Р Е Ш Е Н И Е № 16 Гр. София, 03 февруари 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря М. Иванчева и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 932/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Перник против присъда № 18/17. 09. 2020 год., постановена по в. н. о. х. д. № 136/2020 год. по описа на Окръжен съд – Перник. С протеста се атакува оправдателната част на въззивния съдебен акт. Представителят на държавното обвинение поддържа, че при постановяване на присъдата е допуснато нарушение на материалния закон. Тази теза е обоснована с доводи за игнориране показанията на свидетелите Й., Г. и Н.. Сочи се, че изводите на съда по фактите не се подкрепят от събраните доказателства. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че въззивният съд е извършил надлежен доказателствен анализ и изводите му за недоказаност на обвинението срещу подс. И. П. са обосновани и законосъобразни. Служебният защитник на подс. И. П. намира, че съдът е приложил правилно разпоредбите на чл. 116 и чл. 281, ал. 4 вр. ал. 8 от НПК и е достигнал до верен извод за отсъствие на доказателства за участие на П. в инкриминираното деяние и тъй като не са допуснати твърдените в протеста нарушения на материалния закон, пледира присъдата да бъде оставена в сила. Подс. И. П. не участва лично в производството пред касационната инстанция. В писмено становище сочи, че в протеста не са изложени доводи за наличие на някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, а такива за необоснованост на въззивния съдебен акт. Счита, че съдът е направил законосъобразни изводи за отсъствие на доказателства, подкрепящи извънсъдебните му признания. Настоява присъдата да бъде оставена в сила. Служебният защитник на подс. С. К. пледира присъдата да бъде оставена в сила, тъй като не се установява наличие на някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Подс. К. се солидаризира с аргументите на защитника си. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 419/26. 06. 2019 год., постановена по н. о. х. д. – 1333/2018 год., Районният съд – Перник е признал подсъдимите И. Н. П. и С. Б. К. за виновни в това, че на 09.03.2018 год. в [населено място] в съучастие помежду си, като съизвършители държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – 1 500 кутии цигари „марка“ на обща стойност 7 350 лева, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъдил всеки от тях на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 7 350 лева. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за всеки от подсъдимите за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалби на подсъдимите и с присъда № 18/17. 09. 2020 год., постановена по в. н. о. х. д. № 136/2020 год., е отменен частично. С въззивната присъда Пернишкият окръжен съд е признал подс. И. П. за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Подс. С. К. е оправдана по обвинението да е извършила престъплението в съучастие с подс. П.. Протестът е допустим, тъй като е подаден от легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Преди всичко следва да се подчертае, че преобладаващата част от аргументите на държавното обвинение не са съобразени с особеностите на касационното производство и не държат сметка, че по правило върховната съдебна инстанция е съд само по правото, а не и такъв по фактите. Именно поради това законодателят не е предвидил като самостоятелно касационно основание необосноваността на проверявания съдебен акт. Тъй като твърденията в протеста, че изводите на окръжния съд по фактите не се подкрепят от събраните доказателства, по своята същност представляват доводи за необоснованост, те няма да бъдат обсъждани. На следващо място се налага уточнението, че макар прокурорът да твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, възраженията му за игнориране на свидетелските показания намират правното си основание в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото са свързани с неспазване на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на въззивната инстанция. Тези аргументи следва да бъдат обсъдени от настоящия състав, а внимателният прочит на мотивите към въззивната присъда води до извод за тяхната неоснователност. Неоснователно се поддържа, че са били игнорирани показанията на свидетелите Г., Н. и Й.. За да оправдае подс. П. по повдигнатото му обвинение, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 281, ал. 8 от НПК и чл. 116 от НПК след като е подложил на внимателен и задълбочен анализ не само обясненията на подсъдимите, но и показанията на свидетелите А., Г., Н. и Й.. Във връзка със заключението му, че е недопустимо осъдителната присъда да се основава едновременно на свидетелски показания от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 от НПК и на самопризнания, следва да се отбележи, че поначало в НПК не съществува формална забрана за това. Въпрос на конкретна преценка за всеки отделен случай е дали доказателствата са достатъчни или не за постановяване на осъдителна присъда. Независимо от изложеното крайният извод на контролираната инстанция за невъзможност подс. П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение е законосъобразен. Съдът е подложил на внимателен анализ заявеното от свид. Й. и извън вниманието му не е останало различието в твърденията му в двете фази на наказателния процес. Отчетено е, че такива за участие на И. П. в инкриминираното деяние са депозирани от свид. Й. на досъдебното производство и е съобразено, че след като разпитът му е проведен от разследващ орган и е приобщен към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, заявеното от свидетеля следва да бъде подкрепено от други доказателства, за да бъде постановена осъдителна присъда. Такива с основание не са били открити в обясненията на двамата подсъдими, които последователно са поддържали по време на съдебното следствие, че И. П. не е знаел какви са уговорките между подс. К. и свид. Й. и какво е съдържанието на трите кашона, предадени му от Й. и натоварени в автомобила на К.. Ето защо от решаващо значение за законосъобразния изход на делото са били показанията на двамата полицаи Г. и Н., а естеството на съобщената от тях информация е изисквало извършването на преценка за допустимостта им като доказателствено средство. В тази връзка следва да се отбележи, че НПК поначало не забранява разпита на полицейски служители в качеството на свидетели и позоваване на заявеното от тях като източник на доказателства, стига същите да не са участвали в извършването на действия по разследването. В случая невъзможността показанията им да обосноват осъдителна присъда произтича не от участието им в друго процесуално качество, а от обстоятелството, че наред със собствените си възприятия относно времето, мястото и начина на спиране на автомобила на подс. К. и съдържащите се в багажника му вещи те възпроизвеждат извънпроцесуални признания на подс. П.. Тези признания са направени в рамките на полицейската проверка, в момент, когато фактически е била ограничена възможността на П. за свободно придвижване, без да са му разяснени процесуалните права и последиците от неговите изявления, за да може той да направи информиран избор дали да депозира признание или не. Ето защо инкорпорирането в доказателствената съвкупност на тези изявления на подсъдимия посредством показанията на полицейските служители представлява нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и прокламираното с тази разпоредба право на справедлив процес. Тези принципни положения са били съобразени от окръжния съд, който законосъобразно е приел, че показанията на свидетелите Г. и Н. не могат да доведат до осъждане на подс. П., а тези на свид. Й. от досъдебната фаза остават изолирани и не се подкрепят от други доказателствени източници. Предвид изложеното касационната инстанция не установи да са допуснати твърдените в протеста нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 18/17. 09. 2020 год., постановена по в. н. о. х. д. № 136/2020 год. по описа на Окръжен съд – Перник. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.