Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е            №  139   София, 26 юни  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Татяна Кънчева     при секретар Кристина Павлова............................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков...................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 68/2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по касационен протест на Д. Л. – прокурор в Апелативната прокуратура – София, против присъда № 21 от 16.04. 2008 г. по внохд № 1252/2007 г. на Софийския апелативен съд. В протеста се сочи, че съдът безкритично е възприел заключението на повторната комплексна експертиза и е пренебрегнал редица обстоятелства, които ангажират вината и отговорността на оправдания подсъдим за настъпване на пътнотранспортното произшествие. С тези аргументи се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия пледира за оставяне на протеста без уважение. Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд , наказателно отделение, 15 състав, с присъда № 233 от 30.11.2005 г. признал подсъдимия А. Ж. А. за виновен в това, че на 26.05.1997 г. в гр. С., при управление на моторно превозно средство – лекотоварен автомобил марка”ИФА“ нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 91, ал.3 от ППЗДвПq и по непредпазливост причинил смъртта на С. Н. Н. , поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” и чл.54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението в това деянието да е извършено при нарушаване на правилата за движение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият бил лишен от право до управлява моторно превозно средство за срок от три месеца . В негова тежест съдът възложил и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с въззивна присъда по внохд № 297/2006 г. отменил първонстанционната присъда и постановил друга, с която изцяло оправдал подсъдимия. Тази нова присъда на свой ред била отменена от Върховния касационен съд с решение № 218 от 03.04.2007 г. по нд №8972006 г. на І н.о. на основание чл.354, ал.1, т.4 във връзка с ал.3, т.3 от НПК, а делото било върнато за ново разглеждане. Софийският апелативен съд с въззивна присъда № 44 от 28.05.2007 г. по внохд № 422/2007 г. отново оправдал подсъдимия. Върховният касационен съд с решение № 820/14.11.2007 г. по нд № 529/2007 г. отменил и тази присъда поради нарушение на материалния закон и на основание чл.354, ал.1, т.4 във връзка с ал.3,т.3 от НПК върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. При третото разглеждане на делото Софийският апелативен съд с присъда № 21 от 16.04.2008 г. по внохд № 793/2004 г. отново оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК.   Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е неоснователен по следните съображения: Второинстанционният съдебен състав не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационно основание по чл.348, ал. 1, т.2 от НПК. Твърдението на прокурора за проявен избирателен подход при проверката и анализа на доказателствената съвкупност се опровергава от мотивите на присъдата. В тях / на стр.3 и следващите / съдът подробно е описал всички събрани писмени и гласни доказателства, като особено внимание е отделил на тяхната експертна интерпретация. Заключението на последната, допълнителна физико - автотехническа експертиза, е ценено наред с останалите становища на вещите лица. Прокурорът е извадил извън контекста абзац от мотивите, според който съдът възприема това заключение “изцяло и единствено” и свързва с него упрек за необективно изследване на доказателствения материал. Внимателният прочит на атакувания съдебен акт категорично опровергава това твърдение. Последната експертиза съвсем не е единствено използваният способ за установяване на правнорелевантните обстоятелства. Неговата уникалност би могла да се намери само в съдържанието на поставените задачи, които са изяснили за първи път важни детайли – а/ разстоянието между двете насрещнодвижещи се превозни средства към момента, в който предната част на товарния автомобил пресякла мислената разделителна линия на двете ленти и той навлязъл в лентата за движение на мотоциклета и б/ мястото, където се е намирал автомобилът преди навлизане в насрещното платно и мястото, където по същото време бил разположен мотоциклетистът. С получаването на отговори на тези въпроси съдът изчерпал напълно възможностите на експертизата за оценка на доказателствените материали без да пренебрегва част от тях. Прокурорът оспорва законосъобразността на оправдателната присъда, като атакува изводите на съда за причината на пътното произшествие. Обвинението в настоящия процес се гради върху тезата ,че подсъдимият, в нарушение на чл. 91, ал.3 от ППЗДвП, извършил маневрата “заобикаляне” без да пропусне мотоциклетиста, движещ се по пътната лента, която използвал за заобикалянето. Въззивният съд противопоставил на тези твърдения обстоятелството, изведено от доказателствата по делото по експертен път, че поради голямата скорост на движение на мотоциклетиста / 104 км/ч/ и отклоняването му от праволинейното движение, ударът с товарния автомобил бил непредотвратим преди навлизането на последния в платното за движение на пострадалия. По делото е установено, че мотоциклетът се е движел в средната лента за движение , на 2 м от бордюра. При заобикалянето автомобилът на подсъдимия му е осигурявал динамичен коридор от минимум 3,5 м, което гарантирало безконфликтно разминаване на двете превозни средства. Товарната кола се движела със скорост от 20-25 км/ч и към момента на удара вече била спряла на място. Мотоциклетистът обаче започнал да лъкатуши, отклонил се от посоката, възприета от подсъдимия, задействал аварийно спирачки и се насочил наляво . При тези данни въззивният съд е имал фактическо и логическо основание да приеме минималното навлизане на автомобила на подсъдимия в насрещната лента за ирелевантно за настъпилия пътен инцидент обстоятелство и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Не е допуснато нарушение на закона и не е налице касационното основание на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 21 от 16.04. 2008 г. по внохд № 1252/2007 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :1.     2.