Р Е Ш Е Н И Е № 369 София, 14 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора А.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1963/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Ц. И. Ф. срещу въззивна присъда № 117 от 02.05.2011г. по внохд № 109/2011г. по описа на Великотърновския апелативен съд,нак.отделение. В жалбата и в допълнението към нея се поддържа,че изводите на съда са необосновани,неправилни и незаконосъобразни,поради което осъдителната присъда следва да се отмени и подсъдимият оправдае по обвинението.Алтернативно се сочи,че присъдата е несправедлива и следва да се измени. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Гражданската ищца и частен обвинител Г. М. С. намира жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 14 от първи март 2011г. по нохд № 1264/2010г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Ц. И. Ф. за ВИНОВЕН в това,че на 15.05.2010г. в гр.Белене,обл.Плевенска умишлено причинил на Г. М. С.-гражданин на Русия,с разрешен статут на постоянно пребиваваща в Р България средна телесна повреда,изразяваща се в нараняване,проникващо в коремната кухина,поради което и на основание чл.129,ал.1 вр.с чл.2,ал.1 и ал.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ПЕТ години. Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му обвинение по чл.116,ал.1 вр.с чл.115 вр.с чл.18,ал.1 НК за извършено предумишлено деяние,което е останало недовършено поради независещи от него причини. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000/десет хиляди/лева,ведно със законните последици.ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 20 000 лева,както и иска за имуществени вреди в размер на 200 лева. С обжалваната присъда Великотърновския апелативен съд е ОТМЕНИЛ изцяло присъда № 14 от 01.03.2011г. по нохд № 1264/2010г. на Плевенския окръжен съд и постанови НОВА,както следва: ПРИЗНАЛ е подсъдимия Ц. И. Ф. за ВИНОВЕН в това,че на 15.05.2010г. в гр.Белене,обл.Плевенска,направил опит умишлено да умъртви Г. М. С.-гражданин на Русия,с разрешен статут на постоянно пребиваващ в Р България,поради което и на основание чл.115 във вр.с чл.18,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. С. сумата 20 000 /двадесет хиляди/лева,обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законните последици.ОТХВЪРЛИЛ е иска за имуществени вреди в размер на 200 лева. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е правилна и законосъобразна,а наказанието е справедливо по размер и начин на изтърпяване. За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия по чл.115 вр.с чл.18 НК,въззивният съд е извършил всестранна ,пълна и обективна проверка на всички относими към предмета на доказване гласни и писмени доказателства. Изводът,че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като опит към умишлено убийство ,а не като деяние съставомерно по чл.129,ал.1 вр.с чл.2,ал.1 и ал.2 НК е правилен.В рамките на внесения обвинителен акт и фактите по делото деянието съдържа признаците на престъпление по чл.115 вр.с чл.18 НК. Деянието е доказано от фактически и правна страна. По делото е установено от показанията на пострадалата свидетелка С. и св.О. В.,че на инкриминираната дата,С. е била намушкана с нож в коремната област от подсъдимия-неин бивш съпруг.В.,която чула виковете за помощ на пострадалата,видяла че от апартамента на пострадалата излиза един мъж. На пода в коридора видяла пострадалата,която била цялата в кръв,кръв имало по плочките по пода,по тялото на пострадалата.Тя попитала кой беше този мъж.Пострадалата отговорила,че това е бившия й мъж и е заклана.Изпаднала в безсъзнание.Свидетелката телефонирала на полицията,а пристигнала на мястото друга съседка -на спешна помощ,екипи на които пристигнали едновременно. В резултат на нанесения удар с ножа, на пострадалата са причинени прободно- порезни наранявания в областта на корема,с проникване в коремната кухина,нараняване на черния дроб,кръвоизлив в коремната кухина от 2000 мл.Тези увреждания са довели до проникващо в коремната кухина нараняване на черния дроб с масивен кръвоизлив-вътрешен и външен,свързано с масивна кръвозагуба. В заключението на тройната медицинска експертиза приета по делото е посочено,че увреждането е причинено от нараняване с остър режещ предмет,изразяващо се в кожна рана с дължина 5 см,както и рана на черния дроб с дължина 3 см и дълбочина 5 см.Посочените параметри изцяло съвпадат с данните за иззетия от дома на подсъдимия нож,който последният е носил със себе си в дома на пострадалата. Установено е още,че увреждането е довело до общо разстройство на здравето,постоянно опасно от момента на причиняването му до оперативната намеса и известно време след нея,и с несъмнен смъртен изход предотвратен само от спешната и специализирана медицинска помощ. Въз основа на посочените факти по делото,установени посредством гласните и писмени доказателства въззивният съд е стигнал до верния извод относно въпросите по чл.102 НПК. Установен е по делото и мотивът за деянието-спор за семейно жилище предоставено за ползване на пострадалата след дело за развод между нея и подсъдимия.Влизайки в жилището,той заплашил пострадалата да го напусне,след това започнал да нанася удари по нея,а след като С. избягала в спалнята и се опитала да извика полиция по мобилния си телефон,подсъдимият извадил ножа от торбата и с него нанесъл удар в корема. Деянието правилно е квалифицирано като умишлено убийство,останало недовършено в стадия на опита,по независещи от подсъдимия причини.Единствено появата на св.В. на местопрестъплението и друга съседка и сигнализирането на Спешна помощ,пострадалата е била спасена.Съгласно медицинската експертиза ,при ненавременна и специализирана медицинска помощ/включваща оперативна интервенция и реанимационни мероприятия/ настъпването на смъртта е било неизбежно,в резултат на кръвозагуба. В жалбата се изразява несъгласие с въззивната присъда и мотивите към нея.Основно се поддържа,че съдебният акт е необоснован.Следва да се отбележи,че необосноваността не е касационно основание по чл.348 НПК,поради което съображенията в подкрепа на възражението не следва да се обсъждат. Обобщени оплакванията в жалбата касаят законосъобразността и правилността на присъдата на плоскостта на доказателствата събрани,анализирани и обсъдени от въззивния съд,както и размера на наказанието.Освен това се атакува и гражданската част на присъдата. Касационният състав при извършената проверка не констатира нарушения съществени по смисъла на чл.348,ал.1т.т.1,2 и 3 НПК,които да са довели до неправилен извод относно приложението на съответния материален закон,респ.неправилното осъждане на подсъдимия или явна несправедливост на наказанието. Изводът,че деянието е съставомерно именно по приетата от въззивния съд правна квалификация е съответен на съвкупния доказателствен материал. Обективните данни изключват квалифициране на деянието по чл.129 НК.Мотивите на въззивния съд са подробни,изчерпателни,като самостоятелно са обсъдени и анализирани показанията на свидетелите по делото.Съдът е изложил съображения защо кредитира тези на свидетелите В. и пострадалата С..Последната подробно е описала нахлуването на подсъдимия в жилището,извършените спрямо нея противоправни действия,намушкването й с нож,придвижването й лазейки по пода до коридора и краткия разговор със св.В..Състоянието на пострадалата,съобщеното от нея,че е била заклана от бившия си съпруг,срещата с последния на входната врата са възпроизведени от св.В.. Обсъдени се и останалите гласни доказателства по делото,както и частичните обяснения на подсъдимия Ф.. Изложеното съпоставено със заключението на тройната медицинска експертиза,относно характера на увреждането и механизма на неговото причиняване са обусловили законосъобразния извод за авторството на деянието наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация . В мотивите/л.32-33/ съдът е взел отношение касателно довода за деяние по чл.15 НК,респ.такова по чл.133 НК. Обяснението на подсъдимия,че ножа е бил поставен в платнена торба, която държал във вътрешния джоб на якето си не го е вадил и не е намушкал пострадалата,а нараняването било причинено при бутането,спъването в кабелите и падането му върху С. на вратата на спалнята, е опровергано от тройната експертиза , от показанията на пострадалата и факта на намерената кръв върху завивката на спалнята.Както въззивният,така и първоинстанционният съд не са приели тезата на подсъдимия за механизма на нараняване по описания от него начин-при борба между него и пострадалата.Експертите са посочили,че ударът е бил целенасочен,с употреба на сила,за да може ножът да проникне на такава дълбочина и нарани черния дроб-жизнено важен орган и е бил нанесен върху спалнята,така както е посочила пострадалата С.. Целенасоченият удар с нож/оръдие което може да причини смърт/ в коремната област на пострадалата,където се намират жизнено важни за живота органи,изключва извода за непредпазливо деяние. Действията на подсъдимия обективират и умисъла на подсъдимия,поради което правилно е прието,че от субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. В този смисъл,като е постановил осъдителна присъда и е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл.115 вр.с чл.18,ал.1 НК,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила.Оценката на доказателствата,събрани проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107 НПК,както и вътрешното убеждение на съда, са основани на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото . Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Съгласно чл.348,ал.5 т.1 НПК,наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс. За да отговори на въпросите по чл.301,ал.1 т.3 НПК,въззивният съд е обсъдил данните за личността на подсъдимия,комплексното експертно изследване,чистото му съдебно минало,здравословно състояние.Преценката,че наказанието следва да се определи в размер на 7 години лишаване от свобода е обоснована.Подсъдимият е посегнал върху най-ценното човешко благо.Искал е да лиши от живот пострадалата-бивша негова съпруга и майка на големия му син-св. Р. Ф..Поведението му не е изолирано.Данните сочат,че той многократно ,както по време на брака,така и след развода упражнявал физическо и психическо насилие спрямо пострадалата С..Отправял заплахи и закани за убийство,като това продължило и след развода. След деянието отново отправил заплахи и закани,за което пострадалата сигнализирала окръжна прокуратура/л.158-162 от дозн./. При така установените фактически обстоятелства,касационният състав намира,че наказанието на подсъдимия определено при условията на чл.58”а” вр.с чл.55 НК не е явно несправедливо.Наложено е в пределите на закона и е съобразено с целите на чл.36 НК.Основание за намаляване на наказанието не е налице. Присъдата е законосъобразна и в гражданско осъдителната й част.Претърпените от пострадалата болки и страдания в резултат на деянието на подсъдимия –хирургична интервенция,възстановяване,психическата травма от извършеното правилно са отчетени от съда.В този смисъл,като е уважил гражданския иск в пълния му размер,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.52 ЗЗД. С оглед на горните мотиви,въззивната присъда като правилна,законосъобразна и справедлива,следва да се остави в сила,поради което и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 117 от 02.05.2011г. постановена от Великотърновския апелативен съд по внохд № 109/2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: