Р Е Ш Е Н И Е                                          № 265 София, 27 май 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 239 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 1087/07 г. Районният съд-гр. Горна Оряховица осъдил подсъдимия Д. И. Д. на основание чл.293а и чл.54 НК на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. С решение № 19 от 24.02.2009 г. по внохд № 566/08 г. Окръжният съд-гр. Велико Търново на основание чл.334 т.4 вр.с чл.24 ал.1 т.3 НПК отменил присъдата на ГОРС и прекратил производството по делото, поради изтичане на абсолютната погасителна давност. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от частният обвинител А. Р. С. който претендира наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.1 НПК и иска отмяната му. Пред ВКС жалбоподателят не взема участие. Защитата на подсъдимия взема писмено становище за неоснователност на оплакването. Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява жалбата като основателна. Водим от горното като съобрази доводите на жалбоподателя, становището на прокурора и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Не се спори по изводите по фактите, както и по правната им оценка за съставомерност на извършеното по чл.293а НК. Възразява се срещу приложението на чл.81 ал.3 вр.с чл.80 ал.1 т.5 НК, като жалбоподателят и защитата му претендират, че престъплението по чл.293а НК е продължено и не е прекратено, а последното обстоятелство, свързано с чл.80 ал.3 НПК е пречка за приложението на правилата за давността. В теорията е утвърдено разбирането, че при продължените престъпления съставът се осъществява трайно, непрекъснато, докато не настъпят някакви обстоятелства (зависещи или не от волята на дееца), които го прекратяват, като независимо от времетраенето на проявата тя представлява едно престъпление и обосновава едно единствено наказание. Това означава, че трайно, непрекъснато (до прекратяването) се осъществяват всички признаци от обективна и субективна страна на съответния престъпен състав.   Съгласно чл.293а НК наказва се всеки който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличието на парични средства или имущество за това. Престъплението по чл.293а НК е едно от престъпленията срещу правосъдието - от групата на онези, които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт (чл.293а – чл.300 НК), тъй като е посегателство, което възпрепятства изпълнението на вече взето от съда решение. Безспорно е, че то е формално умишлено престъпление, защото съставът не свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени обществено-опасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Счита се, че с факта на осъществяване на деянието е достигната необходимата степен на обществена опасност, за да се приложи наказателна репресия. Иначе казано, престъплението по чл.293а НК не е резултатно, а е от онези, които създават само състояние на опасност за настъпване на вреда. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, установено с влязъл в сила съдебен акт. При това не просто неизпълнение, а неизпълнение в изрично очертан от законодателя срок – една година от влизане в сила на съответния съдебен акт. Иначе казано в законът е посочен момента, до който деецът е длъжен да предприеме, съответното действие. Както добре е известно, престъплението е довършено, когато са осъществени всички обективни и субективни признаци на съответния престъпен състав. Престъпният състав по чл.293а НК има следните признаци от обективна страна – 1) наличието на влязъл в сила съдебен акт, установяващ парично задължение за дееца; 2) наличието на парични средства или имущество у дееца, позволяващи изпълнение на задължението и 3) неизпълнение на същото задължение в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че е задължен парично с влязъл в сила съдебен акт, че има парични средства и/или имущество, с които да удовлетвори кредитора и въпреки това не изпълнява влязлото в сила решение. С оглед на признаците от обективна страна, очевидно всички те трябва да бъдат налице в срока, посочен в чл.293а НК, както и към момента на изтичането му. Липсата на който и да било от тях препятства извод за съставомерност на деянието. Така, ако в срока и към момента на изтичането му деецът не разполага с имущество и/или парични средства, ако липсва влязъл в сила съдебен акт или е налице цялостно изпълнение на установеното с последния парично задължението, няма как да се претендира съставомерност по чл.293а НК. От друга страна, без значение за съставомерността на деянието е частичното или цялостно изпълнение на задължението след изтичане на посочения едногодишен срок, частичното изпълнение в рамките на същия срок, както и цялостната загуба на имуществото и/или паричните средства след изтичането на този срок. Да се приеме, че престъплението по чл.293а НК е продължено, означава да се съгласим, че е налице несъставомерност в случаите, когато след изтичането на предвидения в закона срок отпадне един от признаците от обективна страна, например: деецът загуби своето имущество и/или парични средства, т.к. няма как да се твърди, че съставът се осъществява трайно, непрекъснато, а липсата на един от признаците от обективна и/или субективна страна не е обстоятелство, което води до прекратяване на осъществяването на съответното престъпление. На плоскостта на казаното по-горе относно признаците от обективна страна на престъпния състав по чл.293а НК е видно, че законодателят не е инкриминирал поведение на дееца извън посочения едногодишен срок. С изтичането на последния деянието се явява довършено, щом са осъществени всички признаци от обективна и субективна страна. В този смисъл е и застъпеното от проф. Н становище, че престъпленията, изразени чрез бездействие, които, като не изискват настъпването на определени обществено опасни последици, каквото е това по чл.293а НК, се явяват довършени в момента, до който деецът е бил длъжен да предприеме съответното действие, като до това време не може да се говори още за начало на изпълнение, тъй като дължимото действие все още може да бъде извършено (виж проф. Н.Ненов-стр.383). Изложеното дотук предопределя извод за липсата на незаконосъобразност при приложението на правилата за давността. Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 24.02.2009 г., постановено по внохд № 566/08 г. на Окръжен съд-гр. Велико Търново. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: