РЕШЕНИЕ № 238 С., 17.07.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1081 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Т. Й. от [населено място] срещу решение №180 от 14.07.11 г. по гр.д.№191/10г. на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.109 от ЗС за премахване на лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3, намираща се в североизточния край на имот с идентификатор 77195.740.50 по кадастралната карта на [населено място]. Позовава се на обстоятелството, че тази лятна кухня е изградена върху улица-тупик, която неправилно е била заснета в кадастралната карта като част от поземления имот на ответниците. Ответниците в производството С. М. и Т. М. оспорват жалбата. Твърдят, че лятната кухня е построена още през 1964г. и представлява търпим строеж, както е посочено и в издаденото от общината удостоверение за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ. Считат, че тя не пречи по никакъв начин на възможността на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху съседния недвижим имот. С определение №170 от 05.03.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за значението на актовете на администрацията и в частност - на удостоверението за търпимост на незаконен строеж в производството по чл.109 ЗС. По този въпрос настоящият състав приема следното: В мотивите на TP №31/1984г. на ОСГК на ВС е прието, че в производството по чл.109 от ЗС гражданският съд има правомощието да преценява действителността и обвързващото значение на констатациите на техническите органи в издадените от тях констативни и санкционни актове и предписания по повод строителството на процесиите сгради. Съдът може да извършва и инцидентна преценка за валидност на административните актове във връзка със строителството /разрешения за строеж и други строителни книжа/, включително и за съответствието им със съществените изисквания на материалния и процесуалния закон, без да може да ги изменя или отменя с решението си. С други думи - при разрешаването на въпроса дали един строеж е законен и дали представлява пречка за ищеца да упражнява правото на собственост върху своя имот гражданският съд има правомощието и следва във всички случаи да преценява валидността и обвързващото значение на актовете на техническата администрация, свързани със спора. Обратно - в обжалваното в настоящото производство решение един такъв акт - удостоверение за търпимост на процесната лятна кухня е възприет безкритично и е поставен в основата на постановеното решение по чл.109 ЗС, без съдът да съпостави констатациите му с данните по делото и да извърши проверка доколко действително строежът е търпим и дали той не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху съседния имот. Настоящият състав приема за правилна практиката в посоченото TP №31/1984г. на ОСГК на ВС по изложените в него съображения, които се споделят от състава. Това тълкувателно решение следва да се прилага и при действието на ЗУТ, тъй като по разглежданите в него въпроси няма промяна в законодателната уредба. Когато в производство по чл. 109 ЗС се представи удостоверение за търпимост по §16 ПЗР на ЗУТ, което по своята правна природа е сходно с констативните актове, издавани във връзка с прилагането на чл.160 З. /отм./, то не може да послужи като безусловно основание за запазването на строежа и съответно - за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС. Когато по делото има спор дали строежът действително е търпим и дали той представлява пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца, гражданският съд следва да провери констатаците на това удостоверение. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Хасковския окръжен съд, след частична отмяна на решение №48 от 27.01. Юг. по гр.д.№1110/09г. на Хасковския районен съд, е отхвърлил предявения от И. Т. Й. срещу С. М. М. и Т. А. М. иск по чл.109 ЗС за премахване на лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3, намираща се в североизточния край на имот с идентификатор 77195.740.50 по кадастралната карта на [населено място]. Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти - ищецът И. Й. е собственик на имот с идентификатор 77195.740.51, а ответниците С. М. и Т. А. - на имот с идентификатор 77195.740.50. Процесната лятна кухня, чието събаряне се иска, е построена на границата между двата имота, върху подпорна стена, която ги разделя. След обсъждане на свидетелските показания по делото и данните по кадастралния план от 1977г. съдът е приел, че постройката съществува още от 1964г., като при извършеното впоследствие преустройство не е събаряна стената, изградена на границата с имота на ищеца, която съществува в първоначалния си вид. Постройката е търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, както е прието и в издаденото от общината удостоверение за търпимост. Тя с нищо не пречи на ищеца Й. да упражнява правото си на собственост върху съседния имот. Отчетено е и обстоятелството, че допреди шест години в имота на ищеца е имало временна постройка, долепена до лятната кухня. Самата лятна кухня не навлиза в имота на ищеца, като този извод почива на обстоятелството, че тя лежи върху подпорна стена, която е нанесена като кадастрална граница между двата имота. Прието е за ирелевантно обстоятелството, че съгласно З. на [населено място] от 1977г лятната кухня попада върху улица-тупик и едва с кадастралната карта на града от 2006г. тази улица е включена в имота на ответниците. Решението е неправилно. Няма спор между страните, а и от скицата на стр.55 от първоинстанционното производство се установява, че по плана на [населено място] от 1957г. между имота на ищеца и имота на ответниците има проектирана улица-тупик, която представлява лице на парцела на ответниците. Към този момент върху улицата не е имало никаква сграда. Едва през 1964г. върху тази улица, на границата с имота на ищеца, е построена стопанска постройка, преустроена впоследствие в процесната лятна кухня, без промяна на външните очертания на сградата. На 07.07.2008г. главният архитект на [община] е издал удостоверение за търпимост на лятната кухня. Позовал се е на нотариално заверена декларация на ответниците, че сградата е построена през 1964г., както и на З. от 1977г. и на кадастралната карта, според която улица-тупик не съществува, а тя е част от имота на ответниците. Прието е, че се касае за временен търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, вр. чл.50, т.1,б."г" ЗУТ. Настоящият състав приема, че това удостоверение е издадено в „нетърпимо несъответствие на материалния закон" по смисъла на TP №31/1984г. на ОСГК на ВС. Възможността за запазване на определена категория незаконни строежи и придаването им на статут на търпимост е предвидена в §16, ал.1, ал.2 и ал.З от ПЗР на ЗУТ. Съгласно §16, ал.1 строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Дори и без извършеното преустройство, спорната сграда не представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като не е била допустима нито по плана от 1957г., действал към момента на построяването и, нито по сега действащия план от 1977г. По З. на [населено място] от 1957г. част от дворното място на ответниците е отредено за улица-тупик, която представлява лице на техния парцел. По отношение на това място, включено в улицата, планът има непосредствено отчуждително действие, тъй като законът не предвижда обезщетяване на собствениците. Съгласно §78, ал.1 ППЗПИНМ, при отчуждаване на места на частни лица за улици и булеварди всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 м. пред лицето на отредения му парцел. Процесната сграда е построена през 1964г. именно върху такова място, отредено за улица, за което не се е предвиждало обезщетяване на собствениците и по отношение на което отчуждаването настъпва по силата на плана. Затова извършеният през 1964г. строеж е бил недопустим от гледна точка на действащия към този момент градоустройствен план, тъй като попада върху проектирана улица. Строежът не е допустим и от гледна точка на сега действащия план, а именно - З. на [населено място] от 1977г. Видно от данните по делото, улицата-тупик е била прокарана, макар и не в точните граници, предвидени в плана от 1957г. Налице е фактическо прилагане на плана, макар и без обезщетяване на собствениците на съседните имоти, които доброволно са освободили част от тях, за да могат ответниците да достигат до своя имот. Това е видно и от последващия план от 1977г., в който освободените части са нанесени. По този план улицата е запазена. Спорната сграда попада върху тази улица и следователно няма как тя да бъде допустим строеж по смисъла на §16, ал.1 ПЗР на ЗУТ. В действащата кадастрална карта на [населено място] улицата-тупик неправилно е заснета като част от имота на ответниците. Тази карта обаче не отговаря на действителните им права и не следва да бъде отчитана при преценката по §16, ал.1 ПЗР на ЗУТ. Обстоятелството, че ответниците са считали тази улица за част от техния имот и са заплащали данъци върху по-голяма площ от притежаваната не ги прави собственици, тъй като за тях липсва придобивно основание по отношение на площта на приобщената към имота им част от улицата-тупик. От друга страна, без такава улица, техният УПИ няма да отговаря на изискването на чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ за осигуряване на минимален размер на лице към улица. От гледна точка на спора по чл.109 ЗС процесната сграда представлява пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост върху съседния имот с идентификатор 77195.740.51. Улицата-тупик граничи с имота на ищеца и той няма достъп до своя имот по протежение на цялата улица, тъй като процесната сграда му пречи за това. Едно от обстоятелствата, изтъкнати от него в уточняващата му молбата 16.09.09г. /лист 89/ е невъзможността да ползва улицата за достъп до проектиран от него строеж в дъното на имота му. Като се има предвид и обстоятелството, че тази сграда е незаконна и не са налице условията по §16, ал.1 ПЗР на ЗУТ за запазването и, предявеният иск по чл.109 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №180 от 14.07.11г. по гр.д.№191/10г. на Хасковския окръжен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от И. Т. Й. срещу С. М. М. и Т. А. М. иск по чл.109 от ЗС за премахване на лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3 по кадастралната карта на [населено място] и вместо него постановява: ОСЪЖДА С. М. М. и Т. А. М., двамата от [населено място], [улица], да премахнат на основание чл.109 ЗС незаконно изградената от тях лятна кухня с идентификатор 77195.740.50.3, находяща се в североизточната част на идентификатор 77195.740.50 по кадастралната карта на [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: