Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 05.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2467 по описа за 2021 година Производство по чл.290 ГПК. С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от М. Н. К., чрез адв. М. Г., против въззивно решение № 260325/05.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2933/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 899/11.03.2020 г. по гр. д. № 3046/2019 г. на Районен съд - Пловдив в обжалваната част, с която са отхвърлени исковите претенции на М. Н. К. за осъждане на Ж. М. Т. и Г. Д. П. при условията на разделност да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на причинените му средни телесни повреди на 27.09.2015 г. в [населено място], изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, за което са признати за виновни с присъда по НОХД № 5478/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за разликата над присъдените по 4000 лева до пълните предявени размери от по 7500 лева. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – „Следва ли съдът, при постановяване на решение за обезвреда и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, да съобрази предвидимите болки и страдания, които увреденият би претърпял, при необходимите медицински интервенции за отстраняване на последиците от увреждането?”. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното: В отговор на поставения правен въпрос касационният съд приема следното: По силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 / 23.12.1968 год./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и други външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие /т. 11 от ППВС № 4 от 23.XII.1968 г./. Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им,но не и да бъде източник на обогатяване . Когато искът е предявен за пълно обезщетение за всички вреди, вкл. и бъдещи с оглед прогнозата за страданието, съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като деецът дължи справедливо обезщетение към момента на определянето му. Размерът може да бъде определен към момента на извършване на увреждащото действие или към по-късен момент, когато са се проявили всички последици от увреждането. Законната лихва не е обезщетение за вредите от деликта, а за забавено изпълнение на парично задължение, поради което се присъжда от извършване на деянието, когато размерът на обезщетението е определено към този момент или от по-късен момент, към който според обстоятелствата е определено обезщетението. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че при постановяване на решението съдът се е ръководил от общи критерии,без да детерминира точен паричен еквивалент на болките и страданията от двете средни телесни повреди – счупена долна челюст двустранно,на три места и избиване на зъб,без който се затруднява дъвченето и говоренето. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете до пълните предявени размери. Претендират се разноски. Ответникът Ж. М. Т. ,чрез пълномощника си адв.М.Ш. моли за оставяне на касационната жалба без уважение,тъй като въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил всички критерии,поради което не е налице нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение.Претендира разноски. Ответникът Г. Д. П. не взима становище. За да постанови този резултата въззивният съд е приел , че сумата от 4000 лева, дължима от всеки от ответниците, е съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето на пострадалия, съобразена е с обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на увреждането – 27.09.2015 г. и в пълна степен ще репарира настъпилите у ищеца в резултат на деликта негативни последици. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е съобразил данните от приетото по делото заключение на СМЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели. Отчел е обстоятелството, че в следствие причинените телесни увреждания, изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, ищецът е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, продължил за период около 2 месеца. В резултат на получените травми, същият е бил в невъзможност да се обслужва сам и да извършва обичайните действия от ежедневието си. Изложил е, че не без значение е и настъпилата поради телесното увреждане промяна в обичайния за ищеца начин на живот, същият е преживял и реакция на остър стрес, като и към настоящия момент продължава да изпитва страхове при проявена агресия. Въззивният съд е взел предвид и възрастта на ищеца към датата на инцидента – 24 г., която предполага по-кратък период за възстановяване от травмите, липсата на настъпили усложнения при лечението и напълното възстановяване - фрактурите на челюстта са консолидирани и не представляват причина за изпитване на болка или за нарушено говорене и хранене.Приел е, че действително на мястото на избития зъб е налице дефект, който подлежи на ортопедично лечение, но за бъдещите имуществени или неимуществени вреди по неговото отстраняване, ищецът има право на обезщетение в друг процес. Релевираните касационни доводи са основателни. При определяне на обезщетението, въззивният съд е посочил конкретно установените обстоятелства, но не е анализирал тяхното значение във връзка с понятието справедливост и имащи значение за размера му. Не е отчел,че на ищеца умишлено е причинено средно телесно увреждане - избиване на долен резец,последиците от него - силни болки месеци наред, затруднено дъвчене, съпроводено с дискомфорт при говорене, оздравителният процес и продължителността на страданието ,както и настъпилите необратими увреждания и остатъчни телесни дефекти,за отстраняването на които е необходима ортопедична оперативната намеса. Не е отчел, че в една относително млада възраст/ 24 год./, ищецът е получил трайно увреждане на здравето /необратими остатъчни телесни дефекти/, причинили му сериозна емоционална травма. Предвид изложеното, определеният от въззивния съд размер на обезщетение от по 4000 лева от всеки от ответниците се явява занижен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част като постановено в нарушение на материалния закон. Съвкупната преценка на всички обуславящи размера на обезщетението обстоятелства, налага извод, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди следва да бъде присъдено обезщетение в размер на по 7 500 лв.,дължимо от двамата ответници при условията на разделност,ведно със законната лихва от датата на деликта - 27.09.2015 г. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция на касатора се следват разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 1400 лв. По изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 ГПК,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 260325/05.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2933/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта,с която са отхвърлени исковите претенции на М. Н. К. за осъждане на Ж. М. Т. и Г. Д. П. при условията на разделност да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на причинените му средни телесни повреди на 27.09.2015 г. в [населено място], изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, за което са признати за виновни с присъда по НОХД № 5478/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за разликата над присъдените по 4000 лева до пълните предявени размери от по 7500 лева,ведно със законната лихва от датата на деликта – 27.09.2015 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Ж. М. Т. и Г. Д. П. да заплатят на М. Н. К. сумата от по 3 500 лв.за всеки от тях,представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на причинените му средни телесни повреди на 27.09.2015 г. в [населено място], изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, за което са признати за виновни с присъда по НОХД № 5478/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ведно със законната лихва от датата на деликта – 27.09.2015 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: