не се изисква представяне на изрична молба , отговаряща на съдържанието по чл.127 ГПК, но за да бъде определено правното основание на претенцията, тя трябва да съдържа изложение на обстоятелствата на които се основава и ясно формулиран петитум. Ако съсобственик твърди, че е извършил подобрения, той трябва да индивидуализира претенцията чрез посочване на вида и характеристиката им , времето на извършването им и дали са направени със съгласие на останалите съсобственици или при изричното им противопоставяне. Освен посочването на вида на подобрението /изграждане на нова сграда, надстрояване, пристрояване, реконструкция и др./ предвид различното правно основание на което могат да се претендират – чл.30 ал.3 ЗС, чл.61 или 59 ЗЗД, индивидуализирането на претенцията изисква да бъдат уточнени детайлно и отделните видови строителни работи, които включват подобренията. Съдът е длъжен да обсъди в мотивите поотделно всяка конкретна работа, за която се твърди, че е извършена, за да установи основателността на претенцията за подобрения на съответното основание, но не следва да постановява отделен диспозитив по всяко отделно перо, защото то не представлява самостоятелен иск - подобренията обективно увеличават стойността на съсобствения имот и по това те се различават от разходите за запазването му. Ето защо частичното уважаване на претенцията за подобрения с посочване в диспозитива на общата стойност на сумите, за които се уважава и отхвърля иска, не представлява произнасяне по иск, който не е предявен и не води до недопустимост на решението. По основателността на касационната жалба. С оглед разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, решението на въззивния съд, с което първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо по претенцията по сметки на [фирма] [населено място], е постановено в нарушение на процесуалните правила и следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК в частта, в която производството по делото е висящо пред ВКС – до размер на 455 332.43лв. , а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. При новото разглеждане на делото съгласно разясненията в ТР 1/2013 на ВКС, ОСГК и ТК т. 2 въззивният съд следва с оглед доводите във въззивните жалби за нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото и събиране на доказателствата, в разпоредително заседание да определи правното основание на иска, да разпредели доказателствената тежест между страните като съобрази и възраженията на ответника, че е участвал със свои средства при реконструкцията на хотела и съобразно исканията на страните да събере нови доказателства. При определяне правната квалификация на иска съдът следва да се ръководи от задължителната съдебна практика ППВС 6/1974г. и ТР № 85/68 г. ОСГК в неотменената му част, както и решение № 743 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1811/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК , съобразно която по отношение правата на съсобственика извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, за което страните по настоящото дело не спорят, и да присъди извършените разходи, но не по фактурирани стойности, а по средни пазарни цени, установени с помощта на вещо лице. Независимо от исканията на страните след дадените им указания за разпределяне на доказателствената тежест между тях, съобразно т.3 на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК въззивният съд следва да изслуша комплексна експертиза, включваща вещото лице Ш., която да оцени всички подобрения и даде заключение за тяхната стойност по видове работи като крайна цена според измерванията на място, а не само като количество и единични цени, каквато методика е използвана в експертизата от 19.03.2013г. като се съобразят и данните от счетоводната експертиза за извършени разходи и от [фирма]. При новото разглеждане на делото съдът следва да присъди и разноските за касационното производство по иска за заплащане стойността на подобренията, предявен от [фирма]. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 580 от 12.12.2013г. по гр.д.№ 930/2013г. в частта, в която е обезсилено решението на Велинградския районен съд № 143 от 26.04.2012г. по гр.д.№ 635/2011г. в уважената и отхвърлената част по иска на [фирма] против [фирма] до размер на 455 332.43лв. и в тази част ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: