О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 387 София, 24.06.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2277 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Г. Д. Р., роден 1991г. и А. Д. Р., родена 1997г. и двамата от [населено място], общ.В. срещу решение № 80 от 09.07.2021г. по в.гр.д.№ 401/2021г. на ОС Пазарджик, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 849/2020г. на РС Пазарджик за отхвърляне на предявените срещу ЗК”Лев Инс”АД искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от по 24 000лв. за смъртта на тяхната баба А. К. Р., родена 1938г., настъпила на 02.04.2015г. при пътно произшествие от същата дата в [населено място], общ. В., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК, изразяваща се в необсъждане от въззивния съд на събраните доказателства, въз основа на които да достигне до правилния извод, че по делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и тяхната баба, загинала като пешеходка в резултат на неправомерните действия на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на л.а. „Форд Транзит”, рег. [рег.номер на МПС] , признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. Наведени са доводи, че съдилищата не са съобразили негативното отражение на трагичното събитие върху психиката и здравето на ищците, които са отглеждани от своята родственица, а в течение на годините те от своя страна са поели грижите за нея. Твърдението е, че изводът на въззивния съд за отсъствие на материално правна легитимация на ищците да получат обезщетение за вредите от смъртта на своята баба, е в отклонение от задължителната практика на ВКС. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: „Легитимирани ли са ищците да получат обезщетение за вреди от смъртта на тяхната баба при доказана изключителност във взаимоотношенията баба и внуци, доказани отношения, различни от нормалните и различни от обичайните и правилно и законосъобразно ли е в тези случаи неприсъждане на обезщетение за неимуществени вреди по реда, предвиден в ППВС №4/1961г., ППВС№ 5/1969г., тъй като обезщетение за неимуществени вреди се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди”. Касаторът се позовава и на разрешаването на поставения въпрос в противоречие с „практиката на ВКС” като посочва определения по чл.288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, както и се позовава на решенията на апелативни и първоинстанционни съдилища. В писмен отговор ответникът ЗК”Лев Инс”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е споделила извода на районния съд, послужил като основание за отхвърляне на предявените искове - че установените по делото отношения между ищците и тяхната баба и претърпените неимуществени вреди от нейната смърт, не покриват критериите на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, при които по изключение се допуска обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд. Съставът на въззивния съд се е позовал на указанията, разяснени ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приемайки, че материалноправна легитимация на лица с право на обезщетение при смърт на близък - в частност баби/дядовци и внуци, е налице, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между родственици от такава степен и интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на баба/дядо/внук. Посочено е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка са продължително отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, в какъвто смисъл е решението по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о., трайно полагане на грижи за внука от бабата/дядото, вместо от неговите родители. Обсъдено е, че независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в тази хипотеза е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС- наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания, в какъвто смисъл е решението по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, ІІт. о. С оглед конкретиката на спора, съставът на окръжния съд е анализирал, че независимо от обстоятелството, че показанията на всички разпитани по делото свидетели са изградени върху техни непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят и, че не са опровергани от насрещни доказателства, въз основа на тях не може да бъде прието за установено, че между починалата и ищците е била изградена емоционална връзка, различаваща се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между баба и внуци. Мотивирано е, че пребиваването на внуците в дома на бабата, полагането на грижи в процеса на отглеждането им, приготвяне на домашна храна, преспиването им в нейния дом, са израз на типичното за българските традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците, но не разкриват изключителност на съществувалата между починалата и ищците родствена връзка. Показанията на свидетелите, че след смъртта на А. Р. ищците са страдали, посещават често гроба й са счетени за недостатъчни, за да бъде обоснован извод за изключителност в отношенията им. Акцентирано е, че по делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост по смисъла на тълкувателното решение между бабата и ищците, която да поражда основание за включването на последните в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята родственица. Обосновано е, че действително са налице данни, че бабата се е грижила за внуците си, но те са живеели при своите родители, както и, че не са налице категорични данни последните да са работили постоянно в чужбина, за да нямат траен контакт с децата си и бабата реално да е заместила родителската грижа изцяло по отношение на отглеждане, възпитание и издръжка в продължителен период от време. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено, тъй като поставеният въпрос не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - да е обусловил изхода на спора, т.е. да е обуславящ, а не хипотетичен. Поставеният в изложението проблем, който касаторите искат да получи отговор от касационната инстанция, е предпоставен от тяхна теза, изрично отречена в обжалваното решение - за доказана изключителност във взаимоотношенията баба и внуци, доказани отношения, различни от нормалните и различни от обичайните. Именно изводът за недоказана изключителност на отношенията между родствениците е обусловил отхвърлянето на предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бабата на ищците. Отсъства релевантен въпрос с правна характеристика по тези решаващи и обуславящи изхода на спора правни съображения на въззивната инстанция. Не е налице основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от постановките на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и формираната въз основа на него практика на касационната инстанция по реда на чл.290 ГПК. В тълкувателното решение ясно са разграничени хипотезите: от една страна типичните и традиционни за българското общество отношения, в които, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са изградени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; а от друга - че са възможни конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост, поради което е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Изводите на въззивната инстанция, която е приела за установена по делото първата хипотеза, са съобразени с критериите за изключителност, възприети в практиката на ВКС и с принципната постановка в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, че възможността за обезщетяване на други лица, извън посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., се допуска по изключение. Позоваването от касаторите на определения по чл.288 ГПК е неуместно, тъй като тези актове не съставляват практика по чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК. Неуместно е позоваването и на решения на въззивни и първоинстанционни съдилища при наличие на задължителна за всички съдилища съдебна практика по същия въпрос - цитираното тълкувателно решение на трите колегии на ВКС. Разноски за производството не се присъждат, тъй като с отговора на касационната жалба такива не са претендирани, съответно и доказани. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение № 80 от 09.07.2021г. по в.гр.д.№ 401/2021г. на ОС Пазарджик. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: