О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 13,02,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска
колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести февруари през две
хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ:
Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и
с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията
Емил Марков ч. търг. дело № 397 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.
279 във вр. чл. 274, ал. 3, т. 2, предл.
І-во ГПК.
Образувано е по частната жалба на
„Д Б. ” О. – С с вх. № 6802/14. Х.2008 г., подадена
чрез съвместно представляващите търговеца П. Т. М. и С. Й. К, против
разпореждане на САС, ТК, от датата 9. Х.2008 г., постановено по ч.гр. дело №
1989/08 г., с което е било оставено без уважение искането на д-вото за присъждане на разноски „по приключило дело за
обезпечение на бъдещ иск”. Единственото оплакване на търговеца-частен жалбоподател е за незаконосъобразност
на атакуваното разпореждане на САС, поради което д-вото
претендира отменяването му и постановяване на съдебен
акт от настоящата инстанция, с който ВКС да се произнесе по съществото на
искането му за разноски. Обосновавайки наличието на предпоставките по чл. 280,
ал. 1 ГПК, отнасящи се до приложното поле на касационното обжалване, частният жалбоподател инвокира доводи, че
„институтът за пресъждане на разноските по чл.
81 ГПК е нова фигура в процесуалното право, въведена с новоприетия и действащ
понастоящем ГПК” и затова апелативният съд бил длъжен да се произнесе и по процесното искане за разноски, доколкото бил налице съдебен
акт, с който делото приключвало във въззивната
инстанция. В тази връзка редовно упълномощеният процесуален представител на
частния жалбоподател посочва в изложението си за
допустимост на касационното обжалване, че като е оставил искането за разноски
без уважение, САС се е произнесъл по един съществен процесуалноправен
въпрос, релевантен както за точното прилагане на закона /чл. 81 ГПК/, така и от
значение за развитие на правото въобще: предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1
ГПК, обуславяща приложното поле на касационното обжалване.
Ответното по частната жалба „Е”
ООД-гр. Р, област Благоевград не е ангажирало становище по основателността на
оплакването за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане на САС.
Върховният касационен съд на
Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от
надлежна страна в производството пред САС, което е било по реда на чл. 396 ГПК,
частната жалба на „Д Б. ” ООД–С ще следва да се преценява като процесуално
допустима. Разглеждането й по същество ще следва да се допусне по следните
съображения:
Налице е предпоставка по смисъла
на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. І-во
във вр. с т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща
приложно поле на касационното обжалване на атакуваното разпореждане на САС.
Макар да не може да се приеме, че с разпоредбата на чл. 81 ГПК законодателят е
въвел нов процесуалноправен институт, точното й
прилагане налага да се проведе разграничение между понятията „приключено дело в
съответната инстанция”, от една страна и „даване разрешение по същество на
други производства”.
Разгледана по същество частната жалба
на „Д Б. ” О. – С е неоснователна.
САС е изложил съображения, че
искането на търговеца-настоящ частен жалбоподател за
присъждане на разноски в приключилото производство по реда на чл. 396 ГПК е
неоснователно, понеже д-вото можело да ги търси в хода
на исковия процес по вече заведеният от „Е” ООД-гр. Разлог срещу него
облигационен иск. Това разбиране на САС стриктно кореспондира с разпоредбата на
чл. 81 ГПК, тъй като обезпечаването на иск представлява само една привременна
мярка, докато в случая делото не е все още приключено и в първата инстанция,
т.е. пред Благоевградския ОС. Независимо от това, че в Раздел ІІ на гл. VІІІ от
сега действащия процесуален закон фигурират два текста /на чл. 78 и на чл. 81
ГПК/, които са с напълно идентични наименования, двата безпротиворечиво
предпоставят развитие на делото в хода на общото и на особените искови
производства /арг. за противното от текста на чл. 79
ГПК/. Ето защо, правно несъстоятелно е твърдението на процесуалния представител
на търговеца-частен жалбоподател, че искането му за
разноски следвало да бъде уважено, понеже било налице окончателно приключване
на производството по реда на чл. 396 ГПК. С него обаче не се приключва делото
/исковото пр-во/ „в съответната инстанция”, т.е. обезпечителният процес запазва естеството си на привременна
мярка по отношение развоя на всяко едно конкретно исково производство. Наред с
това, а и съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.
6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, по правното си естество
определенията за присъждане на разноски разкриват близост с решенията, защото
разрешават материалноправен спор, свързан със
същинския предмет на съдебното производство. В заключение, точният разум на
разпоредбата на чл. 81 ГПК не е в това съдът задължително да удовлетворява
всяко искане за разноски, а „да се произнася” по него – било в положителен или
в отрицателен смисъл. Затова цитираният текст от процесуалния закон по никакъв
начин не би следвало да се схваща като нов институт на процесуалното право /каквото
е поддържаното от частния жалбоподател становище/, а
нормата да се тълкува систематично, т.е. във връзката й с предходния текст на
чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по
едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски „до приключването на
последното заседание” пред нея.
С оглед изложеното частната жалба
на „Д Б. ” О. – С ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея
разпореждане на САС – да се потвърди.
Мотивиран от горното настоящият
състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо
отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на
Софийския апелативен съд, ТК, 6-ти с-в от з.з. на 9. Х.2008 г., постановено по
ч. гр. д. № 1989/08 г., с което е било оставено без уважение искането на „Д Б.
” ООД-С за присъждане на разноски в приключеното пред САС производство по реда
на чл. 396 ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2