5 Р Е Ш Е Н И Е №262 С., 01.11.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 439 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н., чрез пълномощника им адвокат Д. П., против решение № 284 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2162/2011 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 3074 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 8639/2008 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за отхвърляне на предявения от З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н. иск за установяване, че Б. С. Я. и В. И. В., последния наследник на починалия в хода на производството И. В. Я., не са собственици на реална част с площ * кв.м. от имот пл. № * по КП на местност „Б.-север” /”Л.”/, целия с площ * кв.м. в землището на [населено място],[жк], при твърдяно от ответниците придобивно основание – давност, чрез владение, осъществявано за 10 годишен период, считано от 3.07.1998 г. – влизане в сила на решение № 521/19.06.1998 г. на О.-В. до предявяване на иска – 13.11.2008 г. В касационната жалба се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за уважаване на иска. К. претендират възстановяване на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба В. И. В. оспорва основателността й и претендира възстановяване на направените разноски, а Б. С. Я. не е изразила становище. С определение № 354 от 15.06.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречиво разрешаван правен въпрос трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица. За да постанови решението си, Варненският окръжен съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесната реална част с решение № 521/19.06.1998 г. на О.-В. и твърдят, че са във владение на имота, поради което искът е допустим. По основателността на иска е счетено, че ответниците са доказали твърдяното придобивно основание, като са обсъдени гласните доказателства и е дадена вяра на показанията на свидетелите М. Г. и З. Д., които при условията на чл.172 ГПК са намерени за обективни, безпристрастно дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото, докато показанията на М. Г. и В. Ж. са недостатъчно конкретни и дадени в резултат на спорадични, а не на преки, непосредствени впечатления от процесния имот, съдържат основно данни във връзка с твъряното заплащане стойността на подобренията в полза на И. Я., а не за това кой е упражнявал фактическа власт върху имота през процесния период. За неоснователен е приет довода за прекъсване на придобивната давност на основание чл.116, ал.1, б.”б” ЗЗД, тъй като за признаване правото на собственост от владелеца е необходимо да съществува изявление на последния, че е владял, владее или, че ще владее имота за в бъдеще за другиго, а не са себе си, а наличие на такова в случая не е установено – получаването на сума, представляваща стойност на подобренията в процесния имот от И. Я., заплатена от реституирания собственик Н. Х., което е прието за осъществено на основание неоспорената декларация от 29.04.1999 г. и показанията на свидетелите М. Г. и В. Ж., е само признание, че осъществяваната фактическа власт е върху чужд имот, но не и признание по смисъла на чл.116, ал.1, б.”а” ЗЗД. С решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че твърдението, че фактическата власт е била непрекъсната и необезпокоявана, няма отношение към въпроса за неяната явност и несъмненост, а за да се осъществи фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е нужно още владението да е несъмнително /осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и явно – т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като тежестта на доказване на тези признаци на владението е на лицето, което се позовава на придобивна давност. Правилна е практиката по решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. № 1366/2005 г., ВКС, ІV г.о. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Следователно при наличието на спор съдът следва да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. По основателността на касационната жалба: в касационната жалба липсват доводи, но при извършената служебна проверка съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение констатира, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено на основание, което не е наведено в исковата молба. Ищците са твърдяли, че като наследници на Х. М. К. им е признато право на собственост в стари реални граници с решение № 521 от 19.06.1998 г. на ПК-В., като уредили имуществените отношения с И. В. Я., на когото имота бил предоставен за ползване и на 29.04.1999 г. същият им предал владението, но в кадастралния план на местността и регистрите към него за собственик на имота е записан И. В. Я., което ще ги затрудни при окончателното възстановяване на имота им със Заповед на Кмета на Община-В. по реда на § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Правният интерес от иска са обосновали с неяснотата около момента на издаване на заповедта на областния управител по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ и предприетите от ответника действия по снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. Ответниците са оспорили иска, като са навели възражение, че реституционната процедура в полза на ищците не е приключила и не им е възстановено правото на собственост, че липсва правен интерес от установителен иск, а следва да бъде предявен осъдителен, както и че те са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода след 22.11.1997 г. При посочените твърдения следва, че както ищците, въвеждайки основанието на предявения иск, така и ответниците при оспорването му са поддържали, че не е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ, а на ищците само е признато правото на възстановяване на собствеността. Следователно произнасяйки се, че за ищците е налице възстановяване на правото на собственост и приключила реституционна процедура и то без да са представени доказателства и да е изследвано налице ли е бил влязъл в сила помощен план съгласно изискването на чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ в действалата към момента на постановяване на решение № 521 от 19.08.1998 г. редакция от ДВ бр.122 от 1997 г., нито да е представена скица съгласно изискването на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр.122 от 1997 г. /въпреки, че в самото решение е отразено, че е необходима скица с точните размери на имота/ и без да е установено възстановяването да е извършено при условията на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр.98 от 1997 г., изискваща единствено влязъл в сила план по § 4к, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ, въззивният съд е излязъл както извън предявеното с исковата молба основание на иска /признато право на възстановяване на собствеността, но неприключила реституционна процедура/, така и извън спорните по делото обстоятелства /ответниците също твърдят неприключила реституционна процедура/. Дали иска се основава на приключила или неприключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ е от значение както за преценката налице ли е правен интерес от предявяването му с оглед фактите, от които същият се извежда, така и при преценка редовността на исковата молба с оглед индивидуализацията на спорния имот. Постановяването на решение на основание, което не е въведено в процеса от някоя от страните, води до процесуална недопустимост на произнасянето на съда, поради което въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на Варненския окръжен съд за ново разглеждане на въззивната жалба при съобразяване на заявеното от ищците основание на иска им и въведените от ответниците оспорвания. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 284 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 2162/2011 г. на Окръжен съд-Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: