Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр. София, 13 декември 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Калин Софиянски от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 906 по описа за 2018г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице С. Г. С. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 13/2018г., по описа на Монтански окръжен съд, по което е постановена осъдителна присъда от 16.05.2018г. Претендира се несправедливо осъждане и незаконен разпит в досъдебната фаза. Осъждането било задочно, без да може С. да се защитава адекватно. Посочва,че по времето, когато е било осъден, се е намирал в Германия и не е бил редовно призован. Иска разглеждане на делото в негово присъствие. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. Посочва, че на С. е предявено обвинение на 20.10.2017г., последвано от кратък разпит. Процесуалните действия са извършени в негово присъствие без защитник и според прокурора разследването не е било предявено на дееца, тъй като той е пожелал да не се възползва от това си право. Съдът от първата инстанция бил положил всички усилия да призове осъденото лице, но това е било безуспешно, тъй като то е напуснало местоживеенето си, без да посочи адрес. Според прокурора по този начин осъденото лице се е укрило и недвусмислено е заявило отказ от правото си на лично участие в производството. Осъденото лице се явява, представлява се от защитник, който пледира, че направеното искане е основателно, тъй като С. не е бил редовно призован и моли да се уважи. Посочва, че осъденото лице, подсъдим тогава, е бил в Германия, като ход по същество е даден в негово отсъствие. Счита, че е налице законовото основание, което позволява на осъденото лице да поиска възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденото лице в лична защита се позовава на действия на разследващия полицай и не отговаряло н истината, че му била изпратена призовка. Последен заявява, че няма такава призовка. При последната си дума осъденото лице иска да му се отмени присъдата и да му се намали наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. На С. Г. С. на 20.10.2017г. е повдигнато обвинение за извършено при условията на продължавано престъпление по чл.255, ал.3 , вр.ал.1, т.1-ва вр.чл.26, ал.1 от НК. То е предявено на 03.01.2018г., едновременно с това му е била взета и мярка за неотклонение „Подписка“. В самия протокол за следственото действие е посочено, че обвиняемият се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Веднага след това е последвал разпит на обвиняем. В него С. е заявил, че не желае да ползва защита от адвокат и че не дължи на държавата пари, след като нямал и един ден трудов стаж. Ако държавата искала да си прибере дължимите суми, то обвиняемият е предложил тя да си вземе колите и всяка движима и недвижима негова собственост. Не се е признал за виновен и е заявил, че не желае да се запознава с материалите по разследването. Обвинението е внесено в ОС-Монтана на 30.01.2018г. Разпоредителното заседание по делото е насрочено за 30.03.2018г. Към 21.03.2018г. е получен отговор от ОДМВР-Монтана, че разполагат с данни, че подс.С. е напуснал пределите на страната на 23.02.2018г. От призоваването по местоживеенето на дееца, посочено и в постановлението, с което му е предявено надлежното обвинение – [населено място] [улица], освен че е било безрезултатно, се е установило, че подсъдимият се намира в чужбина. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269, ал.4, т.3 и т.4,б.“а“ от НПК на 30.03.2018г., като след решаване на въпросите по разпоредителното заседание е насрочил ново съдебно заседание за 30.04.2018г. В това заседание на подсъдимият е бил назначен служебен защитник. Освен него е проведено такова и на 15.05.2018г., като на 16.05.2018г. е постановена осъдителна присъда по предявеното обвинение и на дееца му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, с конфискация на изрично изброени моторни превозни средства. Деецът е признат за невинен да е извършил престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1, т.1 вр.чл.26, ал.1 от НК за периода 11.07.2013г. до 10.09.2013г. Признат е за виновен в извършване и на второ деяние по чл.255, ал.1, т.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба от 1000 лв. Деецът е оправдан по това обвинение за периода от 05.11.2014г. до 04.01.2015г. Приложен е чл.23, ал.1 от НК, като е определено за изтърпяване наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим, с присъединени глобата в размер на 1000 лв., както и посочената конфискация. Подс.С. е осъден по предявения от [община] граждански иск, както и да заплати направените по делото разноски. Присъдата не е било обжалвана или протестирана, и е влязла в законна сила на 01.06.2018г. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем и с вземането на мярка за неотклонение „Подписка“. По делото той е посочил постоянен адрес в [населено място], [улица], където не е намерен. Установено е, че е напуснал страната и се установил в Германия, което и самото осъдено лице потвърждава. За това напускане на страната и промяна на местоживеенето е бил задължен да уведоми органите на държавното обвинение или съда, което не е сторил. При разглеждане на делото са били налице всички предпоставки по чл.269, ал.3, т.1 от НПК, които са послужили на съда от първата инстанция като процесуално основание за провеждане на производството в отсъствие на подсъдимия С.. Касационният състав приема процесуалното поведение на осъденото лице като укриване, което осъществява заложените в нормата на чл.423, ал.1, изр.1-во от НПК критерии. Именно неговото поведение – при определена мярка за неотклонение напускане на местоживеенето си за продължителен период от време, без затова да уведоми органите на досъдебното производство или съда, е била причината процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да не може да се изпълни. Възраженията относно начина на провеждане на разпит по време на досъдебното производство (макар че твърдяните нарушения не се откриват така или иначе) не следва да се разглеждат в това производство, а само на плоскостта на процедура по чл.424, ал.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК. С оглед изложеното, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице С. Г. С. за възобновяване на НОХД № 13/2018г., по описа на Монтански окръжен съд, по което е постановена осъдителна присъда от 16.05.2018г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: