О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 250 гр.София, 26.05.2016 г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2021 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 1472 от 25.11.2015 г., постановено по ч..гр.д. № 848/2015 г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено разпореждане № 13406 от 02.10.2015 г., постановено по гр.д. № 6181/2014 г. на Русенския районен съд, за отхвърляне на молбата за изменение на постановеното по същото дело определение № 1472 от 25.11.2015 г. в частта за разноските по чл. 248 ГПК. С последното определение съдът е прекратил производството по делото поради извършен от ищеца Е. С. П. отказ от иска и оставил без уважение направеното от ответника [фирма] искане за присъждане на разноски. Недоволен от постановеното определение е жалбоподателят [фирма], действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. А., който го обжалва в срок по съображения за незаконосъобразност. В жалбата се сочи, че като е оставил в сила разпореждането на РС Русе и по този начин не е присъдил разноски в полза на ответника – сега жалбоподател, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е отчел факта, че от страна на ответника са реализирани действия за процесуална защита, както и че разноските се дължат и при прекратяване на производството. Поддържа се, че съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на процеса. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата – Е. С. П., редовно уведомен, не изразява становище в срок. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния следва да се допусне. С обжалваното определение Русенският окръжен съд е приел, че искането на ответника в главното производство [фирма] за присъждане на разноски, сторени пред първа инстанция за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Прието е, че в случая не е доказано по делото претендираните разноски да са реално извършени. Освен това, макар разноски да се дължат и при прекратяване на делото съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК, то прекратяването в случая не е последица от процесуалното поведение на ответника. Според съда, ответникът по своя преценка и без осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК е депозирал становище за възобновяване на делото, което съдът е щял да извърши служебно при отпадане на пречките за движение на делото съобразно чл. 230 ГПК. За ирелевантно е прието обстоятелството, че в молбата за възобновяване ответникът е взел становище по иска, след като това е направено преди срока за отговор. При тези съображения въззивният съд е потвърдил постановеното от Русенския районен съд разпореждане, с което искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред първа инстанция е оставено без уважение. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправни въпроси, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На първо място се пита: „Ако юрисконсултът на ответника е извършил от негово име процесуални действия по делото, като е депозирал становище по основателността на иска в писмен отговор на исковата молба и е извършил други процесуални действия в защита на ответника (обжалване на определение за спиране на делото, подаване на молба за възобновяване на делото и др.), следва ли ищецът да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК в случай на прекратяване на делото?“ Формулиран е и въпросът: „Има ли процесуални действия, за които на юрисконсулта се дължи юрисконсултско възнаграждение и такива, за които на юрисконсулта не се дължи юрисконсултско възнаграждение, в случаите на процесуално представителство, осъществявано от него по граждански дела?“. Настоящият състав намира, че по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като те нямат обуславящо значение за изхода на делото, поради което не представляват визираното от разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК общо основание за допускане на касационно обжалване Основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице по третия поставен от жалбоподателя въпрос: „Следва ли ответникът да докаже реално платено възнаграждение на представляващия го по делото юрисконсулт, за да бъде осъден ищеца да заплати адвокатско възнаграждение на ответника по на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК в случай на прекратяване на делото, по което юрисконсултът е извършил процесуални действия в защита на ответника?“ Като е отхвърлил претенцията за разноски на ответника по иска по съображения, че същите не са доказани, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в цитираното от жалбоподателя определение № 259 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 193/2012 г. ВКС, II г.о., според което, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС, поради което посоченото разрешение се споделя и от настоящия състав. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос постановеното от Русенския окръжен съд определение е неправилно и следва да бъде отменено. В нарушение на процесуалния закон и установената съдебна практика съдът е приел, че за да се присъдят разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение в полза на страната, защитавана от юрисконсулт, разноските следва да са реално извършени и да са представени доказателства за това по делото. Изискването за доказването на разноските е неприложимо спрямо юрисконсултските възнаграждения, тъй като последните представляват разход на страната, който тя реализира в рамките на трудовото правоотношение със съответното лице – процесуален представител по делото. Неправилно е и изразеното от въззивния съд становище, че подаденият от ответника по делото и сега жалбоподател – [фирма], отговор на исковата молба е преждевременен и поради това не може да бъде ценен като процесуално действие, разноските за което следва да бъдат възмездени. Образуваното исково производство има двустранен характер, докато то не е приключило със своя естествен завършек, а именно с решение по съществото на делото или не е прекратено поради процесуални пречки за развитието му, страните по него са ангажирани от правния спор и имат интерес да осъществяват активни действия за защита на субективните права, които са предмет на делото. Въпросите за това дали съответното процесуално действие за защита интересите на страната е било необходимо, сложно и какъв е приносът им за резултата по делото могат да се изследват само в контекста на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното, постановеното от Русенския окръжен съд определение следва да бъде отменено, а поисканите с молба вх. № 25941 от 15.06.2015 г., инкорпорираща в себе си и отговор на искова молба, разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 и ал. 4 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца Е. С. П. в поискания размер от 350 лв. Предвид изложените съображения, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1472 от 25.11.2015 г., постановено по ч. гр.д. № 848/2015 г. по описа на Окръжен съд Русе. ОТМЕНЯ определение № 1472 от 25.11.2015 г., постановено по ч. гр.д. № 848/2015 г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено разпореждане № 13406 от 02.10.2015 г., постановено по гр.д. № 6181/2014 г. на Русенския районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Е. С. П., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 350 лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени пред първа инстанция по гр.д. № 6181/2014 г. по описа на Районен съд Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: