Р Е Ш Е Н И Е № 262 гр. София, 08.12.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 873/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия К. Д. К. – адв.Д. срещу решение № 122 от 31.05.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 108/2017 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на първо място е изтъкнато наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В същата се съдържат доводи, насочени както срещу първоинстанционната присъда, така и срещу въззивното решение досежно изложените в тях мотиви, които са оценени като несъответстващи на изискванията на чл.305 от НПК. Твърди се, че в съдебните актове на първата и въззивната инстанции липсва обективно, всестранно и пълно обсъждане на съществени обстоятелства по делото, което инстанциите по фактите са длъжни да направят в мотивите си при спазване принципа, регламентиран в чл.14 ал.1 от НПК и правилата по чл.105 и чл.107 от НПК за процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Според защитника вместо да направят обстоен анализ на доказателствената съвкупност и двете съдебни инстанции са възприели изцяло фактологията от обвинителния акт, считайки същата за доказана от свидетелските показания по делото, като са обсъдили единствено онези доказателствени източници, които я подкрепят. В тази връзка се прави искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения. Наред с изложеното, в жалбата бланкетно се релевира и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като се твърди недоказаност на състава на престъплението, с оглед на което се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият К. Д. К., редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му – адв.Д., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане – за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на ВКП намира атакуваното решение на АС – гр. Велико Търново за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила, а жалбата на подсъдимия, като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 96 от 07.12.2016 г., постановена по НОХД № 341/2016 г. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия К. Д. К. за виновен в това, че на 23.09.2015 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил на Й. И. П. високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 3,7 %, с общо нетно тегло 0.499 грама на стойност 2.99 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 алт.1 пр.4 и алт.2 вр. чл.26 от НК му наложил наказание 2 /две/ години „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и „глоба” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното от Софийския районен съд с влязло в сила на 19.09.2014 г. споразумение по НОХД № 7128/2014 г. наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата си съдът се произнесъл относно веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба на подсъдимия К. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 108/2017 г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново, който с решение № 122 от 31.05.2017 г. потвърдил изцяло присъдата на Великотърновския окръжен съд на основание чл.338 от НПК. Касационната жалба на подсъдимия, депозирана чрез защитника му е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба следва да бъде оценена като частично основателна. Водещото оплакване, застъпено от касатора в жалбата, поддържано и в съдебното заседание пред касационната инстанция е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, покриващи касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Аргументи, идентични с предложените в касационната жалба са били изложени също пред въззивната инстанция, както и в защитната пледоария пред първоинстанционния съд. Твърди се, че липсва обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за правилното решаване на делото фактически обстоятелства, отсъства и обективен анализ на доказателствената съвкупност. Настоява се, че инстанциите по фактите са възприели изцяло фактологията от обвинителния акт, считайки същата за доказана, като са обсъдили единствено онези доказателствени източници, които я подкрепят. В конкретика се отправят три възражения за допуснати съществени процесуални нарушения – опороченост на протокола за предаване на инкриминираното вещество, влечаща невъзможност за надлежно приобщаване на инкриминираното наркотично вещество – предмет на делото; незаконосъобразно проведено разпознаване на подсъдимия, извършено без предварителен разпит на свидетелите; и неправилен анализ на доказателствената съвкупност, от който произтича и неправилното приложение на материалния закон. Тези оплаквания не могат да бъдат споделени. Прочитът на проверявания въззивен съдебен акт разкрива, че действително мотивите му са пестеливи и до голяма степен възпроизвеждат съдържанието както на оскъдните мотиви към присъдата на първоинстанционния съд, така и фактическата обстановка, залегнала в обвинителния акт. Внимателният му анализ обаче сочи, че същият покрива изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, като от мотивите му е видно, че въззивният съд е осъществил дължимата проверка на присъдата съобразно предписанията на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК. Настоящият съдебен състав не намира, че инстанциите по същество са игнорирали или изопачили доказателства при решаване на делото и постановяване на своите съдебни актове. Въззивната инстанция е възприела фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, подлагайки я на свой самостоятелен анализ като логично е дала и същата правна оценка. Въззивният съд правилно е заключил, че първата инстанция не е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК като е приела, че обвинението за държане на наркотични вещества с цел разпространение и реализираното разпространение на такова вещество от подсъдимия К., осъществяващо състава на престъплението по чл.354а ал.1 от НК, е доказано по несъмнен начин. Присъдата на окръжния съд, постановена при спазване изискванията на чл.107 от НПК, правилно е преценена като съответна на стандарта на чл.305 от НПК. Безспорно е установено от инстанциите по фактите, че подсъдимият К. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ е държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана). Касационната инстанция не констатира нарушение на основните процесуални принципи, регламентирани в чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като постановените съдебни актове се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото въз основа на събраните, проверени и приобщени по надлежния процесуален ред доказателства и доказателствени средства. Осъществените от подсъдимия две форми на изпълнителното деяние по чл.354а ал.1 от НК „държане с цел разпространение” и „разпространение” на инкриминираното наркотично вещество марихуана, пакетирано под формата на топче, се установяват по несъмнен начин от наличните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д., П. и А., изясняващи уговарянето на среща между св.П. и подсъдимия К., нейното провеждане, както и целта й – закупуване на „трева за пушене“. Срещата е документирана и чрез приложен по делото протокол за изготвяне на ВДС „видеозапис” след прилагане на СРС въз основа на разрешение от Великотърновския ОС с рег.№ 47 от 10.08.2015 г. по отношение на подсъдимия К. К.. Видът, количеството и стойността на инкриминираното наркотично вещество, пакетирано под формата на топче, както и съдържанието на активния компонент тетрахидроканабинол се установяват по несъмнен начин както от физико-химическите експертизи, приложени на л.88 – л.89 от т.1 и л.22 – л.23 от том 2 на ДП, така и от показанията на свидетелите Д., П., А. и Т., включително тези от досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Съществено внимание в жалбата от защитника на подсъдимия К. е отделено на критичната оценка на протокола за доброволно предаване на инкриминираното наркотично вещество, приложен на л.19 от т.2 на ДП. Възраженията касаят мястото на изготвяне на протокола, както и наличната поправка на датата, на която предаването е осъществено. Тези недостатъци на обсъжданото писмено доказателствено средство според защитата са го опорочили до степен, изискваща изключването му от съвкупната доказателствена маса, което на свой ред влече и неустановеност на предмета на престъплението поради ненадлежното му приобщаване към материалите по делото. Така поднесената теза не може да бъде споделена, защото е основана на оценка на протокола за доброволно предаване изолирано от останалите доказателствени източници, без съпоставка с тях и при липса на комплексен доказателствен анализ. Вярно е, че при извършената проверка от страна на свидетелите Х. и Т. по отношение на свидетелките П. и А. на улицата пред жилището на първата от тях е било установено притежаването на инкриминираното наркотично вещество от св.П.. В същото време е вярно, че незабавно след тази констатация двете свидетелки са били поканени да придружат полицейските служители до РУ на МВР гр. Свищов, където след извършен полеви наркотест за установяване на наркотичния характер на държаното от свидетелката вещество същото е било предадено от нея с протокол, изготвен в сградата на полицейското управление. Този подход не е довел до опорочаване на писменото доказателствено средство. Тъкмо обратното, той е съобразен с действителното съдържание на разпоредбата на чл.128 от НПК, тъй като смисълът на действието по предаване на веществото и неговото приобщаване към материалите по делото е свързано с естеството му на наркотик, което не би могло да бъде установено без проведения в сградата на РУ на МВР тест. Едва след установяване наркотичния характер на притежаваното от св.П. вещество е възникнала необходимостта от предаването му, което е документирано в протокола за доброволно предаване при гарантирана от свидетелката идентичност на същото с това, което придобила от подсъдимия К.. Тази идентичност е потвърдена и в депозираните от св.П. показанията както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса. При развилите се по този начин събития полицейските служители не са нарушили изискванията на НПК при съставяне на протокола за доброволно предаване, а са съобразили действителния смисъл на изискването на закона относно мястото на съставяне на документа, поради което това оплакване не може да бъде споделено. Такова е становището на настоящия съдебен състав и относно наведените от защитата доводи за негодност на протокола за доброволно предаване, свързани с нанесената поправка на неговата дата от 24 на 23.09.2015 г. Това възражение е обсъдено от въззивния съд, който основателно го е отхвърлил като несъществено. Вярно е, че липсата на подпис върху поправката на датата за съставяне на протокола от лицата, които са го подписали е нарушение на изискването на чл.130 от НПК, но същото не може да доведе до опорочаване на протокола за доброволно предаване до степен на изключването му от доказателствената съвкупност поради процесуална негодност, след като по делото безспорно е установено, че предаването на инкриминираното наркотично вещество от св.П. на св.Т. е станало тъкмо на 23.09.2015 г. – обстоятелство, потвърдено категорично освен от свидетелите Х., В. и Т. и в показанията на св.П.. Като неоснователно касационната инстанция оценява и възражението на защитата относно процесуалната годност на проведеното разпознаване на подсъдимия К. от свидетелките П. и А. във фазата на досъдебното производство. От материалите по делото е видно, че преди провеждане на процесуално-следственото действие „разпознаване на лица“ е бил проведен разпит на свидетелките съгласно изискването на процесуалния закон. Видно от приложените протоколи на л.54 и л.55 от том 1 на ДП на свидетелките П. и А. са били проведени разпити на 21.12.2015 г. – съответно от 14:52 до 15:05 часа на първата и от 14,32 до 14,45 часа на втората, а разпознаването е извършено на същата дата от 16:10 до 16:12 часа за св.А. и от 16,22 до 16,32 часа за св.П., видно от протоколите на л. 58 и л.60 от том 1 на ДП. При тези данни, надлежно установени по делото, не може да бъде възприето твърдението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.170 от НПК, поради което извършеното разпознаване следва да бъде оценено като законосъобразно проведено съобразно правилата на чл.169 – чл.171 от НПК. Изложените до тук аргументи за законосъобразно протекъл процес по събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали в рамките на разглежданото наказателно производство дават основание на настоящия състав на ВКС да оцени оплакването на подсъдимия и неговата защита за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК като неоснователно и като такова да го остави без уважение. По отношение на съдържащото се в касационната жалба оплакване за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК този съдебен състав намира за необходимо да посочи, че бланкетният начин на изложението му не позволява детайлното му обсъждане. Тук е мястото отново да се посочи, че за разлика от въззивната инстанция, която по силата на чл.314 от НПК е задължена да проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, правомощията на касационния съд, са ограничени по силата на чл.347 ал.1 от НПК само до обжалваната част на присъдата или решението и по отношение на обжалвалите лица. И тъй като посочените в касационната жалба основания предопределят обхвата на касационната проверка, процесуалният закон в своя чл.351 ал.1 от НПК е въвел завишени изисквания за съдържанието на касационната жалба – основанията, които се поддържат следва да са добре мотивирани, а искането, което се прави да бъде подробно обосновано – да се посочи изрично и конкретно съответната част от съдебния акт, от която страната е останала недоволна, както и основанията за това, защото касационната проверка не може да надхвърля рамките на доводите в жалбата. Във връзка с така изложените принципни положения настоящият касационен състав обсъди оплакването в жалбата за нарушение на материалния закон единствено в контекста на несъгласието на подсъдимия К. с осъждането му и намери същото за неоснователно, тъй като при правилно установената фактология на деянието, квалификацията на същото по чл.354а ал.1 алт.1 пр.4 и алт.2 от НК е законосъобразна. В рамките на проверката относно правилното приложение на закона касационната инстанция констатира, че възприетата от инстанциите по същество правна квалификация на инкриминираното престъпление като продължавано такова по смисъла на чл.26 от НК е незаконосъобразна. Реализираните от подсъдимия К. „държане“ и „разпространение“ по отношение на едно и също наркотично вещество представляват две форми на изпълнителното деяние по чл.354а ал.1 от НК, а не две отделни престъпления, реализирани при условията на чл.26 ал.1 от НК. Продължаваното престъпление изисква да са осъществени поотделно един или различни състави на едно и също престъпление при наличие на останалите предпоставки по ал.1 на чл.26 от НК, което в случая не е налице. Съставите на престъпления, които визират различни форми на изпълнително деяние са единни, макар с усложнена по състав конструкция, тъй като могат да се осъществят посредством реализиране на една или повече от тези форми за постигане на престъпната цел – увреждане на обществените отношения, закриляни от съответната норма на наказателния закон. В тези случаи престъплението се извършва чрез едно деяние, включващо различни проявни форми и се квалифицира като едно единно престъпление, а не като продължавано такова. Като са приели обратното решаващите съдебни органи са допуснали нарушение на закона, което може да се отстрани в касационното производство, тъй като не изисква въвеждане на нови фактически положения. В жалбата от защитника на подсъдимия К. – адв.Д. не се съдържа изрично оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания, но доколкото е оспорено изцяло ангажирането на неговата наказателна отговорност, ВКС извърши проверка и на тежестта на тази отговорност в контекста на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. За да прецени дали отмереният размер на наложеното на подсъдимия наказание е справедлив с оглед постигането на целите по чл.36 от НК, настоящият съдебен състав съобрази значимостта на обществените отношения – обект на закрила от разпоредбата на чл.354а от НК. Отчитайки, че подсъдимият К. е осъществил две от формите на изпълнително деяние –държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество, ВКС намира,че определеното по вид и начин на изтърпяване наказание е от естество да постигне целите на наказателната репресия. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е осъждан с влязло в сила споразумение от 19.09.2014 г. по НОХД № 7128/2014 г. на Софийския районен съд, с което е признат за виновен и наказан за престъпление по чл.354а НК. От събраните по делото доказателства и по-конкретно от множеството свидетелски показания се установява, че макар и извън предмета на обвинението, подсъдимият К. е държал и разпространявал наркотични вещества и на други лица, като е бил известен на полицейските органи и сред подрастващите с тази си дейност. Настоящата инстанция счита, че като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства могат да бъдат отчетени единствено сравнително младата възраст на подсъдимия, малкото количество и респективно – ниската стойност на инкриминираното наркотично вещество. Въпреки това, предходното осъждане на подсъдимия с условно изпълнение на наложеното му наказание не е изиграло своя възпиращ и превъзпитаващ ефект, а напротив – подсъдимият е извършил процесното деяние в рамките на определения му тригодишен изпитателен срок. Тези обстоятелства сочат, че не са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание, с оглед на което касационната инстанция намира, че същото не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 122 от 31.05.2017 г., постановена по ВНОХД № 108/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, НО, с което е потвърдена присъда № 96 от 07.12.2016 г., постановена по НОХД № 341/2016 г. по описа на Окръжен съд–гр. Велико Търново в частта относно приложението на чл.26 ал.1 от НК, като признава подсъдимия К. Д. К. със снета по делото самоличност за невинен в това да е извършил престъплението по чл.354а ал.1 алт.1 пр.4 и алт.2 от НК при условията на продължавано престъпление и го оправдава по предявеното му обвинение в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 31.05.2017 г., постановено по ВНОХД № 108/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.