5 Р Е Ш Е Н И Е № 433 София, 01 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Бисер Троянов при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1399/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на осъдения Г. А. А. за възобновяване на нохд № 952/2013 г. по описа на Плевенския районен съд. В искането се сочи , че осъденото лице не е участвало в съдебното производство и не е могло да реализира правото си на защита. Пред касационната инстанция осъденият и неговият адвокат поддържат искането с допълнителен аргумент , че производството по отношение на А. е прекратено. Прокурорът пледира срещу възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване , установи следното : Плевенският районен съд с присъда № 256 от 05.11.2013 г. по нохд № 952/2013 г. признал подсъдимия Г. А. А. за виновен в това, че на 17.11.2012 г. в [населено място], област П., като се сговорил предварително с В. М. Б. и деянието не представлява маловажен случай, чрез използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи с обща стойност 223 лева от владението на Х. С. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.5 , вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затвор. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана и проверявана по касационен ред и влязла в сила на 20.11.2013 г. По делото няма данни осъденият да е узнал за постановяването й преди датата на искането за възобновяване -14.08.2014 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Настоящият състав постулира разбирането, че правото на подсъдимия на лично участие е основна гаранция за справедлив процес. В същото време не може да се отрече диспозитивния характер на това право, даващ възможност на обвиненото лице да прецени и избере начина, по който да го упражни. Искателят Г. А. А. участвал в досъдебната фаза на процеса. Той бил привлечен като обвиняем на 21.03.2013 г. и спрямо него била взета мярка за неотклонение подписка. Чрез нея той поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на разследващия орган. На 16.04.2013 г. прокурорът внесъл обвинителен акт срещу Г. А. А. и съучастника му В. М. Б.. А. получил препис от обвинителния акт и копие от разпореждането на съда с изрично указание в изпратената му призовка, че съгласно чл.254, ал.4 от НПК делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В съдебното заседание на 15.05.2013 г. подсъдимият се явил лично, признал се за виновен и поискал отлагане, за да възстанови щетата и сключи споразумение с прокуратурата. Съдът удовлетворил това искане и насрочил следващото съдебно заседание за 06.06.2013 г. На тази дата подсъдимият А. не се явил. Съдът отново отложил делото и постановил принудително довеждане на подсъдимия. При извършена проверка от служители на Областно звено „Охрана” при Министерството на правосъдието се установило, че по данни на роднини А. заминал за И. Съдът обявил подсъдимия за общодържавно издирване и изменил постановената по отношение на него мярка за неотклонение в задържане под стража. Съдебният състав положил усилия да открие А. и чрез справки за всички негови адреси, задгранични пътувания и задържания в места за лишаване от свобода. Въпреки усърдното търсене подсъдимият не бил намерен, поради което съдът назначил служебен защитник и разгледал делото в негово отсъствие на основание чл. 269, ал.3, т.1 от НПК, като преди това друг съдебен състав одобрил споразумение с подсъдимия В. Б.. Тези данни категорично опровергават твърдението на осъдения, че не е знаел за повдигнатото обвинение, както и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Г. А. бил информиран за започналото срещу него съдебно производство, но предпочел да не участва лично, а да замине за чужбина. В искането, с което се претендира възобновяване на делото, не е изтъкната нито една уважителна причина, елиминираща реализация на правото на подсъдимия на участие в процеса. Искателят предприел действия по упражняването му според личната си преценка - подписал връчените му съдебни книжа, информирал се за същността на обвинението, изразил становище и желание за споразумение, но не намерил за необходимо да участва лично. Това процесуално поведение го лишава от основание да претендира повторно разглеждане на делото, тъй като не са налице предпоставките по чл. 423, ал.1, пр.1 от НПК. След съдебното заседание на 15.05.2013 г. А. възприел поведение, осуетяващо лично присъствие - напуснал адресите за призоваване и не оставил никакви данни за местоживеенето си. Ето защо следва изводът, че на осъдения Г. А. А. било гарантирано ефективно правото да участва в наказателния процес, но той по недвусмислен начин се отказал от него, като не се явил пред съда, бидейки редовно призован, а по-късно се укрил. Това го лишава от основание да претендира повторно разглеждане на делото, тъй като е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 423, ал.1, пр.2, алт.1 от НПК. За пълнота на изложението и в отговор на аргумента на защитника на искателя за недопустимо разглеждане на делото след прекратяване на производството по отношение на А. с определение от 16.06.2013 г. заслужава да се изтъкне, че твърдения за процесуално нарушение не подлежат на разглеждане в производство, свързано единствено с преценка за допустимостта на задочно осъждане. Същото се отнася и до изразеното от осъдения желание за намаляване на наказанието. Освен това посочването на името на А. в определението за прекратяване на наказателното производство поради споразумение с другия подсъдим, В. Б., очевидно се дължи на техническо опущение, видно от посоченото правно основание – чл.24, ал.3 от НПК и следващия абзац, в който ясно е посочено, че по отношение на А. съставът се отвежда, но делото продължава и следва да се докладва на председателя на съда за определяне на съдия-докладчик. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице основания за възобновяване съгласно чл. 423, ал.1 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. А. за възобновяване на нохд № 952/2013 г. по описа на Плевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.