Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 544


София, 20.07.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА


изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4622/2019 год.

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К.К.- пълномощник на П. Б. И. и Е. И. И., против решение № 170/ 23.04.2019 год. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по в.гр.д.№ 869/2018 год.,с което е отменено решение № 91/ 08.06.2018 гос. по гр.д.695/2017 год. на Районен съд - Свищов,в частта,с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД и чл.33,ал.2 ЗС предявени от С. Д. П. против П. Б. И. и Е. И. И. и исковете са уважени.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т. 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 и ал.2 ГПК .По материалноправния въпрос – „Допустимо ли е фактическа обстановка,описана в мотивите на съдебното решение като отговаряща на състава на основанието за нищожност“заобикаляне на закона“ по смисъла на чл.26,ал.1,пр.2 ЗЗД да бъде подвеждана под правната квалификация на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД – накърняване на добрите нрави и какво е съотношението между двете норми – катко общ към специален текст или друго“ се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК,тъй като е в противоречие с ТР № 5/2012 год. на ОСГК на ВКС.По въпросите – „Налице ли е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД в случаите,когато мотивите на извършване на дарение са свързани не с реално,а единствено с евентуално възпрепятстване на трето лице спрямо атакуваното дарение да упражни свои права по съдебен ред“ и „Налице ли е основание за уважаване на иска по чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД във вр.чл.226,ал.3 ЗЗД в случаите,когато от свидетелските показания по делото могат да бъдат извлечени аргументи в полза на подобен извод,но са налице аргументи в посока наличие на дарствено намерение,каквито са налице в останалите свидетелски показания и ако има мотиви и в двете посоки,какво трябва да е тяхното съотношение“ се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК,тъй като е в противоречие с решение по гр.д.№ 2293/2015 г.,ІІІ г.о. на ВКС.По процесуалноправния въпрос – допустимо ли е доказването на момента на узнаване от страна на съсобственика,предявяващ иск по чл.33,ал.2 ЗС да бъде доказван със свидетелски показания,при условие,че има обективни данни установяващи категорично точния момент момент на прехвърлителната сделка се сочи основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответната страна С. Д. П. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, с който изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела, че по иска с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД е установено по категоричен начин мотивът на извършване на дарението – даряващият да осуети възможността на едно трето лице за сделката да реализира свои права по отношение на дарения имот.Приел е,че с оглед изхода на установителния иск за нищожност на дарението,искът с правно основание чл.33,ал.2 ЗС е основателен ,тъй като е предявен в посочения 2-месечен законов срок и на ищцата не е предложено изкупуване на идеална част от имота от страна на И..
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт,с оглед проверка редовността на исковата молба.
Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 20,97 лв. за касационно разглеждане на делото
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 170/ 23.04.2019 год. на Окръжен съд – Велико Търново, постановено по в.гр.д.№ 869/2018 год.

УКАЗВА на касаторите – П. Б. И. и Е. И. И. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 20,97 лв. и в същия срок да представят вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.

При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: