Р Е Ш Е Н И Е №35 гр. София, 11 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 50 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производството по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по жалба на адв.В. Ч., в качеството му на повереник на частния тъжител А. М., против въззивна присъда № 32/19.11.2015 г. постановена по внчхд № 481/2015 г. по описа на Окръжен съд - Враца. В жалбата на адв.Ч. изрично е посочено като касационно основание единствено нарушение на закона, като е изразено желанието му да бъдат кредитирани показанията на оформилата се една група от свидетели пред заявеното от останалите. Посочено е, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен обоснован извод за извършено от подсъдимия престъпление. Претендира се обжалваната присъда да бъде отменена изцяло като необоснована, неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят – частния тъжител и граждански ищец А. М., поддържа депозираната жалба и моли присъдата да бъде отменена и делото да се гледа отново. Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена по изложените в нея съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 51/23.07.2015 г., постановена от Районен съд - Враца по нчхд № 1466/2014 г. подсъдимият Н. К. Н. е признат за виновен в това, че на 05.09.2014 г. в [населено място], в открито съдебно заседание по гр.д. № 2807/2014 г. на РС – Враца, публично и в нейно присъствие е обидил А. М. чрез изразите „Остави я тази циганка. Тя е неграмотна, не знае да чете и пише, какво счетоводство му води“, с които изрази е унизил честта и достойнството й – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК Н. е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв..С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата М. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 5 000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителката и сумата от 730 лв. разноски по производството, 50 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск и 12 лв. такса за образуване на делото. По жалба на подсъдимия Н. Н. е образувано внчхд № 481/2015 г. по описа на Окръжен съд - Враца. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334т.2 вр. с чл.336 ал.1 т.3 от НПК е отменена първонистанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимият Н. е признат за невинен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК. С въззивната присъда е отхвърлен изцяло предявеният от частната тъжителка граждански иск като неоснователен, като М. е осъдена да заплати на подсъдимия 1 100 лв. разноски по делото. Възпроизведените в жалбата доводи по-скоро биха могли да бъдат отнесени към претендирана необоснованост на атакувания съдебен акт, което обаче не е сред касационните основания, визирани в чл.348 ал.1 от НПК. С оглед посоченото в жалбата, следва да се отбележи, че изложените мотиви към въззиваната присъда съдържат изключително мотивирана аргументация относно причините довели до невъзможност да бъде възприета тезата на частната тъжителка за извършено от страна на подсъдимия спрямо нея престъпление. В този смисъл несъгласието на М., изразено в случая чрез защитника й, с така установените по делото факти и обстоятелства, не сочи на неправилно приложение на материалния закон. Следствие на направения задълбочен анализ на доказателства, при липсата на каквито и да било възведени от касатора процесуални нарушения, второинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че показанията на свидетелите С. С. и К. И. не следва да бъдат кредитирани, тъй като те са изолирани от останалия събран по делото доказатествен материал, а и заявеното от всеки един от двамата е взаимно противоречиво относно обстоятелството къде се е намирала тъжителката към момента на отправяне на обидните думи и изрази. Действително трудно би могло да се приеме, че единствените, които отчетливо и ясно са чули отправянето на обиди от подсъдимия спрямо тъжителката са мъжът, с когото М. живее повече от десет години на съпружески начала, като от съжителството си имат две деца и трактористът, който работи в [фирма], собственост на св.С.. Твърдените обиди не са чути не само от останалите разпитани по делото свидетели, включително от председателя на съдебния състав и от съдебния секретар, участвали в проведеното публично съдебно заседание по гр.д. 2807/2014 г., но и от пълномощника на ответника С. – адв. Р. Т.. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимия е извършено от Н. при това виновно, поради което той да бъде осъден по повдигнатото му обвинение. С оглед на гореизложеното напълно обоснован се явява изводът на въззивния състав, че в случая не са налице достатъчни по обем и категоричност доказателства, които да водят до единствен възможен и необорим извод, че подсъдимият Н. на посоченото в тъжбата време и място е отправил по адрес на тъжителката твърдените от нея обидни думи и изрази. По изложените съображения касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 32/19.11.2015 г. постановена по внчхд № 481/2015 г. по описа на Окръжен съд - Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: