О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60342 гр. София, 27.09.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1555 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „ЛЕТО ИНВЕСТ“ООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №260161 от 06.04.2021 по ч.т. дело №204/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 260762 от 14.12.2020 г. по т.д. № 176/2020 г. на ОС-Пловдив за спиране на основание чл. 229 т.4 ГПК на производството по исковете на синдика на „Кино Арена“ЕООД /н./ срещу „Кино Арена“ЕООД /н./ , С. С. М. и „Биотех пауър 2012“АД/н./ с правно основание чл.647,ал.1 , съотв. т.т. 2,6,5,4 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на Анекс№1 към договор за заем от 05.02.2018 г., сключен между „Биотех Пауър 2012“ АД /н./ , С. С. М. и „Кино Арена“ЕООД . Ответникът по ЧКЖ- синдик на „Кино Арена“ЕООД /н./ изразява писмено становище за основателността на същата . Останалите ответници по същата са депозирали становища за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, доколкото частният касатор се явява надлежно конституирано трето лице-помагач на ищеца, в законния срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение , с което е спряно производството по исковете на синдика на „Кино Арена“ЕООД /н./ срещу „Кино Арена“ЕООД /н./ , С. С. М. и „Биотех пауър 2012“АД/н./ с правно основание чл.647,ал.1 , съотв. т.т. ,2,6,5,4 ТЗ за обявяване за недействителен на Анекс№1 към договор за заем от 05.02.2018 г., сключен между „Биотех Пауър 2012“ АД /н./ , С. С. М. и „Кино Арена“ЕООД, поради наличие на висящ съдебен спор по иск на „Лето инвест“ООД , с който по реда на чл.694 ал.3 ТЗ се претендира да бъде признато за установено по отношение на „Кино Арена“ЕООД /н./ , С. С. М. и „Биотех пауър 2012“АД/н./ несъществуването на приети от синдика на „Кино Арена“ЕООД /н./ вземания на С. С. М. срещу несъстоятелния длъжник, основани на същите договор за заем от 05.02.2018 г. и Анекс№1 към него. Счетено е, че доколкото в ИМ по втория иск се излагат като основания липса на валиден договор за заем с оглед непредаване на сумата по него на заемателя и нищожност на анекса, поради привидност, то произнасянето по този иск се явява обуславящо по отношение на произнасянето по отменителните искове по чл.647 ТЗ. Този извод на съда е обоснован с характера на последните като конститутивни такива, които се предпоставят от действителността на атакуваните с тях правни сделки, а предмет на иска по чл.694 ал.3 ТЗ, с оглед изложеното в ИМ по него, е именно действителността на Анекс №1. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се основава на предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК: противоречие в отговора на правните въпроси, развити в него, с практиката на ВКС/посочени са конкретни съдебни актове/, както и евентуално-на необходимостта от тълкуване на съответните правни разпоредби, с цел точно прилагане на закона и развитие на правото. Като обуславящи изхода по спора правни въпроси са формулирани следните такива: 1. Налице ли е съотношение на преюдициалност на спора за установяване съществуването на вземане с иск по чл.694 ТЗ по отношение на отменителен такъв по чл.647 ТЗ и 2. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо/СПН/ мотивите на съдебно решение по иск по чл.694 ТЗ в частта, с която съдът се е произнесъл по валидността на правоотношение, от което произтича спорното вземане. Първият от двата въпроса е твърде общо формулиран и не съответства стриктно на произнасянето на съда, доколкото в конкретния случай, съдилищата са се позовали на това, че в случая , с иска по чл.694 ТЗ се цели установяване на несъществуването на приетото вземане, с оглед твърдяна нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД на Анекс №1 към договора за заем, предмет и на отменителния иск. В този смисъл, този въпрос не се явява обуславящ изхода по конкретния спор. Вторият въпрос отговаря на общия критерий за допускане до касация, тъй като се отнася до това дали произнасянето по отрицателния установителен иск по чл.694 за установяване несъществуването на вземане основано на процесния Анекс №1 формира сила на пресъдено нещо относно действителността на анекса, и в този смисъл би обвързало съда при произнасянето му по отменителните искове по чл.647 ТЗ с предмет същия анекс, при положение, че в ИМ по чл.694 ТЗ се твърди нищожност на същия, без изрично сезиране на съда с иск за обявяването на сделката за нищожна. По този въпрос е налице константна съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава-т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК и множество решения по чл.290 ГПК, цитирани в посоченото от касатора Р №58 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5180/15 на Първо гр.отд., в насока, че със СПН се ползва само спорното право в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, а ако страната претендира да получи решаване със СПН и на преюдициални спорове, то следва да сезира изрично съда с инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК, за което няма данни по настоящото дело. Следователно, в този случай, при произнасяне по исковете по чл.647 ТЗ съдът не би бил обвързан от произнасянето с решение по иска по чл.694 ТЗ относно това дали Анекс №1 е действителен или не, поради което и не е налице основание за спиране по чл.229 т.4 ГПК. Ето защо и така постановеното въззивно определение , с което е потвърдено определението за спиране на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК от страна на първоинстанционния съд, се явява незаконосъобразно и следва да се отмени ведно с второто, като делото се върне на първоинстанционния съд за по-нататъшно разглеждане и решаване по същество. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №260161 от 06.04.2021 по ч.т. дело №204/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 260762 от 14.12.2020 г. по т.д. № 176/2020 г. на ОС-Пловдив за спиране на основание чл. 229 т.4 ГПК на производството по исковете на синдика на „Кино Арена“ЕООД /н./ срещу „Кино Арена“ЕООД /н./ , С. С. М. и „Биотех пауър 2012“АД/н./ с правно основание чл.647,ал.1 , съотв. т.т. ,2,6,5,4 ТЗ за обявяване за недействителен на Анекс№1 към договор за заем от 05.02.2018 г., сключен между „Биотех Пауър 2012“ АД /н./ , С. С. М. и „Кино Арена“ЕООД . ОТМЕНЯ определение №260161 от 06.04.2021 по ч.т. дело №204/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 260762 от 14.12.2020 г. по т.д. № 176/2020 г. на ОС-Пловдив за спиране на основание чл. 229 т.4 ГПК. ВРЪЩА делото на ОС-Пловдив за по-нататъшно разглеждане и решаване по същество. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.