Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №. 11   София, 13.01.2009 година   В  ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение,  в  съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и  девета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                            ЧЛЕНОВЕ:     ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА             при  участието на секретаря  Лилия Златкова в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  т.дело №  641/2008 г.             Производство по чл.303, ал.1 т.1 и чл.304 ГПК. Образувано е молба на Т. В. , гражданин на ФРГ и от ”А” О. за отмяна на влязлото в сила решение на № 450 от 20.05.-2008 г. по т.д. № 58/2008 г. на ВКС – ТК, ІІ-ро отделение. Молбоподателите в молбата за отмяна поддържат, че са налице отменителните основания по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и по чл.304 ГПК. Ответникът Н. Г. Х. не е изразил становище по молбата за отмяна. Молбите за отмяна са подадени в срока по чл.305, т.1 и т.5 ГПК и са процесуално допустими. ВКС, ТК, ІІ-ро отделение като обсъди молбите за отмяна и прецени данните по делото, приема следното по основателността им: С решение № 450 от 20.05.-2008 г. по т.д. № 58/2008 г. на ВКС – ТК, ІІ-ро отделение се оставя в сила решение № 483 от 12.11.2007 г. по в.т.д. № 620/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е уважен предявения от ответника по молбата Н. Г. Х. иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решението на проведеното на 20.12.2006 г. общото събрание на “А” О. , с което същият е изключен като съдружник в дружеството на основание чл.126, ал.3 ТЗ. 1. Молбата на Т. В. е неоснователна по следните съображения: Молителят е един от двамата съдружници в “А” О. , който поддържа като основание за отмяна на влязлото в сила решение лишаването му от участие в делото в качеството му на физическо лице и съдружник в ТД поради отказа на въззивния съд да допусне встъпването му в процеса по реда на чл.174 ГПК (отм.). Това процесуално нарушение не било съобразено от ВКС, а този спор го засягал пряко, тъй като от изхода му зависил правния спор за неговото собствено изключване, извършено еднолично от изключения преди това съдружник, сега ответник по молбата. Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение намира, че в случая не е налице соченото в молбата отменително основание, предвидено в разпоредбата на чл.304 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяната на решението в срока по чл.305, т.5 може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото (чл.216, ал.2 ГПК, аналогичен на чл.172, ал.2 ГПК /отм./. ). Чл.303, ал.1, т.5 ГПК постановява, че заинтерисованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Молителят Т. В. не е необходим другар и не е следвало да бъде конституиран като страна по делото, макар и да е съдружник в ответното дружество “А” ООД. Съобразно постоянната практика на ВКС, постановеното от съда решение по чл.74 ТЗ има действие както по отношение на дружеството, така и по отношение на всички съдружници и акционери, поради което липсва правен интерес от тяхното привличане или встъпване като подпомагаща страна, респ. като главно встъпване. Правото на останалите съдружници, респ. акционери да встъпят в производството е уредено чл. 74, ал.3 ТЗ единствено в процесуалното качество на съищец. Изложеното дава основание да се приеме, че отказът на въззивния съд да допусне встъпването на молителя по реда на чл.174 ГПК (отм.) като трета подпомагаща дружеството страна не съставлява процесуално нарушение, което да обоснове наличието на твърдяното в молбата отменително основание по чл.304 ГПК. Ето защо същата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. 2. Молбата на “А” О. е неоснователна по следните съображения: Молбата за отмяна се поддържа на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, към която се прилагат 4 броя договори за цесия от 11.04.2007 г., с които според молителя спорни лични вземмания на трети лица са били прехвърлени срещу “А” ЕО. след преобразуването му ( поради изключването на молителя Т. В. като съдружник) от ответната по делото страна Н. Г. Х. и са приети от последния в качеството му на управител и представляващ едноличното дружество с ограничена отговорност. В молбата за отмяна са развити съображения, че тези писмени доказателства са новооткрити, обстоятелство, което обуславя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Според молителя същите установяват действия на съдружника Х. против интересите на дружество и при приобщаването им към доказателствения материал съдът би достигнал до други фактически и правни изводи относно оспорената законосъобразност на решението на ОС за изключването на Н. Х. като съдружник в дружеството. Основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, но не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Следователно новооткритото обстоятелство може да бъде установено с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ трябва да удостоверява факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. Представените писмени документи не притежават посочените характеристики. Договорите за цесия, с които ответникът по молбата в качеството си на ФЛ е цедирал на трети лица свои вземания към молителя “А” О. , които според последния били спорни и целели да се намали имуществото на преобразуваното ТД и съответно сочещи за създаване на изкуствената му задлъжнялост с цел увреждане интересите на настоящия молител Т. В. , са сключени през 2007 г., т.е след провеждане на ОС, на което е прието атакуваното по реда на чл.74 ТЗ решение за изключване на Н. Х. като съдружник в ТД и в този смисъл съставляват новонастъпили, а не новооткрити обстоятелства. На второ, но не по значение място, в това производство предмет на делото е проверката на правопораждащите юридическите факти, така, както са се осъществили до момента на приемане на решенията на общото събрание, чиято законосъобразност е предмет на делото. Новите факти и обстоятелства, към които следва да се отнесе извършеното от ответника по молбата цедиране на вземания към “А” О. , настъпило след този момент са ирелевантни за спора по чл.74 ТЗ, поради което в това производство е недопустимо дори и прилагането на нормата на чл.188, ал.3 ГПК (отм.) . По изложените съображения настоящата инстанция намира за неоснователна молбата на “А” О. за отмяна на атакуваното решение и като такава следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. В. за отмяна по реда на чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 450 от 20.05.2008 г. по т.д. № 58/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. и на оставеното с него в сила решение № 123 от 17.04.2007 г. по в.т.д. № 439/2006 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “А” О. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 450 от 20.05.2008 г. по т.д. № 58/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. и на оставеното с него в сила решение № 123 от 17.04.2007 г. по в.т.д. № 439/2006 г. на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: