6 определение по.гр.д.№ 3941 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № . 60457 София, 22.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3941 по описа за 2021 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Г. срещу решение № 260121 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 565 от 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд, състав на гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 600 от 12.08.2020 г. по гр.д.№ 1013 от 2018 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявения от М. В. Г. срещу К. Б. Горовска иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на Г., придобито на основание давностно владение, върху следния недвижим имот: дворно място, заснето в кадастралната карта на [населено място], м.“Могилата“, одобрена със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК като два имота: поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалниа закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касатора практика на ВКС /решение № 164 от 26.01.2017. по гр.д.№ 5800 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 944 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 2182 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр.д.№ 3878 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр.д.№ 3954 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 144 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1650 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о, решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 344 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 200 от 22.12.2014 г. по т.д.№ 4529 от 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 754 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 925 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1519 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 45 от 30.03.2017 г. по гр.д.№ 61273 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 123 от 07.10.2011 г. по т.д.№ 776 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 25.04.2015 г. по гр.д.№ 3611 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1100 от 27.06.2002 г. по гр.д.№ 563 от 2001 г. на ВКС, ГК, V г.о., т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр.д.№ 1017 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 89 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 750 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 557 от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 251 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 344 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 212 от 13.09.2011 г. по гр.д.№ 70 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 72 от 08.07.2009 г. по т.д.№ 17 от 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.2б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 230 от 11.02.2013 г. по т.д.№ 1090 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д.№ 1857 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 166 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 445 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1733 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 145 от 01.12.2017 г. по т.д.№ 2587 от 2017 г. на ВКС, ТК, I то., решение № 99 от 07.01.2021 г. по гр.д.№ 801 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. / по следните въпроси: 1. Спокойно ли е владението, което не е установено и не е поддържано с насилие ? 2. Извънсъдебните претенции смущават ли владението и прекъсват ли придобивната давност на владелеца ? 3. Действията, които не са насочени срещу владелеца, смущават ли владението и прекъсват ли придобивната давност ? 4.1. Подаването на искане за изземване на земеделски имоти по реда на чл.34 ЗСПЗЗ представлява ли действие, което смущава владението или което спира или прекъсва придобивната давност ? 4.2. Подаването на искане за изземване на земеделски имоти по реда на чл.34 ЗСПЗЗ представлява ли действие, което смущава владението или което спира или прекъсва придобивната давност, ако искането е за изземване на имотите от лице, което е различно от владелеца ? 4.3. Провеждането на административно производство по искане за изземване на земеделски имоти по реда на чл.34 ЗСПЗЗ, по което владелецът не е бил страна, представлява ли действие, което смущава ли владението му и спира ли и прекъсва ли придобивната му давност ? 4.4. Провеждането на административно производство по искане за изземване на земеделски имоти по реда на чл.34 ЗСПЗЗ, по което е постановен отказ за издаване на заповед за изземване, смущава ли владението и спира ли и прекъсва ли придобивната давност на владелеца ? 4.5. Провеждането на съдебно производство по жалба срещу отказ на административния орган да издаде заповед за изземване по чл.34 ЗСПЗЗ, по което владелецът не е страна, смущава ли владението и спира ли и прекъсва ли придобивната давност на владелеца ? 4.6. Провеждането на съдебно производство по жалба срещу отказ на административния орган да издаде заповед за изземване по чл.34 ЗСПЗЗ, в което отказът е потвърден или съдебното производство е прекратено, смущава ли владението и спира ли и прекъсва ли придобивната давност на владелеца ? 5. Има ли значение за смущаване на владението, спирането или прекъсването на придобивната давност на владелеца обстоятелството дали в производството по искане за издаване заповед за изземване по чл.34 ЗСПЗЗ дали такава заповед е издадена, дали такава заповед е приведена в изпълнение и дали имотите са иззети по административен ред ? 6. Смущават ли владението и водят ли до прекъсване на придобивната давност действия, с които на владелеца не е попречено да упражнява фактическа власт върху имота и които не са довели до отстраняване на владелеца от имота за повече от 6 месеца ? 7. Смущават ли владението и водят ли до прекъсване на придобивната давност действия, които не са посочени в чл.116 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС ? 8. Извънсъдебните претенции, както и претенции, различни от предявяване на ревандикационен иск или на установителен иск за собственост срещу владелеца, основание ли са за спиране или прекъсване на придобивната давност ? 9. Основанията за спиране и прекъсване на придобивната давност изчерпателно ли са изброени в чл.115 и чл.116 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС и могат ли тези основания да се тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия ? 10. Различен ли е предметът на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост върху имот от предмета на делото по положителен установителен иск за собственост върху същия имот, предявен от съпруга на ищеца по отрицателния установителен иск ? 11. Отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост върху имот изключва ли възможността съпругът на ищеца по отрицателния установителен иск да придобие собствеността на имота по давност, като се позовава на владение за периода, в който е разглеждан отрицателния установителен иск ? 12. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения дали те са относими към приетите за установени от съда обстоятелства, дали са необходими за доказване на тези обстоятелства и какво е значението им за доказването или опровергаването на приетите за установени от съда обстоятелства ? 13. Длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и трябва ли съдът да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се ? 14. При констатиране на фактически и/или правни обстоятелства по делото, които налагат служебно прилагане на императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, въззивният съд следва ли да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства по обстоятелствата и по прилагането на нормата, както и следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест ? 15. Зачита ли се придобивна давност след 22.11.1997 г. при владение на имоти, собствеността върху които е възстановена преди тази дата ? Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не на последно място, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В писмен отговор от 30.09.2021 г. ответницата по жалбата К. Б. Горовска оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд да не бъде допускано. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от М. Г. срещу К. Горовска установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че процесните два имота са били собственост на наследодателя на ответницата К. Г. . От друга страна, не се спори между страните и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че от 2007 г. ищецът М. Г. е установил и към настоящия момент продължава да осъществява непрекъсната фактическа власт върху тези имоти. Владението му не е било прекъсвано. Въпреки това, съдът е приел, че Г. не е придобил имотите на основание давностно владение, тъй като упражняваното от него владение не е било спокойно: то е било смущавано от предприетите от праводателите на ответницата действия по подаване на жалби и водене на административно дело за изземване на имотите по реда на чл.34 ЗСПЗЗ. До този извод съдът е достигнал, въпреки приетото от него, че владението не е било установено с насилствени действия и въпреки че е отчел, както той нарича това, „странността“ в поведението на ответницата и нейните праводатели, изразяваща се в непредявяване на иск за собственост и за възстановяване на владението върху имотите. С оглед тези мотиви на съда касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по четвъртата група посочени от касатора и доуточнени от съда въпроси, както следва: 1. Подаването на искане за издаване на заповед за изземване на земеделски имоти по реда на чл.34 ЗСПЗЗ и провеждането въз основа на това искане на административно производство за издаване на заповед за изземване на имотите по реда на чл.34 ЗСПЗЗ представляват ли действия, с които се смущава владението или които прекъсват придобивната давност на основание чл.116, б.“б“ или б.“в“ ЗЗД ? 2. Горепосочените действия смущават ли владението и прекъсват ли придобивната давност, когато искането е за издаване на заповед за изземване на земеделските имоти от лице, което е различно от владелеца на имотите и владелецът не е бил страна в административното производство по чл.34 ЗСПЗЗ ? 3. Горепосочените действия смущават ли владението и спират ли или прекъсват ли придобивната давност, ако административното производство по чл.34 ЗСПЗЗ е завършило с отказ за издаване на заповед за изземване или с определение за прекратяване на това производство ? Тези въпроси са обусловили съществените изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск за собственост, поради което са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Конкретно по тези въпроси липсва практика на ВКС и е налице неяснота, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260121 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 565 от 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд, състав на гражданска колегия. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 50 лв. /петдесет лева/. УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено. След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.