Р Е Ш Е Н И Е № 226 София 22.05.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 917 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от 137-мо СОУ”А. К.”гр.София чрез пълномощник адв.В. З. срещу решение № 1954 от 8.04.11г.по в.гр.дело № 2001/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 24.03.10г.по гр.дело № 42 306/09г.на Софийски районен съд,59 състав.С него са уважени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. А. Н.. С определение № 130 от 3.02.12г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.193 ал. 2 и ал.3 КТ като разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд – решение № 137 от 2.03.10г.по гр.дело № 20/09г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл.193 ал.3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че заповед № 1195-292/9.07.09г.на директора на СОУ”А. К.”,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В. А. Н. от длъжността „педагогически съветник”на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ,е незаконосъобразна.Направил е извод,че работодателят е нарушил изискванията на чл.193 ал.1 КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди уволнението,поради което е приложил разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ и е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,без да разглежда спора по същество. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се,че работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснение от ищцата за неявяването й на работа,след като не й е разрешен платен отпуск,а неполучаването на изпратеното от него писмено известие се дължи на виновното й поведение. Ответницата по жалбата В. А. Н. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. Установено е,че трудовото правоотношение на ищцата В. Н. е прекратено със заповед № 1195-292/9.07.09г.на директора на 137 СОУ”А. К.” на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – дисциплинарно уволнение,връчена й на 4.08.09г.С уведомление –покана изх.№ 1164 от 1.07.09г. е била уведомена,че не й е разрешен платен годишен отпуск. Писмото е изпратено чрез куриерска служба „С.” на домашния й адрес,но същата е отказала да го получи на същата дата.С покана изх.№ 1187/3.07.09г. е била поканена от директора на училището да даде обяснения за причините,поради които не се е явила на работа на 1.07.09г. и на 2.07.09г.Поканата също е била изпратена чрез куриерска служба [фирма],за което са представени копия от товарителница за пратка 49728820 и бележка образец 27 за връщане на пратка.Приложено е писмо от [фирма] ,от което е видно,че по заявка от 3.07.09г.е генерирана посочената товарителница и на 4.07.09г.и на 6.07.09г.куриерът е посетил адреса на Н.,но не е открил никой и не е осъществил контакт с нея по телефона.Ищцата не се е явила в куриерската служба,въпреки поставените на входната й врата уведомления за тези пратки – обр.27. В този смисъл са и показанията на свидетелките Д. А. и С. П.. С оглед на изложеното се налага извод,че с поведението си ищцата е осуетила възможността работодателят да й поиска обяснение за неявяването й на работа,поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.193 ал.3 КТ. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение,без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора.Необосновано е прието,че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ и съответно е приложена разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ – уволнението е отменено,без да се разгледа спора по същество. Следва да бъде отменено въззивното решение и на основание чл.293 ал.3 от ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1954 от 8.04.11г.,постановено по в. гр.дело № 2001/11г.на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.