Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                     №398                        гр.София, 29 октомври  2009 год.                      В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и девета година                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   При участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №415 /2009 год. Производството е образувано по касационна жалба срещу решение №74/28.04.2009 год. по внохд№93/09 год. на Апелативен съд гр. П., с което е изменена присъдата по нохд№24/09 год. на Пазарджишкия окръжен съд . С присъда от 12.02.2009 год. по нохд№24/09 год. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият Г. В. С. е признат за виновен в това , че на 17.04.2008 год. в гр. П. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и по чл.21,ал.1, ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Т. П. , като деянието е извършено в пияно състояние , с концентрация на алкохол в кръвта на дееца от 1,8 промила, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.1, б. „б”, вр. с ал.1 б. „в”, вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1,т.1 НК и чл.373, ал.2 НПК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при режим на изтърпяване наказанието „общ”, съгласно чл.46, б.”б” от ЗИН. На основание чл.343г НК и вр. с чл.37, ал.1,т.7 НК подс. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Д. П. и Т. П. по 80 000 лева обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното плащане на главницата, а до пълният им размер, исковете за разликата до 150 000 лева са отхвърлени. С решение №74/28.04.2009 год. по внохд№93/09 год. на Апелативен съд гр. П., образувано по жалба от частните обвинители и граждански ищци, е увеличен размерът на наказанието лишаване от свобода на две години и шест месеца, а наказанието лишаване от право на управление на МПС е увеличено от три на пет години. В гражданската част на присъдата са изменении размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди като са увеличении на по 100 000 лева за всеки един от ищците , увеличении са и дължимите държавни такси, а в останалата част присъдата е потвърдена. ЖАЛБАТА е изготвена от адвокатите В. С. и Е. П. - договорни защитници на подсъдимия Г. В. С., с касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК и за нарушение на закона в гражданската част на решението. Явната несправедливост на наказанието се състои в завишаването му по размер и в неприлагане на чл.66, ал.1 НК. Съдът не е оценил в достатъчна степен всички определящи отговорността обстоятелства: данните за личността на подсъдимия, който е неосъждан, на млада възраст, съдействал е за приключването на разследването в разумен срок, също е понесъл психотравма от деянието, поради близките му отношения с пострадалата. Защитата се позовава на решение №187 по нд№124/09 год. на ІІ н.о. на ВКС, по което при същите съставомерни признаци, наложеното на дееца наказание лишаване от свобода е било отложено за изпълнение . Нарушено е установеното в практиката еднакво тълкуване и прилагане на закона. Наказателната санкция не е за назидание, а е справедлива мяра за поправяне и превъзпитание на дееца. Оспорва се законосъобразността на решението по чл.52, вр. с чл.45 ЗЗД , поради завишеност на присъдените обезщетения , довело до неоснователно обогатяване на ищците. Не е отчетен приноса на пострадалата за ”съпричиняването” на вредоносните последици, която по собственно желание се е качила в МПС- то, управлявано от пияния водач. Нарушила е и чл.137а,ал.1, ЗДвП като не е използвала обезопасителен колан. Прави се искане за изменяваяне на решението в частта за наказанието на подсъдимия с прилагане на чл.66 НК. Иска се намаляване на размерите на обезщетенията на по 45 хиляди лева за всеки от ищците. В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият Г. В. С. се явява лично и с адвокат С. Защитата поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че ефективното изпълнение на наказанието ще се отрази негативно върху здравословното състояние на подсъдимия и е несправедливо. Гражданската ищца Д. П. се явява лично. Редовно призован не се явява гражданският ищец Т. П. За двамата - повереникът им, адвокат М, преупълномощена от адвокат Я от ПАК, оспорва основателността на жалбата.потребата на алкохол от дееца през цялата нощ, високата скорост на управляваното от него МПС, с над 105-107 км.ч., в населено място и резултатът от тези нарушения изключва начина на изпълнение на наказанието по чл.66, ал.1 НК, защото няма да се изпълнятнеговите цели. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за справедливост на наказанието и на присъдените обезщетения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД в пределите на касационна проверка и съгласно правомощията си, провери данните по делото и прие следното : ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО. Жалбата Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. И двете съдебни инстанции са събрали и проверили доказателствените източници от значение за индивидуализиране отговорността на подсъдимия. При проверката ВКС установи, че инстанционните съдилища са изградили правилно вътрешното си убеждение . Спазили са правилата по НПК при формиране на формалната правилност на констатациите си по подлежащите на доказване факти относно определящите вината на подсъдимия обстоятелства. Но правната им оценка не е съобразена изцяло и с правилата на чл.54 НК, наред с правилно приложеното правило на чл.55, ал.1,т.1 НК, съобразно императива на чл.373, ал.2 НПК. Като е завишил размера на наказанието на подсъдимия /лишаването от свобода и лишаването от права/ въвзивният съд е утежнил неправилно положението на подсъдимия. Този извод се дължи на неправилна оценка на броя и на характера на установените по делото смекчаващи вината обстоятелства като са подценени младата възраст на подсъдимия, който към времето на деянието е бил на деветнадесет години, гравитиращи до непълнолетието, характерно с праяви на увлечение и лекомислие в поведението . Подценени са понесените и от самия подсъдим физически и душевни страдания от деянието, Игнорирано е разкаянието за извършеното, направено наред с признанието на фактите. Следователно, ако последното е основание за облекчаване на процесуалното положение на подсъдимия с процедурата на проведеното съкратено съдебно следствие, то разкаянието на подсъдимия е имало място при оценката на смекчаващите вината обстоятелства. Ето защо, макар и да е определено под предвиденият от закона специален минимум , наказанието неправилно е завишено с още една година /размера на основното наказание/ и с още две години /размера на допълнителното наказание- лишаване от права/. Незаконосъобразността на изводите на въззивния съд следва да се поправи по реда на чл.354, ал.2,т.1 НПК, вр. с чл.348, ал.1,т.3 и ал.5,т.1 НПК като наложеното на подсъдимия С наказание бъде намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода и на три години лишаване от право да управлява МПС , считано от влизане в сила решението. Оплакването в жалбата относно неприлагането на чл.66, ал.1 НК Е НЕОСНОВАТЕЛНО. ВКС споделя изцяло всички съображения изложени от предходните съдебни инстанции, с които са отхвърлени като неоснователни доводите на защитата за прилгането на правилата на чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия С наказание лишаване от свобода за извършеното деяние. Установените по делото извънсъставомерни признаци на деянието са анализирани и оценени правилно от съдебните инстанции. Данните за стойността на алкохола в кръвта на дееца от 1,8 промила по време на деянието сочат на завишена степен на обществена опасност. Такива са и данните за това, че подсъдимият е изпил 300 грама уиски до 23 часа на процесната дата ,след което продължил да пие уиски до раните часове на следващия ден, когато е напуснал дискотеката и безкритично, спрямо състоянието си, е поканил пострадалата да се качи в лекия автомобил.правлявал го е с двойно по-висока скорост от разрешената за населеното място. Според обсъденото от въззивния съд закллючението на СППЕ у него е изразена липсата на самоконтрол и на морални задръжки, обективирани във фактите, че въпреки противопоставянето от страна на свид. Мурадов подсъдимият да не управлява МПС и да не качва пътници в състоянието в което се е намирал, той е поел управлението на автомобила с пътник пострадалата. При тази наличност на определящите личността на дееца и деянието факти , извън състава на престъплението, е правилен изводът, че при условното осъждане ще липсва възможността деецът да бъде поправен , превъзпитан и възпрян от подобни прояви. За постигането на целите на наказанието по чл.36 НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца и за предупреждаването на останалите членове в обществото, склони към подобни прояви, е наложително С. да бъде изолиран за известно време от обществото като изтърпи наказанието лишаване от свобода, в определеният му с присъдата, потвърден с решението срок. Неоснователен е доводът на Защитата за нарушаване постоянната съдебна практика по тези дела относно определяне на наказанието. Обратното е вярно , защото са изпълнени указанията в ПП№6/61 год., т.7 на ВС, ПП№1/83г.,т.7 , поставени пред съдилищата относно определяне на наказанието, като специалната и генерална превенции са поставяни в единството им и взаимната им обусловеност, а не в съотношение на приоритетност. Наказанието трябва да повлияе не само за поправянето на подсъдимия и за неговото превъзпитание , но и за предупреждаването и възпирането и на останалите членове на обществото. Неправилното отлагане изпълнението на наложеното наказание по делата за тежки престъпления, каквото е процесното, няма да съдейства за поправянето на подсъдимия. Няма да възпитава и останалите неустойчиви граждани, и не подпомага борбата срещу престъпността. Отделните решения на ВКС по аналогични случаи, с други изводи по приложението на чл.66 НК нямат задължителен характер. Индивидуализацията на наказанието и начина на неговото изпълнение са конкретно обусловени от данните по всяко дело за тежестта на извършеното деяние и деец. Мястото на чл.66 НК в Общата част на НК не му дава характер на универсално приложима норма спрямо тези в Особената част на НК, а само при кумулативната даденост на три предпоставки. Двете от тях, ако са налице, са валидни за всички дейци и деяния, но третата е изразена само в конкретните изводи на решаващият съд, който преценява по целесъобразност дали конкретния деец може да бъде поправен и превъзпитан и без да бъде изолиран от обществото с критериите за тежестта на извършеното деяние и за обществената опасност на дееца. Тази преценка в изводите на съда е основана на обективните дани по делото, поради което тя е законосъобразна. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на чл.52 от ЗЗД. Изводите на въззивната инстанция са напълно споделени като законосъобразни. Обезщетенията присъдени от въззивната инстанция с увеличението им, са справедливи . Използвани са обективни критерии, посочени в закона. С деянието е отнет завинаги твърде млад живот/ жертвата е на 17 години/ на единственото дете на ищците. Размерът на вредите е съобразен с тези данни и е определен съгласно действителните болки и страдания на ищците. За присъденият размер са съобразени и условията, и стандарта на живот в страната. Неоснователно се твръди в жалбата за съпричиняване от жерствата на резултата и несъобразяването му от съдилищата. Няма съпричиняване от жертвата с факта , че съзнателно е приела да се вози като пътник в автомобил от видимо пиян водач, нито поради неизползването на обезопасителен колан. Съгласието на жертвата да се вози като пътник в автомобила на пиян водач, не нарушава правни запрети, а е проява на избор, който не е санкциониран от правото.становено е, че леталният изход от тежката ЧМТ на пострадалата е причинен от удара на автомобила в оградата и в електрически стълб ,при който тялото на пострадалата не е напускало мястото на предната седалка вдясно, където е пътувала. Липсата на носен от нея предпазен колан в случая, не е в пряка и непосредствена причинна връзка с престъпния резултат. При тези мотиви, ВКС на РБ на основание чл.354,ал.2,т.1 НПК и съответно чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯВА решение №74/28.04.2009 год. по внохд№93/09 год. на Апелативен съд гр. П. относно наложеното на подсъдимия Г. В. С. НАКАЗАНИЕ за престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б. „б”, вр. с ал.1 б. „в”, вр. с чл.342, ал.1 НК и вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК и вр. чл.373, ал.2 НПК КАТО НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца , НА ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, КАКТО И НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл.37, ал.1,т.7 НК НАМАЛЯВА от пет години, на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, считано от влизане в сила присъдата. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА решение №74/28.04.2009 год. по внохд№93/09 год. на Апелативен съд гр. П.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: