Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 168                        София, 30 април 2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 23 март   две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Р.Виденова и в присъствието на прокурора:М.Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №62 по описа за 2009 година   Срещу решение по внохд. №247/2008 г. на Апелативен съд гр. В. Търново, е подадена касационна жалба от подсъдимата С. Н. И. ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Частните обвинители и граждански ищци не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 29.10.2008 г. постановено по внохд. №247/2008 г. на Апелативен съд гр. В. Търново е изменена присъда по нохд. №206/2007 г. на Окръжен съд гр. Л.,като е намален размер на наказанието лишаване от свобода на четири години и шест месеца,както и първоначалния режим на изтърпяване на общ. В останалата й част,с която подсъдимата е призната за виновна в това ,че на 13.11.2004 г. в гр. Т. умишлено е умъртвила Г. Н. ,като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалата с тежки обиди,от които е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимата и нейни ближни,поради което и на основание чл.118 НК вр. с чл.115 НК и при условията на чл.54 НК е осъдена, присъдата е потвърдена. Потвърдена е и в гражданско осъдителната й част ,където са уважени искове на наследниците на пострадалата за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., ведно със законните последици.   ПО ЖАЛБАТА на подсъдимата С. И. : Доводите за съществени процесуални нарушения касаят според защитата, “избирателен подход при оценка на доказателствата,което нарушение довело до опорочаване на вътрешното убеждение на решаващия Съд , относно приложението на Закона”. Акцентира се и на липсата на отговор , на направени пред въззивния Съд възражения, относно умисъла на подсъдимата да нанесе телесна повреда ,а не да причини смъртта на пострадалата. Оплакванията са неоснователни. Инстанционните Съдилища са обсъдили подробно и аналитично ,събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства и доказателствени средства. Посочили са ,кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Въззивния съд ,съобразно задължението си по чл.339 ал.2 НПК е изложил съображения ,на какво основание не приема направените пред него доводи за съществени процесуални нарушения,необоснованост и нарушение на закона,подробно е аргументирал и защо приема оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание,в какъвто смисъл е изменил и присъдата. При безпротиворечиво установени факти ,а именно че на икриминираната дата в дома си в гр. Т. подсъдимата умишлено умъртвила пострадалата ,като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалата с тежки обиди,от които е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимата и нейни ближни, законосъобразната квалификация на деянието е по чл.118 НК вр. с чл.115 НК,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Няма как да бъде споделена и тезата на защитата ,че подсъдимата не е целяла смъртта на пострадалата ,а нанасяне на телесна повреда и това е така защото : -вида и характера на обективно установените по пострадалата увреди и особено счупването на подезичната кост ,което може да бъде причинено единствено от стискане с ръка, не сочат обективно на действия за нанасяне на телесна повреда. В тази връзка Върховният касационен съд на РБ , изцяло споделя съображенията на инстанционните Съдилища ,които не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наложеното наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,отчитащо психичното и здравословно състояние на подсъдимата ,след деянието е достатъчно и справедливо и с изтърпяването му могат да се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и справедливо ,а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение             Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №247/2008 г. на Апелативен съд гр. В. Търново,с което е изменена присъда по нохд. №206/2007 г. на Окръжен съд гр. Л..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :