Ключови фрази
Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * обвинение, доказано по несъмнен начин * съставомерност на деяние * изпълнително деяние * цели на наказанието * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * опит за убийство

Р Е Ш Е Н И Е

 

     Р Е Ш Е Н И Е  

№  304

 

София,  08 юни  2010 г

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и осми май двехиляди и десета  година в състав:

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева

                  ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева

                                      Жанина Начева

 

при секретар Кристина Павлова

и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова

изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева

н.дело № 225/2010 год.

Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадени в срок касационни жалби на подсъдимия Д. М. М. и защитника му адв. Д, против въззивно решение № 45 от 24.03.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 554/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата на подсъдимия се изразява общо несъгласие с постановения от въззивната инстанция съдебен акт, без да се излагат касационни основания и данни, които ги подкрепят. Конкретно искане не се прави.

В жалбата на защитника се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия, за явно несъответствие на наказанието със степента на обществената опасност на дееца и за нарушение на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.

Гражданският ищец и частен обвинител не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 133 от 13.11.2009 год. постановена по НОХ дело № 420/2009 год. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия Д. М. М. за виновен в това, че на 1.04.2009 год. в месността “Мечи камък” с. К., обл. Сливен, направил опит умишлено да умъртви А. И. Н. по начин опасен за живота на мнозина, като от опита, макар и довършен, не е настъпила смъртта на пострадалия по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 116 ал.1т.6 пр.1 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на А. И. Н. сумата 20 000лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.

С въззивно решение № 45 от 24.03.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 554/2009 год. Пловдивския апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.

Касационната жалба е неоснователна.

Касационната проверка за правилността на въззивния съдебен акт се извършва по посочените от обжалваната страна основания. Начинът по който подсъдимият лично е упражнил правото си на жалба не дава възможност да се извърши такава проверка. В жалбата му се изразява несъгласие с постановения от въззивната инстанция съдебен акт, но не се излагат конкретни съображения за допуснати нарушения при постановяването му. По същество тя представлява обяснение на деянието, така както е оценено от него, което е процесуално недопустимо с оглед ограничените правомощия на въззивната инстанция да събира доказателства. Конкретни касационни основания се съдържат в жалбата на защитника и настоящата проверка следва да се ограничи в рамките очертани в нея.

Доводът за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото. Той се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на правилността на присъдата. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция формално е изпълнила задълженията си, като не е анализирала в логическата им връзка допълнително събраните от нея доказателства, с тези, които са събрани в предходната инстанция, изложила е повръхностни и пестеливи съображения по наведените в жалбата доводи, като по същество се е задоволила за приповтори мотивите на първоинстанционния съд, което не дава възможност да се провери правилността на направените изводи относно възприетите фактически констатации, приложението на материалния закон и размера на наказателната отговорност. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задължението на съда по чл. чл. 313, чл. 314 ал.1 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по обвинението само ако е доказано по несъмнен и категоричен начин и на правото му да узнае от въззивното решение защо е осъден правилно с присъдата, по делото не са допуснати.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия и на частния обвинител. От първия са поддържани доводи за необоснованост и явна несправедливост на наказанието и на присъденото обезщетение и в условията на алтернативност е направено искане да бъде оправдан, а гражданският иск отхвърлен или бъдат намалени размерите на наказанието и на присъденото обезщетение. От частния обвинител е поддържано единствено оплакване за явно несправедливо занижаване на наказанието. Проведено е в съотвествие с изискванията на процесуалния закон, като съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. В хода на разглеждане на делото е възприел довода на защитата, че не са изяснени в пълнота всички въпроси за психическото състояние на подсъдимия и е назначил разширена тройна съдебна психиатрична и психологична експертиза. В открито съдебно следствие, с участието на страните, е изслушал представеното от експертите заключение, като е дал възможност на обвинението и защитата да им поставят допълнителни въпроси. Допълнително събраните доказателства е оценил в логическата им връзка със събраните в първоинстанционния съд, не е имал основание да направи различна преценка за тяхната достатъчност и достоверност и да възприеме тезата на подсъдимия, че не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е осъден от първата инстанция. В мотивите на решението, изготвено в съотвествие с изискването по чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на наведените от страните доводи и е посочил основанията, поради които не ги възприема.

Въззивният състав без основание е упректат, че не е направил собствен анализ на доказателствата. Когато не прави различна оценка на достоверността на доказателствата, въззивната инстанция не е длъжна подробно да оценява всяко едно от тях поотделно, а следва да изложи съображения защо възприема оценката, която им е дадена в предходната инстанция. Тези свои задължения съдът е изпълнил. Не е констатирал нарушения на правилата за формиране волята на първоинстанционния съд при оценката на противоречивите доказателства и не е имал основание да промени вътрешното му убеждение при преценка на достоверността им. Посочил е основанията поради които приема, че правилно са отхвърлени обясненията на подсъдимия и показанията на св. С. Изводът, че те са вътрешно противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства, в това число не само на показанията на св. Н, но и на заключенията на изслушаните експертизи, не е направен при превратна оценка на съдържащите се в тях фактически данни и при нарушение на задължението на съда по чл. 305 ал.3 НПК. Налице са приетите от съдилищата уклрончивост, непоследователност и вътрешно противоречие в обясненията на подсъдимия относно предхождащите срещата им действия и развитието на инцидента, приключил с възпроизвеждането на трите изстрела. Противоречиви са и съобщените от него и съпругата му данни относно момента, в която е възпроизведен първия изсрел. За разлика от подсъдимия, който е поддържал, че в резултат на агресивното поведение на пострадалия паднал на колене, извадил пистолета, заредил го и гръмнал във въздуха, което мотивирало пострадалия да избяга, съпругата му е поддържала, че гърмежите са се чули след като Н. и Т. вече потегляли с автомобила.

При приетите за установени от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, направеният извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116 НК, приключило във фазата на опита, е законосъобразен. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението умишлено убийство, извършено по начин опасен за живота на мнозина. От близко разстояние и с оръжие годно да причини смърт, е възпроизвел три изстрела не във въздуха, както се поддържа от подсъдимия, а директно насочени към седящия в автомобила пострадал. Деянието е извършено в момент на потегляне на амтомобила, когато инцидента е бил прекратен и пострадалия не е представлявал никаква опасност за подсъдимия, поради което мотивирано не е възприет довода, че оръжието е използвано при самоотбрана. Такава опасност за него не е бил и в предходните моменти, защото конфликта е провокиран от подсъдимия, а доколкото пострадалият е извършил някакви активни действия те са били насочени към отблъскване на неговата агресия. Подробно е обсъдено искането за приложение на по-леко наказуем материален закон и мотивирано е отхвърлено.

Оплакването за постановяване на възивното решение при наличието на касационното основание про чл. 348 ал.1т.3 НПК се свързва от една страна с доказаността на обвинението, а от друга страна с нарушения в дейността на съда по определяне на неговия размер. Първият довод не следва да бъде обсъждан, доколкото липсата на извършено престъпление има за последица оправдаване на дееца, а не смекчаване на наказателното положение, а вторият по същество е неоснователен.

При установената фактическа обстановка и приложен материален закон наложеното наказание от десет години лишаване от свобода не е явно несправедливо завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, предвидени за престъплението, като са преценени относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, фазата в която е приключило изпълнителното деяние и причините, поради които не са настъпили целените от дееца последици. За да определи наказание в приетия размер, още първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца, включително и тези, на които в настоящото производство жалбоподателят основава искането си за смекчаване на санкцията. При проверката на правилността на присъдата във връзка с оплакването за явна несправедливост на наказанието, въззивната инстанция не е имала основание да направи различна преценка за тежестта им. Без основание решаващите съдилища са упрекнати, че не са отчели никакви смекчаващи обстоятелства, защото такива са приети и преценени в съотвествие със степента на осъществяване намерението на дееца, са дали основание наказанието да бъде индивидуализирано под най-ниския предел по най-леката алтернатива предвидена в чл. 116 ал.1 НК. Достатъчно значение е отдадено на обстоятелствата касаещи личността на подсъдимия. В тази връзка точно са преценени като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта му, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. От друга страна обаче деецът се характеризира и посредством деянието си, а конкретно извършеното, представляващо довършен опит да се лиши от живот един млад човек, не дава основание за извод, че е изцяло положителна личност. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него да лиши пострадалия от живот, като целеният резултат не е настъпил поради бягството на пострадалия с лекия автомобил и своевременно оказаната му медицинска помощ. Възрастта на подсъдимия и свързаните с нея характерови особености, типични за тази възрастова група, не са основание за проява на по-голямо снизхождение. За тази възраст от друга страна са характерни и житейската мъдрост, с трезво осмисляне на действията и постъпките, каквито отсъстват при него. Понеже се е чувствал и продължава да твърди, че е мамен от своите близки, които не са оценили подръжката, която им е осигурявал и убеден в своята правота, е бил решен на всяка цена да наложи волята си. включително и като лиши от живот всеки попречил на осъществяване на целите му. При това е насочил агресията си не само към своята внучка, която считал за отговорна във връзка с отказа да му бъде върнат апартамента, който доброволно и за да увреди свои кредитори е прехвърлил на нейната майка, а и към нейния спътник. По делото липсват данни, че с наказателното производство е започнато положително въздействие върху съзнанието на подсъдимия и целите по чл. 36 НК биха се потигнали с налагане на по-малко по размер наказание. Намаляването на наказанието не би изиграло възпиращо въздействие и върху останалите членове на обществото.

Оплакването за нарушение на материалния закон в гражданско осъдителната част на въззивното решение е неоснователно.

Гражданският иск е доказан по основание и е уважен в справедлив размер. Изживяните от пострадалия болки и страдания са пряка и непосредствена последица от деянието, поради което искът се явява доказан по основание. При определяне на размера им не е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от характера и степента на телесното увреждане и изживяните от него болки, страдания и неудобства, а не от материалното състояние на дължащия ги, поради което съображението, че е социално слаб, живее с оскъдни средства и няма възможност да заплати сумата от 20 000лв. е неоснователно. Пострадалият е изживял физически болки, както в момента на прострелването, така и по време на болничното и домашно лечение, като трайна последица е получил хипотрофия на един от мускулите, което представлява функционален дефект, свързан с болезненост в крайните възможни фази на движение на увредения крайник. Изживял е и значителен психически стрес, който също подлежи на обезщетяване. Възприел е насоченото към най-важната част от тялото си, каквато е главата, оръжие, изстрелите, единият от които го е наранил и последвалото обилното кървене. Изпаднал е в особено шоково състояние, свързано със страх както за собствения си живот, така и за живота на приятелката си. Всичко това е свързано с продължителни отрицателни емоции, като при разпита му в съдебно заседание първоинстанционният съд е констатирал, че все още не са изживяни. Тези психически страдания също са отчетени при отмерване размера на обезщетението.

По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК

 

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила въззивно решение № 45 от 24.03.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 554/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 133 от 13.11.2009 год. по НОХ дело № 420/2009 год. на Старозагорския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: