Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338
гр. София, 21.07.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №846 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. Д. и М. В. Д., чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., срещу определение №3050/03.11.2015г. по т.д. №3273/2015г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 20.05.2015г. по гр.д. №505/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отказано освобождаването на В. В. Д. и М. В. Д. от държавна такса за въззивното обжалване на решение № 1003/04.03.2015г. по същото дело.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.З от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите относно критериите, по които съдът следва да преценява основателно ли е искането за освобождаване на ищците от внасяне на такси и разноски по чл.83 от ГПК и следва ли съдът да изследва имуществото на малолетните ищци или на техния законен представител? Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение №185 от 25.04.2007г. по ч.гр.д.№753/2007г. на ВКС, ГК, IV г.о, определение №408 от 30.10.2008г. по гр.д.№1380/2008г. на ВКС, ГК, II г.о., определение №211 от 18.05.2010г. по ч.гр.д.№207/20Юг. на ВКС, ГК, II г.о, определение №283 от 03.06.2009г. по ч.гр.д.№188/2009г. на ВКС, ГК, III г.о, определение №765 от 30.12.2009г. по ч.гр.д.№718/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о. Поддържат също, че
поставените от тях въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.З т. 1 от Г., като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от Г..
Производството по гр.д. №505/2012г. на Благоевградски окръжен съд. е образувано по предявен от В. В. Д. и М. В. Д., чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. С решение № 1003/04.03.2015г. по гр.д. №505/2012г. на Благоевградски окръжен съд, предявеният иск е отхвърлен. Ищците са подали въззивна жалба срещу решението в срок, като са поискали освобождаване от държавна такса. По делото е представена и декларация за материално и гражданско състояние на законния представител на ищците И. П. А., в която тя е посочила, че притежава 1/2 ид част от двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [община], както и лек автомобил марка „Мерцедес", а също е посочила, че е безработна като 08.04.2015г. е регистрирана в Бюро по труда [населено място]. С определение от 20.05.2015г. по гр.д. №505/2012г. на Благоевградски окръжен съд, е отказано освобождаването на В. В. Д. и М. В. Д. от държавна такса. За да потвърди определението на Благоевградски окръжен съд, Софийски апелативен съд е приел, че преценката за основателността на молбата за освобождаване на ищците от заплащане на държавна такса следва да бъде извършена само въз основа на имуществото на тяхната майка и законен представител, тъй като тя дължи защита на правата и законните интереси на децата си със собствени средства, без да се посяга на средствата на децата, освен в изключителни случаи. Посочил е, че представената от И. А. декларация не включва всички факти и обстоятелства, изискуеми от чл.83 ал.2 от Г., като в нея не е посочено семейното и здравословното състояние на майката на ищците, както и размерът на получаваното от нея обезщетение за безработица.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на TP №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.З Г. намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 Г.. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая вторият поставен процесуалноправен въпрос, макар и свързан с предмета на спора не е обусловил извода на въззивния съд за неоснователност на молбата. Въззивният съд е приел,че имуществото на малолетните ищци не следва да се отчита при преценката на предпоставките за освобождаване от държавна такса, доколкото за защита на интересите им отговаря тяхната майка, като се е позовал на разпоредбата на чл.130 ал.1 от СК. Изложил е съображения, че само по изключение средства на децата могат да се използват за задоволяване на техните нужди, и то с разрешение на съда в специално съдебно производство по чл.130 от СК. С оглед на това е приел, че преценката за основателността на молбата следва да бъде извършена само въз основа на имуществото на тяхната майка и законен представител. Поради това даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос не е обусловило решаващия му извод за неоснователност на молбата за освобождаване от държавна такса, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на постановеното определение.
Първият въпрос, формулиран в частната касационна жалба, се отнася до задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса, да прецени всички критерии по чл.83 ал.2 от ГПК. Този въпрос, уточнен от съда по посочения начин, е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По тях е налице задължителна съдебна практика - определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., както и други, включително посочените от касатора определения на ВКС. Съгласно тази практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка е пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен, а не да игнорира удостоверителното значение на декларацията по чл.83, ал.2 ГПК при преценката относно имущественото състояние.
Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Въззивният съд е извел крайния си извод въз основа на обстоятелството, че декларацията на молителката е непълна, тъй като не съдържа данни за нейното семейно положение и здравословно състояние и точния размер на получаваното от нея обезщетение за безработица. Същевременно той не е съобразил, че в декларацията молителката е посочила като членове на своето семейство само двете си малолетни деца, че по делото са налице доказателства, от които се установява, че бащата на децата е починал, както и че са представени доказателства за влошеното здравословно състояние на молителката. Във връзка с изложеното се налага извод за наличие на предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 1 от ГПК и обжалваният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
В случая въззивният съд, макар и да е изброил предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, не ги е съобразил с установеното чрез декларацията и представените писмени доказателства материално положение на молителката И. П. А.. Молителката е майка и законен представител на двамата ищци - малолетни към момента на завеждане на иска по чл.135 от ЗЗД. Тя е неомъжена и сама отглежда двете си деца, като притежава лек автомобил и Уг ид. част от недвижим имот - къща в [населено място], в който понастоящем живее с двете си деца. Удостоверено е, че молителката е регистрирана като безработна в Бюрото на труда и получава социални помощи. Същата не получава доходи от трудово възнаграждение или от участия в търговски дружества. При тези фактически данни и с оглед изложеното по предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК се изяснява, че съдът се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като въпреки наличието на доказателства за липсата на достатъчно средства за живот и отглеждане на малолетните й деца, и във връзка с иск, предявен от тях като ищци за защита на техни имуществени права, е приел, че молителката разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 722,30 лева. От изложеното следва, че въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено, заедно с потвърденото с него определение на първостепенния съд и по същество да бъде уважена молбата на ищците в производството - сега частни касатори по чл.83, ал.2 ГПК.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на I т.о.

О П Р Е.:


ОТМЕНЯ определение № 3050/03.11.2015 г. по т. д. №3273/2015г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 20.05.2015г. по гр.д. №505/2012г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК В. В.
Д. [ЕГН] и М. В. Д. [ЕГН], чрез
тяхната майка и законен представител И. П. А.,
[ЕГН], от заплащане на държавна такса в размер на 722,30 лева
за въззивното обжалване на решение № 1003/04.03.2015г. по гр.д.
№505/2012г.
на Благоевградски окръжен съд.
Връща делото на Благоевградски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: