4 Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 05 октомври 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 703 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия Ю. Г. М. против решение, постановено по внохд № 360/17 г. на Апелативния съд-гр.София, с която се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и се иска преквалификация на деянието по чл.124 НК, намаляване размера на наложеното наказание и отхвърляне на гражданския иск. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат подадената жалба. Гражданският ищец – Г. Ф., редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 351/16 г. Окръжният съд-гр.Видин осъдил подс.М. на основание чл.116, ал.1, т.3, във връзка с чл.115 от НК, чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.3, във връзка с ал.1 от НК го осъдил на 18 години лишаване от свобода, което наказание намалил с 1/3, т.е. с 6 години и наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 12 години, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор. На основание чл.45 от ЗЗД подс.М. е осъден да заплати на Г. Ф. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съдът се произнесъл по приложението на чл.59, ал.1 НК, разноските по делото и веществените доказателства. С решение № 204 от 05.05.2017 г., постановено по внохд № 360/17 г., образувано по жалба на подсъдимия, САС изменил присъдата на ВОС, като отменил частта й за определяне на място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа при съображения, че мотивите на въззивният съд са непълни, тъй като той не е обсъдил редица обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, а именно – обясненията на подсъдимия, в частта, с която е заявил, че не е имал намерение да лиши от живот своя баща; че смъртта на пострадалия е настъпила девет дни по-късно от деня, в който подсъдимият е въздействувал върху него; че подсъдимият не е продължил с ударите до настъпването на смъртта на пострадалия. ВКС не установи да е налице твърдяната от жалбоподателя непълнота на мотивите на оспорения съдебен акт. Последният е изготвен в съответствие с изискванията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК. Идентично възражение е било поставено на вниманието на САС и той е изпълнил задължението си да му даде отговор. Посочени са основанията, поради които възражението е отхвърлено като неоснователно. Обстоятелствата, на които е поставен акцент, не са игнорирани от решаващия съд, нито пък обясненията на подсъдимия, в посочената по-горе част. При оценката на фактите, приети за установени по реда на чл.373, ал.3, във връзка с чл.372, ал.4 и чл.371, т.2 от НПК, съдът изцяло се е съобразил с указанията, дадени Върховната съдебна инстанция с Постановление № 2/57 г. изменено и допълнено с П № 7/87 г., т.1,2 и 3 и с Постановление № 14/63 г., т.4 – всички на Пленума на ВС на РБ. Като е установил, че обясненията на подс.М., за които иде реч, не намират опора в данните по делото, съдът е имал основание да не ги кредитира. Обстоятелството, че смъртта на пострадалия е настъпила по-късно от момента на нанасяне на инкриминираните по делото удари с ръце и мотика, от страна на подсъдимия, не изключва причинната връзка между деянието на подсъдимия и настъпилата смърт. За умисъла на подсъдимия съдът правилно е ценил средствата, с които е извършено деянието (първоначално удари с ръце, с интензитет предопределил увреди на синусите и очните орбити на пострадалия и падането му на земята, а след това, при легнало положение на пострадалия, продължаване на насилието с тъпата желязна част на мотика); насочеността на ударите – основно в областта на главата, дори и тези, които са причинили защитните рани по ръцете на пострадалия; разстоянието от което подсъдимият е въздействувал върху своя баща – в непосредствена близост, както и многобройността на ударите. Анализът на тези обстоятелства е довел до правилния извод, че подс.М. е искал да причини настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият е сторил всичко, което е сметнал за необходимо и достатъчно за да лиши своя баща от живот. Обстоятелството, че не е продължил побоя до настъпването на смърт, не изключва причинна връзка между деянието и резултата, нито пък повлиява на извода относно субективната страна на деянието. Не е налице незаконосъобразност. Възражението, поставено на вниманието на ВКС, че е налице деяние, съставомерно по чл.124 от НК е било предмет на оценка от предходните инстанции и правилно, последователно, е отхвърлено като неоснователно. Всички съображения на САС в тази насока се споделят изцяло от ВКС, доколкото са съответни на фактите, закона и практиката по приложението му. Възражението за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е обвързано с претенцията за приложение на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55 от НК. Данните по делото не разкриват нито една от предпоставките на този институт. Не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, и още по-малко може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. При това правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано по реда на чл.58а, във връзка с чл.54 от НК, като САС е утвърдил извода на ВОС за наличието на превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Определеното от съда наказание по първата алтернатива, предвидена в закона, в размер близък до средния, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и поради това е справедливо. Правилна е и редукцията на наказанието. Възражението срещу гражданската част на съдебния акт, е неоснователно. Към казаното от въззивния съд, в същата посока, доколкото и пред него е оспорена доказаността на гражданската претенция, ВКС намира за нужно само да добави, че тя не само е доказана, но и поначало е предявена в занижен размер. Друг е въпросът, че възражението е направено декларативно. Водим от горното като не установи да са налице основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204 от 05.05.2017 г., постановено по внохд № 360/17 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: