Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. София, 11 април 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през 2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 53 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. В. – защитник на подсъдимия Д. П. срещу въззивна присъда № 260005 от 30.03.2021 г., постановена по ВНОХД № 491/2020 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил. Присъдата е оспорена с твърдение за допуснати при постановяването й съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Заявена е с жалбата подкрепа по отношение на приетите от съдилищата за установени по делото фактически положения, както и относно заключението на първостепенния съд за несъставомерност на деянието по чл. 325 НК. Твърди се, че поведението на подсъдимия е било насочено към личността на персонала, обслужвал бензиностанцията по времето на инкриминираните събития, а впоследствие и към служителите на полицията, като е целял да им попречи да изпълнят служебните си задължения, а не е било демонстрация на неуважение към обществото и не е било възприето като такова от присъствалите на мястото граждани. С тези аргументи е направено искане за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 325 НК или за връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение към жалбата, депозирано в срока по чл. 351, ал. 4 НПК защитникът е заявил претенция за неправилен, превратен и нецялостен анализ на доказателствата от страна на КОС, изискващ отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно въззивно разглеждане от друг състав. В съдебното заседание пред настоящия състав на ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея, изложените в тях съображения и направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивната присъда в сила като правилна, законосъобразна и обоснована от доказателствата по делото. Подсъдимият, редовно призован за датата и часа на съдебното заседание, не взема лично участие в него. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 25 от 25.03.2019 г., постановена по НОХД № 1731/2017 г. състав на Дупнишкия районен съд е признал подсъдимия Д. Х. П. за невиновен в това, че на 16.04.2017 г. в [населено място], на бензиностанция /име/ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 16.04.2017 г., около 06:00 часа в двора на РУ – [населено място] причинил лека телесна повреда (изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето) на полицейски орган – мл. автоконтрольор Г. В. К. по повод изпълнение на службата му, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на осн. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК и му е наложил административно наказание – глоба в размер на 1000 лева. С тази присъда подсъдимият П. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Г. К. обезщетение за понесените неимуществени вреди от престъплението по чл. 131 НК в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като в останалата му част и до пълния заявен размер от 5000 лева искът е бил отхвърлен. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189 ,ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените по воденето му разноски, както и разноските по него, направени от гражданския ищец. С присъда № 2 от 12.02.2020 г., постановена по ВНОХД № 300/2019 г., състав на Кюстендилския окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подс. П. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, както и в частта, с която е освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл. 131 НК и му е наложено административно наказание, като го е признал за виновен по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК е определил наказание от една година лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания и е определил едно общо наказание в размера на най-тежкото сред тях, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. В останалата й част присъдата на първостепенния съд е била потвърдена. В рамките на иницииран от защитника на подсъдимия касационен контрол и с решение № 114 от 23.09.2020 г. по к.н.д. № 403/2020 г. ВКС, І н.о. е отменил въззивната присъда поради допуснат при въззивното разглеждане на делото съществен процесуален порок и е върнал същото за повторното му разглеждане от друг състав на този съд. В рамките на новообразуваното пред Кюстендилския окръжен съд въззивно производство и с оспорената понастоящем въззивна присъда резултатът от предходно осъществената въззивна проверка е повторен. Жалбата срещу този въззивен акт е неоснователна. Икономично поднесеното възражение за съществен процесуален порок в дейността на въззивния съд и свеждането на ползващата го аргументация единствено до твърдението за неправилен, превратен и нецялостен анализ и оценка на доказателствата от въззивния съд позволяват единствено да се каже, че въззивната присъда съдържа достатъчно мотивиран отговор на всеки от въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК и представлява законосъобразен финал на пълноценно извършено контролно изследване от гледище на правомощията на втората инстанция по чл. 334 НПК. Еднозначното решение на въззивния съд за достатъчна доказаност и достоверна установеност на приетите фактически положения е формулирано при отсъствие на нарушения на правилата за изграждане на вътрешното убеждение на съда. Спазени са в това отношение процесуалните императиви за ползване единствено на валидно събраните доказателства, за интерпретиране на същите съобразно с действителното им съдържание и за изследване на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като не се допуска игнориране, неоправдано фаворизиране или подценяване на доказателства. Изпълнявайки задълженията си за цялостна проверка на контролирания акт, този съд е възприел както извършения от първата инстанция доказателствен анализ, така и основаните на него фактически изводи, срещу които при въззивното обжалване не са били противопоставени защитни възражения от страна на подсъдимия и адв. В., като единствено е конкретизирал част от тях в рамките на обвинението. В допълнение, със собствени аргументи съставът на окръжния съд е отрекъл възможността обясненията на подсъдимия и предназначените да ги подкрепят показания на свидетелите В., И., П. и В. в определени техни части да бъдат ползвани за достоверно установяване на фактите, като е съпоставил съдържанието им с това на противостоящата им група доказателствени източници и е извършил преценка за тяхната съгласуваност. Така е обосновал подкрепящият преценката на първостепенния съд извод, че обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели нямат качествата, за да бъдат ползвани като надежден доказателствен източник при установяването на фактите относно точното съдържание на конфликтната ситуация и не генерират информация, противопоставима на съобщеното от разпитаните по делото полицейски служители и свидетелките С. и К.. Всъщност, макар в касационната жалба да се твърди, че въззивният съд е преценявал превратно съдържанието на доказателства, че е игнорирал доказателства или части от такива, не са посочени конкретно онези от наличните по делото доказателства, по отношение на които така твърдяните нередности съществуват. Същевременно защитникът изрично е заявил мнение, че фактите са вярно установени от въззивния съд. А тези факти включват констатация, че в процесната нощ при посещението на обслужвания от С. и К. търговски обект, който не е бил питейно заведение, нито заведение за хранене и след около едночасов престой в него и консумация на алкохол подсъдимият и компанията му са станали шумни, свадливи, като най-активен в това отношение е бил подсъдимият, който започнал да отправя към персонала заядливи реплики с арогантен и агресивен тон, привличайки вниманието и на останалите посетители в обекта, а след това и да ругае К. и С., да отправя към тях с висок глас оскърбителни квалификации, както и предизвикателни реплики към посетители в обекта. Арогантното и нападателно негово поведение продължило и след пристигането на мястото на повикания полицейски екип, като се насочило към полицейските служители, към които П. започнал да адресира обиди и заядливи реплики, отказвайки при това да се подчини на отправените му от тях предупреждения и разпореждания, крещейки срещу тях. Поведението му мотивирало полицейския екип да поиска съдействие от свои колеги, като със съдействието на пристигналите на мястото допълнителни два полицейски екипа подсъдимият е бил качен в служебен автомобил и откаран в сградата на полицейското управление, след това в ЦСМП /населено място/ и върнат обратно в РУ на МВР Дупница. Там агресивното му поведение продължило, като безпричинно нанесъл удар с крак в корема на пристигащият на работното си място свид. Г. К., наричайки го, както преди това и колегите му, „мишка“. В рамките на вярно установените фактически положения въззивният съд е приложил материалния закон правилно. Налице са необходимите обективни условия, за да се квалифицира поведението на подсъдимия като хулиганство по смисъла на чл. 325 НК, като се имат предвид съдържанието на проявата, нейната насоченост и начина на извършването й, както и мястото, на което е реализирана, а именно в обществено заведение в присъствието на работещите там, както и на други граждани. Непредизвиканото нападателно и язвително негово поведение към напълно непознати му граждани и служители на полицията, отправянето на оскърбителни квалификации и нецензурни изрази към тях, арогантния и агресивен тон на говоренето му, предизвикателното му поведение към посетители в търговския обект, буйството му пред служителите на полицията, безпричинното нанасяне на удар върху един от тях съдържат очевидна, демонстративна непристойност и представляват манифестация на презрително отношение както въобще към достойнството на другите, доколкото лицата, с които е влязъл в директен конфликт са му били напълно непознати, така и към органите на реда в страната и към общоприетите правила за поведение и порядък в обществото, предназначени да осигурят спокойно съществуване на гражданите в него. В поведението му не е имало личен мотив, провокиран от отношението към него на служителките в търговския обект, както се настоява в жалбата. Преди всичко невъзможността на К. и С. да осигурят желаната от подсъдимия и компанията му готвена храна, каквато не се е предлагала в търговския обект, както и отказа им да нарушат служебните си задължения като се ангажират с лично обслужване на П. и изпълнение на поръчките му, след като такова взаимодействие с клиента организацията в обекта на самообслужване не е предполагала, не са проява на лично отношение към него, провокирала невъздържана негова реакция единствено и само към тях самите. Красноречив показател за това, че грубото и вулгарно поведение на подсъдимия е било насочено не само към личността на двете служителки в търговския обект е фактът, че то не е било преустановено при намесата на органите на полицията, а се е прехвърлило върху тях, наложило е намесата и на втори полицейски екип, продължило е и при отвеждането на П. в сградата на полицейското управление. Касае се за типично хулиганско поведение, изпълващо обективните и субективните характеристики на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, като е без правно значение как сина на подсъдимия и придружавалите го в процесната нощ негови приятели са интерпретирали това поведение, настоявайки, че в него не е имало нищо смущаващо и непристойно. Обосновано от доказателствата и в съответствие със закона престъплението е квалифицирано по чл. 325, ал. 2 НК, като е утвърдена обвинителната претенция за съпровождане на деянието със съпротива срещу орган на властта. С оглед на така констатираното отсъствие на претендираните касационни основания при постановяването на оспорената въззивна присъда и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260005 от 30.03.2021 г., постановена по ВНОХД № 491/2020 г. на Окръжен съд –гр. Кюстендил. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.