1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ: № 34 София, 31 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на .. двадесет и осми март …........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова …............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар ........................................................................ и в присъствието на прокурора от ВКП ................................................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................... НЧД № .. 276 .. / .. 2016.... г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК и касае спор за подсъдност между Софийския районен съд и Пловдивския районен съд, за местно компетентния съд, който да разгледа и реши като първа инстанция настаняване на принудително лечение в обикновено психиатрично заведение на осн. чл. 89, б. „б“ от НК на В. В. В.. Спрямо В. на осн. чл. 199, ал. 1 и чл. 357, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено образуваното срещу него бързо полицейско производство за престъпления по чл. 325, ал. 1 и по чл. 216, ал. 1 от НК и е било изготвено предложение по реда на чл. 427, ал. 1 от НПК до РС – гр.София за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89, б. „б“ от НК – принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение. С разпореждане от 22.02.16 г., постановено по ЧНД № 3290/16 г. по описа на РС – гр.София съдията докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на РС – гр.Пловдив, където В. е регистриран по постоянен и настоящ адрес. С разпореждане от 07.03.16 г., постановено по ЧНД № 1345/16 г. по описа на РС – гр.Пловдив, съдията докладчик е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Мотивирал се е с обстоятелството, че В. към момента на направеното от прокурора искане е настанен в ЦПЗ „Н.Ш.“ в гр.С., поради което разглеждането на делото от РС – гр.Пловдив би довело до несвоевременно произнасяне и затруднения, свързани с привеждане на лицето в този град, призоваване и явяване на вещо лице и свидетели от другия съдебен район. Прокурор от ВКП е на становище, че делото следва да се разгледа от РС – гр.Пловдив. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове и становището на прокурора, намира следното: Посоченото от последния докладчик е свързано по-скоро с целесъобразност отнесена към разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, отколкото със законосъобразност, поради което не касае повдигнатия спор за подсъдност по чл. 44, ал. 1 от НПК, доколкото законът е достатъчно ясен, че предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето (чл. 428 от НПК), което е гр.П., а не по временното му пребиваване в дадено психиатрично заведение или по местоизвършването на общественоопасно деяние, осъществено в състояние на невменяемост на дадено лице. От друга страна, не могат да се споделят опасенията, че разглеждането на делото от РС – гр.Пловдив ще доведе до несвоевременно произнасяне (същото е достатъчно забавено с повдигнатия спор за подсъдност) и необходимостта от призоваване на вещото лице, изготвило съдебно – психиатричната експертиза. Последната не е задължителна за съда, тъй като е с различни цел и задачи, поради което може да се наложи назначаването на нова такава с конкретна насоченост за необходимото принудително лечение на В. и евентуално по продължително психиатрично изследване в съответно заведение (обективното изследване на В. е проведено амбулаторно в Първо РПУ – СДВР). В производството съдът задължително следва да разпита майката, брата и съпругата на В., от които е събрана фамилна анамнеза за В. и за които липсват данни да живеят на територията на гр.С., а по-скоро в гр.П.. Пострадал във връзка с прекратеното обвинение по чл. 216, ал. 1 от НПК се явява само юридическото лице /наименование/, а разпитаните свидетели по извършеното в състояние на невменяемост обществено опасно деяние по чл. 325, ал. 1 от НК не е необходимо да бъдат призовавани в производството по чл. 427 и сл. от НПК. Привеждането на В. от ЦПЗ „Н. Ш." в гр.С. до гр.П. ще се наложи не само за разглеждане на делото, но и за евентуалното му лечение в близост до близките му или с тяхна помощ, доколкото може да бъде променено становището на експертите по отношение на принудителната медицинска мярка, като се има предвид, че съдът не е обвързан с предложението на прокурора за конкретна такава. Във връзка с посочените съображения, компетентен да разгледа делото е РС – гр.Пловдив. Водим от горното и на осн. чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото, образувано по предложение по реда на чл. 427, ал. 1 от НПК за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89, б. „б“ от НК спрямо В. В. е Пловдивския районен съд. ОТМЕНЯВА разпореждане от 07.03.16 г., постановено по ЧНД № 1345/16 г. по описа на РС – гр.Пловдив. ВРЪЩА делото на РС – гр.Пловдив. Препис от определението да се изпрати на РС – гр.София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ............................................. ЧЛЕНОВЕ: ................................................ .................................................