Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр. София, 02.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Р.Виденова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 1029 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Е. Г. Г. против решение № 72/22.03.2013 г. по внохд № 62/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Според касатора двете предходни инстанции са постановили актовете си на базата на единствен доказателствен източник - показанията на свидетелката М. /защитата греши, тъй като името на свидетелката е М./, като при това са отклонили искания за събиране на други доказателства. С този аргумент се настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Гражданският ищец и частен обвинител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът пледира за нейното отхвърляне. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр.Кюстендил с присъда № 34 от 20.11.2012 г. по нохд № 205/2012 г.признал подсъдимия Е. Г. Г. за виновен в това, че на 26.08.2011 г.в гр.Р. отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 1750 лева от владението на С. И. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и грабежът е опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1,т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца. На основание чл. 23 и чл. 25 от НК съдът групирал така определеното наказание с наказанията три и четири години лишаване от свобода, наложени на подсъдимия с влезли в сила присъди от районните съдилища в гр.Радомир и гр.Пазарджик, като определил изтърпяване на най-тежкото от тях – седем години и шест месеца лишаване от свобода, търпими в затвор при строг режим. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на С. И. И. сумата 1725 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски и дължимите държавни такси. Софийският апелативен съд с решение № 72/22.03.2013 г. по внохд № 62/2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и анализ на доказателствения материал се опровергава от данните по делото. Въззивната инстанция извършила самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените средства, в резултат на който изградила фактическа обстановка, установяваща по категоричен и несъмнен начин обвинението срещу осъдения Г.. На първо място не е вярно твърдението, че осъдителната присъда се гради единствено върху показанията на свидетелката Н. М. – приятелка на подсъдимия. Очевидно защитата визира уличаващите подсъдимия показания, които М. дала пред съдия в рамките на досъдебното производство, тъй като пред първостепенния съд тя депозирала различна тяхна версия, целяща избягване на връзката между подсъдимия и нападението върху пострадалия. Въззивният съдебен състав подробно анализирал това противоречие и изложил убедителни съображения защо кредитира първоначалните показания на свидетелката. Той се позовал на тяхната последователност, вътрешно единство и непротиворечивост, контрастиращи с променливостта и неустойчивостта / в условията на очна ставка/ на показанията на Н. М. в хода на съдебното следствие пред Кюстендилския окръжен съд. Важно, с оглед аргументацията на касационната жалба, е да се подчертае, че показанията на М. не са единствения доказателствен източник, чрез който двете предходни инстанции стигнали до установяване на обективната истина в пределите на предмета на доказване по делото. Разказът на свидетелката за планирането и осъществяването на грабежа се допълва от показанията на пострадалия, данните от протокола за оглед, при който бил намерен описания от него флакон със спрей, употребен от нападателя, както и от протокола за доброволно предаване на телефона на жертвата. Той бил използван непосредствено след нападението със СИМ карта на свидетелката Н. М., а по-късно – оставен като залог от подсъдимия в хранителен магазин. На следващо място неоснователно е и възражението на подсъдимия,че съдът неправилно отклонил доказателствените му искания. Защитата на подсъдимия поискала повторен разпит на свидетелката М. и издирване и разпит на материално-отговорните лица от магазините , собственост на пострадалия. Апелативният съд отказал да удовлетвори и двете претенции с мотиви, които не ограничават правото на подсъдимия да сочи доказателства. Принципно съдът не е длъжен да удовлетворява всички и всякакви желания на страните за разширяване на доказателствената съвкупност. Той е ограничен от разумните граници на предмета на доказване при точно спазване на процесуалните правила за събиране на доказателства. В конкретния случай съдът правилно отказал повторен разпит на М. , като съобразил, че тя е изслушана вече два пъти, проведени са очни ставки за изясняване на противоречията в показанията й и по този начин е постигнат възможния праг на изчерпателност. Съдът не би могъл да изслуша материално-отговорните лица от магазините на пострадалия дори само поради факта, че те са неидентифицирани, а в рамките на съдебното следствие са недопустими оперативно-издирвателни действия. По-съществена обаче е констатацията, че техният разпит не би попълнил доказателствена липса, тъй като чрез него се цели установяване на факти /сумите на дневните обороти като част от отнетите вещи/, доказани с други доказателствени средства и с твърде относително значение за предмета на престъплението. В заключение, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и обсъждане на доказателствата и доказателствените средства и вътрешното му убеждение е изградено при обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/22.03.2013 г. по внохд № 62 / 2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.